Не съм съгласен с тезата на И.Беров, че арабите не са хора

По повод на текста със заглавие Не, те не са хора като нас и автор Иво Беров написах следния коментар:

Оказва се, че зад това "те" на Иво Беров стоят не джихадистите, не ислямските терористи-фундаменталисти, не ислямистите, а... арабите! Всички до един араби били не знам си какви, не ходели по музеи, не били културни, "онодовали", тъй да се рече, нашите жени, а иначе ги смятали за "леки жени" (да не кажа онази дума!), били не знам си какви още, ала не били като нас, ерго, не били... хора! Да си човек, да си от "хората" означава да си като нас, който не е като нас, той не е човек, не може да бъде смятан, че е от "хората" - аз с такова едно умозаключение не мога да се съглася. Не е вярно, примерно, че всички до един араби са невежи, прости, некултурни, не ходещи из музеите, примерно, щото и Омар Хайям е арабин, и Саади е арабин, и ибн Сина е арабин, има и много други араби, които са и велики поети, и велики философи, и велики учени, между другото, арабите са изобретили числата (да, числата, с които пишем, са арабско изобретение!), а най-вероятно са изобретили и тъй проклетата за нашите ученици алгебра, щото и самата дума алгебра, както си личи, е арабска!

Тъй че не мога да приема заключението, е арабите са прости, неуки, некултурни, немали били отношение към науката и културата и прочие, а пък ний, видите ли, сичките, барабар и начело с Митю Пищова, с Боко Борисов и прочие сме все до един най-умни, интелигентни, възпитани, учени, обичащи и науката, и културата, и музеите, и философията, и духовността и какво ли не още! Такива съждения аз не мога да приема. Простаци има и сред нас, и то немалко, даже нищо чудно и да са повече отколкото са простаците сред арабите - и сред мюсюлманите, да речем. Това, че арабите не са като нас, съвсем не ги прави "нехора" и "нечовеци" или дори "некултурни", ний не сме образец за култура, и първото срещнато дете трябва да знае, че арабската култура пак е култура, но е по-различна от нашата, тия хора пак са хора, само дето имат по-различни обичаи от нашите, толкоз, просто е като 2 и 2 равно на 4.

Нямало било араби художници, продължава И.Беров, немали били и композитори, и музиканти-изпълнители, и прочие, продължава той да дава "доказателства", че арабите не били, видите ли, хора. Е не е така, нищо че ивоберовата теория, разбирам това, ще има много почитатели, щото у нас теории от вида на тази, че, примерно, нашите цигани не са "хора" много се аресват на нашенеца, и който почне да развива такива теории, нищо чудно да стане герой и любимец на народа, нищо чудно и у Парламенто да го набутат (имаме си пример, Сидеров затова се навря у Парламенто е нема намерение да си оди от него!). Та значи, пише Беров, "в арабския свят наука няма". Немали си нобелисти за наука пустите му араби, зер ние, българите, щото имаме, та затова и моем да ги сметаме, че са по-прости от нас, ерго, значи не са хора, щот ний, българите, сме нещо като украшението на човечеството - особено в ентелектуално отношение! А ето сега и най-важния извод, до който стига И.Беров, вървейки по тъй хлъзгавия си път:

"Същностното разделение между нашия и техния свят не е по вяра, нито по държавно или обществено устройство. То не е по бедност и богатство. То е ценностно разделение, разбира се, но заради ценност, която не се споменава. Нека я определим с няколко думи.

Работа, производство, творчество, наука, съзидание, търсене, откривателство.

Развитите страни работят, произвеждат, съзидават, търсят, откриват. Умеят и да се кефят. Тези страни не създават терористи. Китай е комунистическа, в много отношения диктаторска държава, но за разлика от Русия, например, тя произвежда и създава. Затова не напада съседите си и не развъжда терористи.

Изостаналите държави не работят, не произвеждат, не откриват, не създават и не творят. Те лентяйстват. Съществуват не благодарение на труда си, на ума си, на усилията си и на уменията си, а благодарение на природните си дадености – най-вече газ и петрол. Като нисшите организми са. Може това сравнение да е прекален, но като нас при всички случаи те не са.

И вторият показател за човешко развитие и цивилизованост. Нравствеността.

Тези хора смятат жените, половината човечество тоест, за животни. Докато в развитите страни, в прогнилия Запад да биеш животни е престъпление, което се наказва от закона, в техния свят моллите, учените им хора тоест (sic) съвсем научно (sic sic) обясняват как точно бива да се бият жените. Според техните си там високонравствени закони.

Само това да беше – че приравняват половината човечество към животните, вече ги прави хора от друг свят."

Значи арабите бият жените си, ерго, не са хора. Не мога да приема че всички араби бият жените си, ама карай да върви. И децата, не сами жените си биели арабите, значи не са хора. Не мога да приема, че всички араби бият децата си, да не говорим за това, че били, видите ли, и... изнасилвали сексуално децата си. То и сред нас има педофили, но да кажеш, че всички араби са такива сексуални извратеняци, това ми се вижда множко. Та значи арабите не са хора - тази е тезата на нашия поувлякъл се автор. На когото мнозина ще ръкопляскат, естествено. Това, че тезата му обижда арабите, които не са такива, каквито ги описва И.Беров, голема работа, може да има изключения, може да има и хора сред арабите, но дека се вика, "изключенията потвърждават правилото", а то е: арабите не са хора.

И основното. За тях човекът не е върховна ценност. Почти никаква ценност не е. За тях ценност е общността (комуната, уммата), каквото и да означава това, а какво точно означава това никой не знае. И понеже никой не знае винаги се оказва, че общността - това са своеволията и прищевките на разни всякакви властимащи - шейхове, молли, паши, папи, патриарси, ханове, султани, партийни секретари, олигарси и путинисти. Приликата между комунисти, джихадистите, талибаните, маоистите, фашистите и путинисти никак не е случайна. Тя е същностна. Те всички са едно в същината си.

Това е интересно. Но не мога да приема, че тази особеност на арабската култура (която е родствена и на източната култура изобщо) прави арабите... фашисти, комунисти и пр. Има, предполагам, и араби-некомунисти. Аз съм срещал такива. И вие може да сте ги срещали, ала да не сте ги забелязали. Между другото цели общности да бъдат обявявани за врагове съвсем не е западно или европейско или човешко гледище. То е именно фашистко, национал-социалистическо и национал-комунистическо. За комунистите личностите, санким капиталистите бяха врагове, подлежащи на избиване, за национал-социалистите - евреите бяха врагове, подлежащи на избиване. А какво да правим сега с арабите?! Щом не са хора каква участ следва да им отредим?

Дотук стигнах с четенето на въздлъжката статия на И.Беров. Като я дочета, ще довърша и коментара си. Спирам дотук, щото трябва да ставам. Трябва да се стягам за да ида да работа. В град Раковски. Аз също не съм човек като хората - щото в неделя хода на работа. Учителска работа. Преподавам на задочници в гимназията в Раковски. Предимно циганета са те. Може ли сега, кажете ми, да е човек идиот като мен, който в неделен ден става рано и тръгва да преподава философия на циганчета - вместо да се излежава в кревата си, както правят всички "нормални хора"?! Е, защото и аз не съм човек като хората, затова вероятно и защищавам тезата, че арабите също са хора. Всякакви хора има и сред арабите, както и сред нас. Не са еднакви арабите, както и ние не сме. Не сме ний ангелчета, арабите също така не са дяволи. Има всекакви, Беров. такъв, дека се вика, е животът! Хайде, че окъснях. Хубав ден на всички, бъдете здрави! И за умственото си здраве се грижете също така. Чао и до скоро!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo