Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

неделя, 8 октомври 2017 г.

Свободата е живот, но за неразбиращите свободата тя е гибелна



Веднъж докато се забавлявал с лов на птици при цар Соломон дошъл молител.

- Царю, помогни ми, печален съм! Вчера освободих робите си, а днес те замерят дома ми с камъни.

Царят внимателно го погледнал и после попитал:

- Защо освободи робите си?

- Получих богато наследство и реших да освободя тези от тях, с които съм израснал. Мислех, че ще ги направя щастливи.

- А кой ти каза, че свободата е щастие, а щастието - свобода?

После добавил:

- Погледни този хищен сокол! Въпреки че го държа в клетка по време на лов той е господар и повелител. Ако не пожелае да ловува, никой не може да го застави и все едно вечер той ще получи храна. Свободен е да отлети и никой не може да го задържи; значи той е с мен докогато сам пожелае. За него свободата не е щастие, тя е живот. Има и друга птица - кокошката. Ден след ден тя ходи по двора или снася яйца. Ако я пуснеш в полето тя ще оглупее от свободата, а след ден ще загине. За нея свободата не е щастие, а е смърт.

- Къде е тогава мъдростта, господарю?

- Мъдростта на добрия стопанин е да отдели соколите от кокошките. Първите ще погубиш с робство, а вторите със свобода.

(От страницата на Калин Манолов)

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Няма коментари: