Заключителните акорди на моята Защитна реч пред съда

След като по съвсем непонятен, ирационален, дори мистичен начин почти завършената писмена защитна реч, подготвена от мен за Районен съд в Пловдив, изчезна от блога ми (!), сякаш потъна в небитието (!) преди три дни, вчера и тази заран аз успях да напиша нов вариант, който ще публикувам в пълния му обем най-рано в идващия вторник или дори сряда - защото трябва да изтече 7-дневния срок, даден от уважаемия съд, в който и двете страни трябва да представят в писмен вид своите защити. Но тази сутрин въпреки всички рискове решавам да публикувам само заключителната част от речта си, добре зная, че по този начин ще дам идея и ще подпомогна писането на защитата от другата страна, от страната на ответницата по това дяло, именно моята така самоотвержена опонентка, директорката на пловдивската ПГЕЕ, придобила вече световна слава заради толкова усърдната си дейност по моите опрасквания в последните години. Да, добре знам, че някои трезвомислещи, здравомислещи хора ще ме нарекат... "пълен идиот" или дори "невъобразим тъпунгер" заради тази своя волност, но публикувам този най-важен откъс от защитната си реч с ясното съзнание, че така въпреки всичко спомагам за разгарянето на тъй потребния демократичен дебат между двете страни, знаете тезата ми, че мястото на този несъстоял се дебат не е съдебната зала, съвсем друго му е мястото, но какво да правим, "такъв ни е матр`ьялът" (ако ми позволите да цитирам г-н Премиеро, нашият любимейший и тъй мудрий первий государственний руководитель) ето, воаля, четете, за всеобщото добро си позволявам този риск - и тази добрина:

...

IХ. И тъй, уволнението на един учител по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ е равностойно на фактическото му лишаване от преподавателски права, осъществено на практика с един крайно съмнителен относно законността и правомерността си и изцяло волунтаристичен административен акт от страна на търсещата реванш крайно уязвена от личността на този учител самозабравила се, в конкретния случай, властваща администраторка. Налице е крайно злоумишлена, съвсем преднамерена злоупотреба с власт – с цел политическа по естеството си разправа (репресия) с една неудобна, с една различно и новаторски мислеща и затова имаща коренно и принципно различно (немалодушно) поведение творческа личност, с личността на един учител, отдал целия си живот за благото на младите хора, а също и за просперитета на българското училище и образование.

1.) Във времето, в което бях принудително безработен си позволих да тествам как ще реагира спрямо случилото се административната образователна система; интересно е да отбележа, че в периода, в който течеше съдебното дело по първото ми опраскване-уволнение в Пловдив бяха обявени 6 учителски места по философия, кандидатствах за всичките, на нито едно не бях назначен (за тази дискриминация по професионален признак ми се наложи да заведа дело в Комисията за защита от дискриминация, в момента това дело се намира в етап на очакване на решение от страна на Административен съд в Пловдив, където решението на Комисията беше обжалвано), в настоящия период, след завеждането на това съдебно дело срещу второто ми уволнение, в Пловдив бяха обявени четири свободни места за учител по философия, кандидатствах за всичките, на нито едно не бях приет и назначен. Което именно и доказва тезата ми, че уволнението на един учител по този параграф е равностойно на фактическото му лишаване от преподавателски права – чрез един пределно волунтаристичен, погазващ всякакви принципи на правото административен акт на самозабравила се, на незнаеща на кой свят живее директорка. (Тук за да се поясня си позволявам да цитирам думи на президента Роналд Рейгън, а именно „Първото правило на бюрокрацията е да закриля интересите на бюрокрацията”.)

2.) Понеже сме християни, Спасителят с примера си ни съветва в такива случаи на крещяща несправедливост да отвръщаме с думите, произнесени на Кръста: „Господи, прости им, те не знаят какво правят!”. Но понеже все пак искаме да сме що-годе цивилизовано, съвременно, един ден, дай Боже, и благоденстващо и богато, а това значи демократично общество, да, понеже искаме да сме правова държава, такава една реакция, разбира се, съвсем не е достатъчна. Налага се да поведем решителна борба за потъпканите ни по толкова екстравагантен начин права, което моя милост, в качеството ми на учител по философия и по гражданско образование, ми се наложи да сторя, да направя на дело – преподавайки по този начин един съвсем практически урок по демокрация и гражданско достойнство не само на своите ученици, но и на въпросната самозабравила се властваща, ала злоупотребяваща непрекъснато с властта си администраторка.

3.) Преди да заведа настоящето съдебно дело аз проведох свой граждански протест за свобода в образованието и против беззаконията на самозабравили се директори на училища, проведох този протест на тротоара, до централния вход към двора на пловдивската ПГЕЕ; про-тестът ми продължи 77 дни (!!!), в които тествах реакциите не само на въпросната самозабравила се административна и властваща особа, но и тези на моите ученици, на колегите си, с които съм работил само в това училище цели 17 години, на родителите, на гражданите, на висшестоящите длъжностни лица в държавната властваща йерархия на образователната сфера; описах (в текстове и под формата на видео в блога си) най-педантично и внимателно всичко онова, което наблюдавах и което констатирах по време на този така дълго продължил граждански протест. Разбира се, както очаквах, директорката на пловдивската ПГЕЕ не успя да схване смисъла и на тази моя инициатива (аз просто се опитах да й помогна да излезе по що-годе достоен начин от тресавището, в което е затънала).

4.) След завеждането на настоящето съдебно дело, не отчайвайки се, продължих да търся друг, по-различен начин за решаването на проблема и конфликта – понеже вече съм печелил абсолютно същото съдебно дело реших да опитам да постигна същия резултат по пътя на преговорите, дискусиите, разгорещените спорове, дебатите. Знаем обаче (включително и от изясненото в настоящето съдебно дело) какъв изявен неприятел на демократичните дебати е директорката на ПГЕЕ, отличаваща се с иначе завидно упорство в толкова компрометиращата я – като преподавател и педагог – недиалогичност!

5.) В момента, паралелно с воденето на това съдебно дело, от доста време работя по реализацията на една друга своя инициатива-иновация: вече в качеството си на гражданин публично предложих и се заех с организирането на „кръгла маса”, инициирана от група активни, ангажирани с проблемите на демократизацията на образователната система пловдивски граждани, предложих в писмен вид примерен въпросник (този документ го приложих към последното си писмено изявление, направено на последното съдебно заседание, за жалост Вие, уважаема госпожо Съдия, въпреки че е писмен документ, показващ новопоявили се важни обстоятелства по изясняване на казуса, предпочетохте да отхвърлите!) за предлагания дебат между опитващи се да помогнат за решаването на тежката криза в ПГЕЕ граждани и ръководството на това училище. Не крия, интересна ми е реакцията на толкова многострадалната в своята ненавист към демокрацията и особено към демократично мислещите инициативни граждани директорка на ПГЕЕ.

6.) До този момент ответницата по това дело, именно директорката на ПГЕЕ демонстрира пълно пренебрежение към инициативата ми, но се надявам под влияние на засилващия се натиск от страна на гражданите (и родителите) тя в един момент да се види принудена да седне на масата на преговорите. За жалост, отчайващ е пълният непукизъм и крещящата безотговорност, демонстрирани от високопоставените длъжностни лица в образователната сфера, имам предвид от централата на МОН и Регионалното управление на образованието в Пловдив, които не си мръднаха и малкия пръст да спомогнат за реализирането на тъй благодатната идея за осъществяването на една непосредствена и съвсем практическа реална демократизация-декомунизация на отношенията в тази конкретна училищна общност, в тази общност, занимаваща се именно с образование, с личностен растеж и с разгръщането също така и на гражданския потенциал на младите хора.

За да спомогна за реализацията на идеята си съм ангажирал и всички възможности на воденото от мен предаване, наречено „На Агората с философа Ангел Грънчаров”, то се излъчва по Пловдивската обществена телевизия, една доказано демократична и правдолюбива медия. Моето разбиране и убеждение е, че по тази начин може да се тества и приложи един работещ и ефективен модел за непосредствената и практическа реална демократизация-декомунизация (и демутризиране, а също така дечалгизиране, защото, по моето възприятие, нивото на българското образование в рамките на ретроградната административна система е паднало до такава степен, че то с пълно право може да се нарече „чалга-образование”, „менте-образование”, дори НЕобразование, както аз сторих в последната си книга, наречена именно „Реформа на НЕобразованието”) на отношенията в конкретните училищни общности, който след апробирането му в пловдивската ПГЕЕ ще може да се приложи успешно и в много други училища на тъй свидното ни отечество.

7.) Вярвам, че ний, ангажираните, безкомпромисни спрямо недъзите, беззаконията и злоупотребите с власт и най-вече свободолюбиви граждани-демократи ще успеем – защото пътят, по който сме поели, е правият път, това е верният път, този път също така е и спасителният.

8.) Съвсем накрая си позволявам вкратце да кажа и нещо съвсем лично, въпреки цялото неудобство, което изпитвам. На последното съдебно заседание, вероятно забелязахте това, уважаема госпожо Съдия, аз дойдох в съдебната зала с… добре натоварена количка с колелца; в тази количка бях сложил всички мои книги, учебни помагала, учебници, списания (аз съм издател и главен редактор на две списания, излизащи вече години наред, на философското списание ИДЕИ, то излиза вече 9 години и също на списанието за съвременно образование, за насърчаване на духовното и личностното израстване и укрепване на младия човек, наречено HUMANUS, то излиза четвърта година), в тази количка бях сложил почти всички хартиени издания, които съм написал в продължение на години наред по проблемите на българското образование, за позитивната промяна в него. Имах идея да извадя тия книги и списания и просто да ги сложа на масата в съдебната зала, за да ги видите, уважаема госпожо Съдия – да видите известна част от постиженията на този „пълен некадърник”, на този „изцяло негоден да бъде учител” човек – по оценката на многоуважаемата ответница по това съдебно дело; но видяхте сама, че нямах възможността да изпълня замисъла си.

После си помислих, че тук, в писмената си защита, мога поне да цитирам заглавията на тия мои книги за образованието, учебни помагала, списания, но сега решавам, поради вродената си скромност, да се откажа и от това. Моля обаче да ме разберете: безкрайно обидно е толкова грозното поругаване на моята личност и на моите постижения, което преживях с тия две поредни мои опрасквания-уволнения и с последвалите ги две съдебни дела, в които бях поставен в безкрайно унизителната ситуация да ми се налага да доказвам своята личностна и преподавателска състоятелност! Безкрайно безчовечно също така е такова едно отношение към една личност, да не говорим за това, че аз съм все пак вече човек на солидна възраст, също така съм и учител с многогодишен стаж и най-висшата за учителите квалификация, имам т.н. Първи-клас квалификация. Вземете предвид, че такова едно безчовечно, унизително и обидно отношение си го позволиха все пак хора, с които сме били колеги, вземете предвид и това, че тия хора също така са учители и възпитатели на младите хора, на българската младеж! Какво ще кажете по този повод, уважаема госпожо Съдия, можете ли изобщо нещичко да кажете – или и Вие като мен напълно онемяхте в този момент?! Спирам дотук, наистина повече нямам думи…

Този именно е общият смислов и ценностен контекст, в който протече това съдебно дело, смятам, че бях длъжен да посоча и това – с оглед да спомогна за изясняването на цялостната, неощетена с нищо истина. Моля за извинение, текстът на моята защитна реч се оказа немалък, но понеже, вярвам в това, истината за всички ни е безкрайно скъпа, ще ме извините за този недостатък, за тази жертва, принесена в нейно име. Написаното обаче в тази на места наистина твърде емоционална защитна реч, позволете да отбележа и това, не са „само чувства и емоции”, както може би изглежда на повърхността, чувал съм подобен упрек при предишни съдебни дела; но да изтъкна и това, то има принципно значение: емоциите, ако искаме да бъдем изобщо човеци, съвсем не са за подценяване, напротив, на тях ние дължим човечността си, ако станем изцяло безчувствени и безразлични, това е знак, че сме погубили собствената си човечност – нима това не е най-страшното?! Чувствата могат да ни кажат онова, което нищо друго не може да ни каже, истината, позволете ми да заключа, не може да бъде независима от човечността ни.

И тъй, вярвайки във Вашето доказано и тъй човечно правдолюбие, уважаема госпожо Съдия, аз предоставям този толкова богат на смисъл, на разумност, затова също така възхитително благодатен и дори многозначителен – съдбовно важен най-вече за добрите, бих си позволи да кажа дори и бляскавите бъднини на българското образование и училище! – съдебен казус на Вашата изцяло справедлива преценка!

24 ноември 2017 г.

Пловдив

                                                                                                              С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo