Вчера сутринта писах около час по книгата си за любовта, пишех си директно в блога, а след това стана някаква засечка, системата ме запита някакъв въпрос, аз не помня какво отговорих, май нищо не отговорих, а страницата изчезна в небитието; в резултат текстът ми изчезна, потъна вдън земя; не можах да го намеря, въпреки положените усилия. Такова нещо не ми се беше случвало, хубавото е, че когато човек пише в блога, написаното автоматично се запазва, но ето че този път нещо стана - и загубих няколко страници текст. Това страшно ме разстрои, през целия ден се питах мога ли да възстановя текста, аз, разбира се, много добре знам за какво писах, но интересното е, че човек абсолютно същото просто няма как да възстанови, това, което ще напише втория път, ще бъде пак съвсем друго, а онова, дето е погубено, просто няма как да се възстанови. В предишните години си пишех на Word, но ето, пристрастих се към директното писане в блога, и вчера стана този гаф. Разбира се, не е трагедия, мога наново да напиша разбирането си за същите неща, но ми е гадно, че изчезна всичко онова, това някак си ми уби желанието да пиша. Тази сутрин обаче един мой неканен съветник се изкрещя на имейла ми, че не било трябвало да пиша за любовта, темата била голяма и не била за мен, не знам си какво, ето, това ме принуждава да зарежа всичко и да продължа да работя по книгата за любовта. Е, започвам. Първо да опитам да разкажа онова, което вчера писах, но което беше безвъзвратно погубено. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
4 коментара:
Оставете тия теми за хората, които разбират, Грънчаров. Нито сте биолог, нито психолог и не сте твърде компетентен.
Олигофренчо, къде е доказано от чия компетентност са тия въпроси за любовта? :-) Очевидно е, че въпросите, свързани с философията на любовта, са от компетентността на философите, не на биолозите или на каквито и да било други. Понимаеш, олигофренчо?
Апропо, да оставим биолозите да се изказват "най-компетентно" за любовта означава само, че сме възприели преди това, че човекът е едно животно...
Човекът Е животно, Грънчаров. Бозайник от клас "примати". Справка с която и да е енциклопедия ще доведе това до оскъдните ви знания.
Добре, съгласен съм, че "философията" на любовта е от компетенцията на философите. Само че вие не се произнасяте само по такива въпроси. Цитирам ви:
"Твърдят, че онова, което най-силно впечатлява една жена у мъжа, у истинския мъж, не е това, което простаците обикновено си мислят, примерно, размера на мускулите или, да речем, размера на... пениса му, не."
Ето това са фактологични твърдения, свързани с биологията и психологията, от които нямате ясно понятие.
Самият вие прекрасно знаете, че не съм олигофрен, но използвате тази дума, за да изразите гнева си от това, че ви противореча. Ето, аз например нито се гневя, че ме обиждате, нито самият аз ви обиждам. Защото така разговорът става безсмислен.
Публикуване на коментар