Най-тихата, най-светлата, най-чистата, най-благословената и благодатната вечер в годината дойде - предстои да се роди Божият Син!
Тази нощ е свята: ще се роди Онзи, който е изпратен да се пожертва за нашите грехове, нашият Спасител, най-човечният Бог, човекът-Бог Иисус Христос. Самият Бог слиза на земята за даде на нас, грешните човеци, Пътят и Истината за живота ни.
Давате ли си сметка какъв огромен смисъл има всичкото това? В тази чудесна и толкова вълнуваща история има непосилен за повече от нас смисъл. Трябва тази вечер да направим нещичко за да се вглъбим в себе си и да се опитаме да постигнем този колосален и съдбовен смисъл. Бог толкова ни обича, че предприема най-решаваща стъпка за да спаси лутащото се човечество. Бог вече не е някъде отвъд, някъде далече, неизвестно къде - той идва тук, сред нас, сред човеците - Сам приел човешки облик!
Знаете по-нататък цялата история. Но нека сега да се съсредоточим в търсенето на невероятно богатия смисъл на Раждането на нашия, на човешкия Бог Христос. Неизразим е с думи този смисъл, той трябва да се постигне със сърцето. Само то, сърцето, може да ни даде основанията на тази чиста вяра, без която човекът няма как да оцени величието на своята собствена човечност!
Да, Спасителят Христос се роди!!! И се роди в един обор, в сламата и сеното, до една ясла, там, при овцете, кравите и магарето...
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" (т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински) Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар