Моля ви се, не се опитвайте да лъжете Бог, страшно глупаво става когато някой се опита да лъже... Бог: та това е пълна идиотщина!

Моя милост във Венеция... Публикувано във Фейсбук на 9 ноември 2013 г.

Тази снимка системата на Фейсбук тази заран ми я предложи като спомен от преди само 4 години. (Преди толкова време е публикувана снимката, а самата снимка е правена преди това, може би преди 10-тина годинки.) Да, бяха други времена тогава, ето, пътешествахме из Европа, свободата твори наистина чудеса; сега обаче са коренно различни времена, тъжни, болни, рекомунизационни, ако ми позволите да се изразя така. За мен поне е така. Ето, вчера бях не на разходка във... Венеция, а в... съдебната зала, знаете, моята битка с разпищолилите се властници-бюрократи от образователно-възпитателната (!!) сфера в наши дни стигна до епични направо мащаби, а също така е съвсем безжалостна. Питат ме от вчера много хора, задават ми тревожно въпроса "Какво стана в съда?", ето, отговарям сега на всички наведнъж.

Вчера, както вече ви информирах, в Административен съд в Пловдив се гледа съдебно дяло по моя жалба срещу Комисията за защита от дискриминация, която оневини изцяло шестима (!) директори на пловдивски училища, подложили ме през недалечната 2015 г. на най-обидната дискриминация, каквато никога не съм могъл даже и да си представя че е възможна: тия разпищолили се таваришчи фактически ме лишиха от преподавателски права - и за да ми отмъщават ме обрекоха на пожизнена безработица! Та вчера в съда противната страна беше въпросната Комисия, тя не благоволи да изпрати свой представител в съдебната зала (което също нещо показва, т.е. говори много!), а като заинтересовани страни бяха призовани въпросните директори на пловдивски гимназии, също и Началничката на РУО-Пловдив Иванка Киркова, също така и самият Министър на образованието и науката (!), естествено, че никой от тях не дойде (което също много говори и показва!), а дойде само един... силно заблудил се нещастен директор на училище, именно директора Професионалната гимназия по вътрешна архитектура и дървообработване "Христо Ботев" в град Пловдив, именно инж. Константин Костадинов. Независимо че от другата страна фактически нямаше представител (въпросният заблуден директор отказа пред съда да каже каквото и да било, въпреки че все пак беше призован!), съдебното заседание се проведе, моя милост държа кратко слово, пък след това съдът обяви, че ще излезе с решение в срок от до 30 дни. Това беше. Мина това дяло. Ще чакам сега резултатът. Интересно ми е какво ще отсъди съдът. Знаем, че понякога правосъдието дори и у нас си изпълнява тъй възвишената мисия и задача. Имаме надежда в тази посока. Но не сме големи оптимисти де - по разбираеми причини.

Като свърши дялото в коридора се оказа, че тъй мълчаливият иначе в съдебната зала директор на бившия техникум по дървообработване (в Пловдив го наричат "ДЪРВОТО", не директора, а техникума, моля ви се, да не ме разберете неправилно!) пожела да влезе в дебат с мен (!), с което даде пример на тъй мълчаливата своя сестра, именно директорката на пловдивската ПГЕЕ, която не обича да говори, камо ли пък да дебатира, тя предпочита безмълвно да... опрасква, да уволнява, да се мъчи да затваря на такива приказливи опоненти и критици като моя милост - безуспешно, разбира се, надяваме се, че даже и тя най-вече е осъзнала туй нящо! :-) На този директор му беше очевидно така накипяло, че не се сдържа; искате ли да опитам да възсъздам диалога си с него?! (За жалост, не се сетих да пусна барем смартфона си, та да запиша и да запазя за историята тоз шедьовър на полемиката, що се получи така ненадейно!) Знаете, че туй нещо е трудна работа, да се възсъздаде с думи нещо реално случило се в нашия тъй шантав живот, но ще опитам, знаете, нямам претенции за художествена плътност, абсолютна достоверност, точните думи не мога да си спомня, но за смисъла гарантирам; та ето значи какво си казахме (приблизително):

- Г-н Грънчаров, обаче не си прав, че обобщаваш - като каза пред съда, че всички директори на училища са корумпирани, разпищолили се, позволяващи си произвол и пр. Решително възразявам срещу това! (Ний с този човек се знаем от далечната 1999-2000 учебна година, когато аз учителствах в това училище, а той пак беше директор, вярно, заместник, но пак си беше администратор, та имаме спомени и от ония времена, затова така си говорим в редките моменти, когато се срещнем.)

- Е, не преувеличавайте де, аз не съм казал "всички" директори са такива, не съм употребил думата "всички", това пък откъде-накъде Ви хрумна?! Но вие, шестте подсъдими за дискриминацията ми директори на дело показахте, че сте способни на всякакви подвизи, нема да се излагаме сега, трябва да признаем тази истина!

- Не, за другите не знам, но аз за себе си гарантирам: не съм такъв, знаеш сам, работил си в нашето училище, познаваме се!

- Е, как пък Ви се отвърза езика да кажете точно това: нали си спомняте, че когато дойдох в кабинета Ви за т.н. "събеседване" при търсенето на учител по философия Вие тогава на четири очи ми казахте (и ме помолихте да не злоупотребявам с тази информация!), че просто "отгоре" са Ви наредили кого да назначите и Вие сте подчинил, нали няма да отречете този случка?!

- Как не те е срам, никога не съм казвал такова нещо, как може да си измисляш това?! Леле, колко лош човек си, Грънчаров, леле-мале!

- Ха сега пък, отричате! Паметта Ви не вярвам да е чак толкова къса, то се случи само преди 2 годинки. Ако бяхте постъпил честно и сега пред съда бяхте заявил истината, която ми казахте тогава, че върху Вас като директор е упражнен натиск "отгоре" кого да назначите, ако бяхте постъпил честно, знаете ли, че аз отдавна щях да съм спечелил това дяло?! Но Вие не само крихте пред Комисията тази важна информация, но и лъгахте в писмен вид, че всичко било "законно", "според процедурата" и пр. Добре де, пред мен сега отричате, но пред Бога нима не Ви е страх да се отречете от думите си?!

При тия мои думи въпросният директор се сви страхливо, но събра сили и пак отрече, че ми е казвал някога думите, които тогава, разбира се, ми каза в прав текст (тогава си говорихме "като мъже") в директорския си кабинет, нещо повече, ме помоли да запазя в тайна този факт, щото, знайно е, че е постъпил така, че е назначил за учител по философия "наше момче", препоръчано "отгоре", е завидно компроматче; аз тогава наистина му обещах, че го разбирам, казах, че системата е такава, че корупцията е страшна, че даже му съчувствам, ето такива неща тогава му казах; разбира се, той като ми е казвал тия неща на четири очи, добре е знаел, че винаги може да отрече, че е говорил такова нещо, ето, вчера дойде този момент, което мен пък ме освобождава от обещанието да мълча по тази негова така сърдечна директорска изповед. (Аз тогава, като съм му обещавал да мълча, наистина се трогнах от искреността му, изказах съчувствието си за мъките, на които е подложен, даже се възхитих на смелостта му да ми каже тия неща, наистина постъпи тогава като мъж, при това не съм знаел тогава, че по тази казус ще стигнем до съда, ето затова и съм му дал тъй разбираемото, в оня контекст, обещание!) Да, ама ето че вчера той в разговора ни решително отрече да ми е казвал такива неща, пак го направи на четири очи, знаейки добре, че аз няма как да докажа истината - освен ако не се наложи, в едно евентуално бъдещо съдебно дяло за "клевета", заведено от него самия, да не се наложи да се ползват услугите на т.н. "детектор на лъжата"! Е, с риск да бъда осъден по накова дяло, аз пък решавам да кажа (постфактум) истината, призовавайки въпросното длъжностно лице, заставайки насаме със съвестта си да признае истината, да каже открито какво му се е случило - към този героичен акт аз го призовавам тук съвсем публично, а днес възнамерявам да го призова към това и от телевизионния екран! Правя го по следната простичка морална или ценностна причина или подбуда: по моето скромно мнение не може да лъже, да се отмята от думата си човек, който не просто е ангажиран с възпитанието и образованието на младежта на България, но и заема властническа позиция в тази сфера! Да не беше директор на училище този човек, нека да си правеше каквото иска, но щом като е директор на училище и учител, е, нека да има добрината да говори само истината: знаете ли докъде ще я докараме ний в нашето тъй приказно и свидно отечество МУТРОЛАНДИЯ ако и учителите, и директорите на училища почнат да лъжат?! "Почнат" ли казах?! За сефте ли да пролъжат - така ли се изразих?! Егати глупака съм аз, ако по този начин се изразих!

И още неща си казахме в тъй импровизирания диалог с този директор, той даже в един момент подхвърли, че аз още тогава, като съм работил в "неговото" училище, вече съм бил "крайно лош човек", дотолкова лош, че се било наложи тогавашната директорка да ме накаже, видите ли, "дисциплинарно"! (Истината е, че аз имах конфликт и с нейна святост, но тя ми отмъсти не с дисциплинарно наказание, доколкото си спомням, а с немедленото ми опраскване - уволни ме като просто не ми продължи временния договор!) Но по логиката на сегашния директор това нейно "наказание" било свидетелство за моята "лошавост". Аз пък му казах, че онази тогава директорка също е била лунатичка, също е живеела на не Земята, а на Луната: аз тогава написах доклад за наказание на хулиганстващи в час по философия ученици, а пък тя, горката, с целия си акъл подкрепи... хулиганите, застана на страната на хулиганите и на простаците - за да си отмъсти на тъй неприятния й учител по философия, който за разлика от нея вижда в простащината враг, с който в училищата сме длъжни да се борим! Такива ми ти работи! Правете си сметката що става в тъй нещастното директорско съзнание, щом ето това, което аз тогава направих (изпълних си дълга) все още се възприема като моята "крайна лошавост"!

Аз му казах за пореден път на този директор, че добре го разбирам и силно му съчувствам: хванал се е на хорото, трябва да рипа, врекъл се е във вярност на лудешката аморална система, трябва и да лъже, и да прави какви ли не идиотщини, нема друг начин, в идиотската система всички верни й длъжностни лица се налага да се държат идиотски, особено ако искат да блаженстват вечно на постовете си. Това е в общи линии многозначителната случка, която стана вчера по стълбището и пред входа на Административен съд в Пловдив. Случката е така многозначителна, че съвсем съзнателно я описах - въпреки всички рискове. За доброто на българското образование съм готов да понеса още жертви. Ето, сега призовавам един директор на училище да постъпи човечно, да си признае греха публично, да каже истината, да си освободи душата от страха, е, вярно, ако стори това, може да пострада, може да го опраскат, може да загуби поста, кабинета, креслото си, да, ама ще си спаси душата, нали така?! Ето с какви "лоши неща" се занимавам аз непрекъснато, знаете, много проклет човек съм, от лошотия на лошотия налитам, спирка немам!

Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! С Богом - никога пред Бога не лъжете, моля ви се, не се опитвайте да лъжете Бог, страшно глупаво става когато някой се опита да лъже... Бог: та това е пълна идиотщина, Бог всичко знае, всичко чува, оставете тия простотии, дръжте се разумно!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo