На другия ден след като дадох гласност на новината, че образователна шефка в училището, в което работя, ме е дала под съд за "обидни мисли", съдържащи се в моя философска книга (!), в групата на ПГЕЕ-Пловдив, ненадейно, "админът" се сети да напише следното; под неговото съобщение се изказа моя милост, а пък на основа на това се зачена прелюбопитна и много показателна за някои черти от националния ни характер дискусия:Ivan Slavchev: Здравейте, тъй като нямам достатъчно време за да чета написаното в групата за да мога да преценя дали е подходящо за публикуване или не, моля ако някой настоящ ученик от гимназията има време и желание да редактира съвестно публикациите да пише коментар под този пост за да го направя админ.
Kuzman Penchev: Bravo, Vanka!
Ангел Грънчаров: Надявам се, администрирането няма да се изрази в цензура, в потисничество над свободата на мисълта? Надявам се, но не вярвам в това...
Васил Цветков: Аз специално не бих цензурирал, ако съм админ. Нещо далеч по-добро ще направя- изхвърчате от групата.
Ангел Грънчаров: Защо смятате, че трябва да "изхвърча" от групата? Не е ли още по-кардинално просто да ме убиете?!
Miroslav Tonev: taka e moje da my teglem noja na toq gr1n4arov haha!
Tatyana Chepisheva: Извинявам се, но чувство за уважение и срам имате ли??? Първо уважавайте Господин Грънчаров като по-голям от вас и като учител и като човек постигнал много повече от вас малки разлигавени дечица. Не ви ли е срам, ако сте възпитаници на ПГЕЕ да говорите така и да се държите така? Това не е присъщо за възпитаници на ПГЕЕ! Явно сте сбъркали училището, в което трябва да учите. Момчета, моля ви като бивш възпитаник на ПГЕЕ, уважавайте учителите си колкото и неприятни да са за вас, те са личности, постигнали много повече в живота от вас, а и едва ли вие ще достигнете нивото им някога.
Ангел Грънчаров: Г-жо Чепишева, на фона на огромното мнозинство възпитаници на ПГЕЕ-Пловдив, които се държат прилично и достойно, неколцината, които се държат безобразно, са съвсем пренебрежимо малцинство! :-) Благодаря Ви обаче за реакцията! Щото в подобна ситуация да си мълчи човек е крайно недостойно и унизително. Ала някои сякаш с удоволствие си мълчат?
Аз не мога да разбера какво е това, как е възможно, за да се харесваш на някои "ръководни фактори", или от страх да си нямаш главоболия, сам да се унижаваш така? Все пак и за едната чест живее човекът... А хидрата на българския характер е търпеливостта, понасянето, страха, безразличието, примиреността към лъжата, угодничеството...
18 коментара:
Мнозина си имат любима тема, но тя не бива да се превръща в обсесия. Опитите да се обясни със и сведе всичко до т.нар. „национален характер” не са особено плодотворни. Един философ би трябвало да знае, че общите черти у хората по света са много повече и по-важни от „националните особености”, още повече че Вие самият твърдите, че „на фона на огромното мнозинство възпитаници на ПГЕЕ-Пловдив, които се държат прилично и достойно, неколцината, които се държат безобразно, са съвсем пренебрежимо малцинство!»
Да, така е, общото, тъкмо защото е общо, тъкмо по тази причина, е негодно за нищо - особено в човешкия свят... В нашия човешки свят царица е особеното, различното, то именно е и същественото. Там е грешката на всички позитивисти и псевдохегелианци...
Простете, но избягвайте да отговаряте по отношение на "един философ", че той "не бил знаел" еди какво си... аз може много да зная, но да не го споделям, да не го приемам; това, че не мисля като Вас, не значи, че не го "зная"... и тук допускате непростима логическа грешка... а нали логиката била силната страна на позитивестите?! :-)
Е да, но народопсихологията прави именно това – подвежда всички индивиди от дадена общност под повече или по-малко един знаменател, предполагайки, че ВСИЧКИ българи например имат горе-долу едни и същи качества, без да държи сметка за индивидуалните особености.
Не е така, сега прибягвате до софистика, или наистина не ме разбрахте :-) Аз казвам, да речем, българите са велики търпеливци (национално-особено), вие мигом ми възразявате "Не, това качество е разпространено сред всички народи, то не е специфично-българско...", т.е. елиминирате българската черта и я универсализирате (това именно е "обобществяването" й). Сега разбирате ли за какво става дума... става дума за специфичното, особеното, българското, което пак е продукт на обобщение, но на едно друго, приемливо ниво, а вашето общо поглъща и стопява като в доменна пец всички различия... и всичко се изражда в плямпонете на общи приказки...
доменна пеЩ исках да напиша...
и.. плямпотене :-)
Примерно: всички котки са сиви и проочие :-)
При това, простете още веднъж, темата тук е съвсем друга...
Таня, наистина ли очакваш да проявяват уважение към някого, само защото е живял повече от тях ? Възрастта някакво постижение заслужаващо уважение ли е ? Да, може и да има смисъл ако става дума за непознат човек, но случаят е малко по-различен. Уважението се печели все пак
А Грънчаров отново халюцинира за ръководни фактори и т.н.
Yasen Trahnov
Г-н Трахов, случаят не е подходящ да влизам в дискусия, но все пак аз съм преподавател по етика и държа да кажа, като се абстрахирам от това, че става дума за менили за когото и да е било: допускате кардинална грешка, именно нарушавате принципа ВСЯКО ЧОВЕШКО СЪЩЕСТВО Е ДОСТОЙНО ЗА УВАЖЕНИЕ ПРОСТО ПОРАДИ ТОВА, ЧЕ ДА СИ ЧОВЕК Е НЕЩО ВЕЛИКО. Тоя принцип важи за мен, за Вас, за всички. Априори, това " да си "заслужил уважението си", простете, са алабализми: щом си човек, заслужаващ безусловно уважение. Толкоз. ПРотивното е израз на безнравственост. Нямам възможност да влизам сега в дължи дискусии, понеже съм в болница, преди седмица ми направиха тежка операция. Простете обаче: къде и кога е доказано че специално за мен трябва да се прави изключение и че аз не заслужавам уважение? Пък Вие специално не ме уважавате това не значе, че Вашето отношение към мен трябва да бъде изведено в норма, т.е. всички хора на тази земя трябва да не ме уважават. Има доста хора на тази земя, които ме уважават. А представете си, че Вашето неуважение към мен се дължи на субективна пристрастност, нерахесване, завистливост и пр.? Наистина не е трябвало да сте толкова разсеян в моите часове, доста важни неща сте пропуснали - и ето, сега това Ви се отразява...
Не съм съгласен, че всеки е достоен за уважение.
Пример: Сталин, Мао, Т. Живков и Аятолах Комейни не заслужават нищо повече от презрение, омраза и неуважение.
Възрастта също не е причина за уважение. Пример: възрастен ли е А. Лилов? Възрастен е. Уважавам ли го? НЕ, разбира се!
Забравих да се подпиша: Тотю.
Може и да има нещо като национален характер, макар че това си остава разтегливо и мъгляво понятие. Когато обаче обясняваме някой социален феномен, винаги трябва да се питаме дали няма други фактории, които го обуславят, а не прибързано да приписваме всичко на «националния характер». Така лесно можем да обясним всичко, но е известно, че теории, които обясняват всичко, не обясняват нищо.
А когато претендираме, че сме народопсихолози, трябва непременно да познаваме задълбочено не само един, а поне още няколко други народа, защото ИСТИНАТА СЕ ПОЗНАВА В СРАВНЕНИЕТО. Възможно е много качества и черти, които смятаме за характерно български, да са присъщи и на други народи, и то дори в по-голяма степен.
За мен обаче един от най-интересните моменти е, че националните характери сякаш не са нещо постоянно в исторически план, а подлежат на промяна. Миролюбивите днес швейцарци например исторически са били един от най-войнствените, дори кръвожадни народи и са водели война с всички. Неслучайно Папата до днес се охранява от Швейцарската гвардия. Англичаните до 18-ти век са били само хулигани и алкохолици и едва през 18-ти 19-ти век се самоцивилизоват и една част се превръщат в «джентълмени». Но до днес за Англия са характерни агресивните младежки банди, футболните хулигани и примитивното пиянство. Немците през 18-ти век съвсем не са били дисциплинирани и войнствени, а доста мечтаталени типове със странно чувство за хумор и т.н.
Тотю, великака философия и великото нравствено учение на християството учат така: всяко човешко същество е достойно за уважение. Това не значи че всички ще го уважават, но то априори и авансово заслужава, дължим му уважение. Някои, разбира се, няма да уважаваме, нещо повече: аз самият не ща да ме уважават. Ще се срамувам ако ме уважават. По същия начин злодеите, които изброявате, ще ги уважават само злодеи като тях, поклонници на злодейството. Темата заслужава вглъбяване, но по обективни причини сега не мога да участвам в това...
На опонента по-горе ще кажа само това (засега): националния характер се познава в своята истина отвътре, т.е. не сравнението, а принадлежността (причастността) е базата за адекватност, за доближаване на истината. А човек не може да има два характера, да бъде едновременно българин и германец, да речем... дори и да се мисли за такъв, едното надделява и същинското... темата си заслужава, ама не мога сега да се включа пълноценно...
Извинявам се за постовете, поувлякох се. Наистина сега трябва да си почивате и да се възстановявате и не е моментът за отвлечени спорове. Мога обаче да ви уверя, че има макар и редки случаи, когато човек може да има повече от една национални идентичности, да принадлежи към повече от една култура и тези идентичности и култури да са абсолютно развнопоставени и паралелни. Поради това не съм съгласен с, мисля, Айзая Бърлин, който твърди, че човек задължително трябва да има точно фиксирана национална идентичност, иначе загива. В повечето случаи това може и да е вярно, но има изключения.
Ама чакайте, поспрете се малко,
не избързвайте г-н Тотю, изброените
имена не са човеци, те са водачи,
нещо значително повече: те са тоталитарни водачи.
Това - първо.
Второ, дори, като такива те са
уважавани и в този момент от
една повече или по-малко
значителна, оставям на Вас да я характеризирате откъм нива на разум
и култура - част от народонаселението на страните си, а
Вашето неуважаване на посочените водачи е следствие познаването на
недопустимите принципи и последиците им в тяхната политическо-водаческа дейност.
И трето, преди да се превърнат в
престъпно управлявали и управлявящи, тези човеци са подлежали на уважението,
според презумптивната норма, посочена от Ангел Грънчаров, а именно:
Всеки човек заслужава уважение до доказване на противното.
В пълна мяра важеща и за възрастните хора.Т.е. не само младият човек дължи
уважение на по-възрастния, но и последният на младия, защото са човешки същества
- априори и безспорно.
Но, когато младият човек избързвайки поради младостта, необразоваността,
некултурността, а чисто и просто и поради явната си глупост, или очевидна безнравственост и почне да изразява инфантилни мнения тук, то по-възрастните имат моралното право, че даже и задължението, ако се чувстват годни да го изпълнят, в зависимост от тежеста на проявата да го смъмрят, без да
стават после обект на гаменски нападки от младия
, така убедително победен в спора г-н Ясен Трахнов, примерно, работещ
в Чехия, като администратор...-:).Нали.
Пък ако иска да се реваншира, нищо лошо, но бая следва да си се
окултурява и във философията, пък да напредва още и в системното си
администраторство ...така мисля, пък дип ази по случая.
25.04.2013г. Владимир Петков-Трашов
"Тежеста", да се чете, като:
тежестта, разбира се -:).
25.04.2013г. Трашов
Публикуване на коментар