Папа Франциск е формулирал 10 препоръки за водене на спокоен и уравновесен живот в интервю, поместено сега в приложението "Вива" на влиятелния аржентински всекидневник "Кларин".
Той е пожелал интервюто да се състои в деня, когато се навършиха първите 500 дни от неговия понтификат - 7 юли. Разговорът във Ватикана с журналиста Пабло Калво е траял 77 минути, при което се е получило любопитно съвпадение с другите две седмици - 7-о число на 7-и месец.
Ето какво препоръчва папата:
Живей и остави другите да живеят - принцип, който според Светия отец трябва да служи за компас в живота. Този принцип има поне две значения. С него се обобщава екзистенциалисткият идеал всеки сам да живее, оставяйки и ближния си да живее, така както намери за добре. Освен това фразата е била използвана през Първата световна война за обозначаване на система за избягване на стълкновения с противника при водене на бойни действия от окопни позиции.
Принеси се в дар на другите - защото хората изпитват необходимост да бъдат открити и щедри спрямо околните, а самовглъбяването стремително поражда егоизъм и по думите на Франциск "застоялата вода бързо става воняща".
Напредвай кротко - препоръка, сравнена с бавно течаща вода, която символизира способността да се движим плавно и смирено в живота. Папата признава тази добродетел за присъща на възрастните хора, които определя като "паметта на народа".
Опазвай свободното си време - е предписание, превърнато в предупреждение. "Потребителството ни доведе до притеснителната загуба на здравословна култура в употребата на свободното време. Когато сте на масата, по-добре е да угасите телевизора - защото той пречи на общуването между сътрапезниците", предупреждава папата.
Прекарвай неделята със семейството - е вариант на друга фраза, произнасяна от папата: "Неделята е за семейството, а не за работа".
Заедно да намерим творчески подходи за осигуряване на работа на младите - е призив, който папата доразвива с думите: "Ако липсват възможности, (младите) лесно се поддават на дрогата. Много е висок процентът на самоубийствата сред безработната младеж. Не е достатъчно да ги нахраним, трябва да им измислим едногодишни курсове за водопроводчици, електротехници, шивачи. Достойнството се проявява във възможността да носиш хляб в къщи."
Да се грижим за природата - защото упадъкът на околната среда е предизвикателство към всички.
Бързо забравяй отрицателните неща - натрапчивите мисли за чуждите недостатъци не ни позволяват да градим собственото си самоуважение. "Нуждата да се злослови по адрес на другите показва ниска степен на самоуважение. С други думи, чувствам се такова нищожество, че вместо да усъвършенствам ближните си търся как да ги принизя. Здравомислещо е да се отхвърлят бързо отрицателните неща".
Уважавай идеите на другите, без да ги превръщаш в прозелити (новообръщенци във вярата и учението) - тъй като религиозният прозелитизъм (стремеж към привличане, тоест обръщане в лоното на собствената вяра на хора от друго вероизповедание) парализира, защото търси диалог единствено с намерението да разубеди онези, които имат други идеи. "Всеки човек трябва да води диалог от позициите на собствената си личност. Църквата се развива чрез привлекателност, а не чрез прозелитизъм."
Работи в полза на мира - в един заразен от войни свят "исканията за мир трябва да бъдат произнасяни гръмко, защото не се касае за нещо спокойно и мирът трябва да бъде действащ."
ЗАБЕЛЕЖКА: Горният текст го препубликувам по препоръка на инж. Р.Парпулов, на когото благодаря за това, че ми даде този линк. Негово предложение е и заглавието на този постинг.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар