Предложиха ми да водя своя рубрика в Пловдивската обществена телевизия

Ръководителят на Пловдивска обществена телевизия Евгений Тодоров - аз наскоро предложих на неговата телевизия поредица от интересни според мен теми и проблеми - ми отговори тия дни, че е готов да ми даде телевизионно време (веднъж седмично), в което аз сам да водя нещо като своя рубрика или предаване. Ето какво ми писа г-н Тодоров (публикувам само частта от писмото му, която засяга визирания проблем), а по-долу можете да прочетете и моя отговор до него:

... Помисли дали ти не би се ангажирал сам да поемеш рубрика - както има и други такива. С открити телефони, примерно един път през седмицата някъде през деня - с повторение вечер, да говориш по някаква тема. Каквото си искаш - свобода на словото. Или да поканиш някой. А дали няма будни ученици - на екрана страшно липсват млади лица?! Колко малко знаем как изглежда светът през техните очи!

Помисли и продължаваме диалога, ако искаш мини през редакцията, но първо ми звънни. Ще се радвам да се видим.

Евгений

Здравей, уважаеми г-н Тодоров,

Благодаря за отговора! Разбирам ситуацията, благодаря и за предложението! Аз сега разполагам с много време, тъй че съм готов да поема една рубрика веднъж седмично; нека да опитаме, да видим какво ще се получи. И за мен ще е интересно да се пробвам. Предизвикателството си заслужава. Ще опитам да намеря и да предложа на млади хора да участват като събеседници, и аз смятам, че наистина ще е и интересно, и полезно. Ще се обадя и ще мина през редакцията в някой от близките дни.

Хубава вечер!

С поздрав: Ангел Г.

И тъй, има реална опасност моя милост да почне да води рубрика в Пловдивската обществена телевизия. Даже ми се налага да измисля наименование на тази рубрика; в главата ми се въртят разни варианти за заглавие - примерно ЧАС ПО СВОБОДА или нещо подобно - ще видим, името ще бъде измислено, а иначе предизвикателството за мен е голямо и интересно. Отдавна смятам, че в българските медии е необходимо да има предавания, в които да бъдат поставяни най-важните, "проклетите", най-значимите, именно чисто човешките въпроси, но не повърхностно, а по-задълбочено; е, да видим, след като в медиите ни постоянно дефилират и триумфират разни дървени "философи" (да не споменавам имена, само името на бай ви Вучков е достатъчно!), дошло е май времето да опитам да се пробвам в тази сфера, която е много близка с това, което съм правил цял живот, именно преподаването на философия, само дето сега аудиторията ще стане, чрез посредничеството на медията, значително по-голяма; преди ако в часовете си по философия и гражданско образование съм общувал с десетки и стотици хора, предимно ученици (и учители, и директори, и инспектори), сега ще имам възможността да общувам с хиляди. А ний, философите, се нуждаем от аудитория, от хора, с които да общуваме, затуй, разбира се, приех предложението на г-н Тодоров. Пък и така ще имам възможността да изпълня завета на инспекторката по философия в РИО-Пловдив, г-жа Антоанета Кръстанова, която наскоро ми каза ето какво:

- Ти какво искаш толкова да работиш като учител, нали се мислиш за нещо като "пловдивски Сократ", е, тогава остави училището, ами почни да преподаваш философия като Сократ на улицата, по площадите, на Агората, защо ти е на теб училище?!

Ето че тази тъй проницателна дама като едното нищо може да стане кръстница на това предаване, Пловдив е хилядолетен град, той също е имал своята Агора, имал е и своите философи, убеден съм в това, ето, сега, в нашето така модерно време не ни пречи да възкресим миналото, вярно, този път ще философстваме не на площада непосредствено, не на улицата и не на самата Агора, а на медийния, на телевизионния площад, улица и Агора; какво пречи да наречем предаването просто НА АГОРАТА с философа Ангел Грънчаров, примерно казвам де, ето, ще се сбъднат непосредствено думите на тази така мъдра дама, имам предвид инспекторката по философия. За заглавието ще мислим тепърва, а ето сега темите, които преди време предложих на Е.Тодоров за неговата телевизия, сега ще ми се наложи да започна с някоя от тях:

1.) Какво е доминиращото нравствено състояние, характерно за съвременното българско общество?

2) Духовната (психологическата, нравствената) ситуация, в която пребивава младият човек у нас; кои са ценностите на съвременните млади хора у нас и пр.?

3.) Възможна ли е промяна към добро в българското образование?

4.) Докога ще продължава ужасната, отвратителната деморализация на политическия живот у нас?

5.) Проблеми на вярата в Бога и религията, примерно обсъждане, дискутиране на ето този въпрос: Доколко чистата вяра в Бога у един човек и у един народ подпомага неговия цялостен, не само духовен, но и материален напредък и просперитет?

6. Вярна ли е тезата, че деморализацията в българския живот иде от деморализацията на живота в училищните общности?

7. Е, докъде стигнахме - и какво постигнахме - за тия 25 години епохален преход?

Това са някои въпроси, които по моя преценка биха предизвикали интереса на доста хора, смятам и съм дълбоко убеден, че си заслужава да се мисли и разговаря по подобен род въпроси. Ето че т.н. блогъри и конвенционалните медии, каквато медия е Пловдивската обществена телевизия, наистина могат да си сътрудничат плодотворно. Тъй че, живот и здраве да е, ще опитам и на това поле на изява, телевизионното; впрочем, да ви запитам нещо, което за мен е важно.

Първо, с коя от предложените теми или пък някой друга предпочитате да започна в Пловдивската обществена телевизия?

Второ, предлагам на хора, желаещи да ми бъдат събеседници, заедно да обсъждаме в новото предаване разни проблеми, да ми се обадят, ако имат какво да кажат, това се отнася за всякакви хора, но най-вече се отнася за млади хора, щото наистина е много важно и интересно да разберем какво мислят младите и то по истински важните въпроси. Могат да ми се обадят мои бивши ученици и изобщо млади хора, желаещи да участват в телевизионна дискусия с мен; условието е едно: да са мислещи, да имат какво да кажат, да умеят спокойно и свободно да изразяват мислите си (те условията станаха три, но аз ги обединявам в едно, щото са неделимо свързани). Това последното се усвоява и учи, аз мога много да помогна на хора, които имат какво да кажат, ала не успяват свободно да изразят мислите си, този, дето се вика, ми е занаятът.

Това е. Хубав ден! Бъдете здрави!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo