Христо Марков публикува изключително ценни спомени за събитията около създаването на демократичните сили в Пловдив

Из: Истината за СДС в Пловдив (Бележки за първите), Автор: ХРИСТО МАРКОВ

... Реалното учредяване на първото антикомунистическо движение в гр. Пловдив стана на 25.12.1989 год. (навръх Коледа!) в една пицария срещу подлеза на „Понеделник пазара” (сега още е някакво заведение) и бе наречено “Форум шести септември” с девиз ”Съединението прави силата” и цели: правово гражданско общество, политически плурализъм и многопартийна система, правова държава и пазарна икономика, равнопоставеност на всички форми на собственост, нова конституция, деполитизиране на армия и полиция, реабилитация на незаконно репресираните, автономия на учебните заведения, свобода на словото и печата, равноправие на атеисти и вярващи, отнемане базата на БКП, отнемане на ръководната роля на БКП в управлението на страната, разделение на властите. Учредители на Форума бяха следните организации:

НДЗПЧ, НФТ ”Подкрепа”, ЗМС”Н.Петков”, НС”Екогласност”, НСД, НУС ”Солидарност” и ХРП. Повечето от организациите се представляваха от техни активисти, защото до тази дата в Пловдив учредителни събрания с избор на ръководства бяха провели само: НФТ”Подкрепа” в края на ноември, НС”Екогласност” – на 02.12.1989 год. и ЗМС ”Н.Петков” – на 22.12.1989 год. В града съществуваше и Клуб за подкрепа на гласността и преустройството (за Пловдив - Клуб “Демокрация”), но той не подписа учредителния акт, поради следната причина:

Към края на заседанието се отвори вратата на пицарията и влязоха представителите на Клуба: Велислава Дърева, Огнян Сапарев, Васил Къдринов и Красимир Куманов. Водещ бе отец Амбарев и проведе с току-що влезлите следния диалог (на много висок глас): ”Тук сме се събрали да учредим антикомунистически блок и да съборим комунистите от власт. Ще работим на територията на Южна България.” (Амбарът си беше малко грандоман и бе решил, че на Пловдив се полага по право да ръководи дейността на територията на цяла Южна България. Дори предложи организацията да се нарича „Форум Шести септември – Източна Румелия”, но го съпикясахме.) След „посрещането” прочете програмната декларация на Форума. Оттук-нататък предавам думите на участниците в „спора” както са отразени в протокола от Венци Бъчваров. Велислава Дърева реагира остро: ”Току-така ние не можем да тръгнем срещу идеите на нашите родители. Те са се борили за тях. Пък и идеята на промените е съвсем друга. Клубът в София подкрепя юлската концепция на партията”. Амбарев: ”Какви идеи? Ква юлска концепция?! Тук има политически затворници, на които комунистите съсипаха живота. Целта ни е да съборим БКП от власт.” В. Дърева: ”Аз не мога да приема този тон. Напускам това сборище." Д.Амбарев (към О. Сапарев): ”Ти, братовчед, какво ще кажеш?” Огнян Сапарев: ”Може да си ми братовчед, но с бабички с пистолет на задника няма да свалиш комунизма. Трябват реформи, а не бабички от твойто дружество. Ние сме надпартиен клуб.” Д. Амбарев (към всички): ”Чухте за какво става дума. Хората не искат да свалят комунизма – да им пожелаем Весели Коледни празници! Айде напуснете, ако обичате!” С огромно умиление си спомням тези романтични времена, но безспорното е, че с грешки и скандали създадохме стройна организация, която вече диктуваше политическите процеси в града.

Между другото, тук е мястото да отворя няколко думи за така наречения пловдивски Клуб "Демокрация". Това бяха хора около редакцията на в-к "Комсомолска искра", братя Сапареви и бившето дружество на полит-просвета "Георги Кирков". Приемаха се като част от софийския "Клуб за гласност и преустройство", демонстрираха близостта си с Желев, Симеонов, Вагенщайн и Кюранов. Болшинството от тях бяха си членове на БКП, активисти на ДКМС, а както се оказа по-късно - активни доносници. За тях ние, от "Форума", бяхме "екстремисти, пещерни антикомунисти, дегенерати, лумпени, криминали и озлобени старчета (визираха николапетковистите)". Опитаха се да направят няколко шествия с лозунги за "социализъм с човешко лице", "Да на преустройството, не на живковизма!", "Да подкрепим др. Младенов", но събраха не повече от десетина души и започнаха да търсят контакт с низвергнатите от тях неформали, но е друга история... (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)

Кратък мой коментар (написах го в блога на Хр.Марков): За Протокола: на първия митинг в София на 18 ноември 1989 г. от Пловдив имаше още една кола, в която аз, Ангел Грънчаров, бях с Лъчезар Филипов, тогава мой студент от ПУ; кои обаче бяха другите двама не помня, те бяха приятели на Лъчезар. (Е, сигурно е имало и още коли, но не сме се познавали на митинга.)

На това, което Христо определя като "Реалното учредяване на първото антикомунистическо движение в гр. Пловдив стана на 25.12.1989 год. (навръх Коледа!) в една пицария срещу подлеза на „Понеделник пазара” (сега още е някакво заведение) и бе наречено “Форум шести септември"...", присъства и моя скромна милост. Нямам спомен кой ме заведе, но някой ме заведе, бях там, слушах дебатите, дори се включих, ако някой има спомен, да потвърди. Аз вече бях от учредителите на Клуб ДЕМОКРАЦИЯ, но още от учредяването му и от първите му сбирки се сблъсках с групата Дърева-братя Сапареви. Спомням си, че някакъв си адвокат писа документи на Клуба, това беше Петър Стоянов. Добавям някои нещица, които съм видял с очите си. Нямам претенции за "заслуги". Въпреки че от 1987 г. бях създал ФИЛОСОФСКИ ДИСКУСИОНЕН КЛУБ в ПУ, който развиваше активна дейност, често пишех и перестроечни статии във в-к ИСКРА. Както и да е, спомням си също, че на един от първите митинги се изказвах, качен на едно бетонно кошче за боклук, на високото пред Централна поща откъм Тримонциум, но там се убедих, че не умея да кряскам и да говоря по митингарски. На откриването на "кръглата маса" в Пловдив стане нещо интересно, което съм описал в книгата си СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ.

Там в самото начало Георги Башиянов (мисля) заяви, че масата не може да започне работата си докато "едно лице" не напусне залата, понеже било представлявало "нелегитимна организация". Оказа се, че има предвид моя скромна милост. Освен това същото лице било "подставено", щото Философският дискусионен клуб от ПУ бил под шапката на ДКМС. Каза, че ако комунистите искат това лице (Грънчаров) в състава на своята делегация, да си го приемат, да седне при тях. Панталей Пачов (който ме е запомнил от една среща със студентите в ПУ, когато аз се обърнах към него с „Господин Пачов”; всички още се другаросваха!), водеше срещата и се уплаши много когато чу такава една възможност, именно толкова лош човек като Грънчаров да седне при тях! Те, комунистите и казионните решително протестираха срещу такава една евентуалност. Като и двете страни на кръглата маса заявиха, че не искат туй странно лице, тогава аз дръпнах едно кратко патетично слово, пожелах успех на работата на кръглата маса и си тръгнах. Интересно ми е някой от присъстващите там има ли спомен за това събитие или то е изскочило от паметта на всички? От моята памет обаче не можа да изскочи понеже се случи на мен самия.

Факт, който не мога да отрека е, че ония първи романтични дни на борба срещу комунистите бях известно време от групичката около Константин Аджаров, той беше веднъж дошъл в нашия Дискусионен клуб в ПУ и ме вербува, така да се каже. Понеже се обяви, че е "първата антикомунистическа партия" (а пък и думата "Християн" - от ХРП - мен специално силно ме съблазни!), аз даже и "влязох" в партията му, Миленова също си я спомням; нямах добро впечатление от тях още тогава, усещах някакви потайни помисли у тях, което ме накара да ги зарежа. А и те изглежда се убедиха, че моя милост не е "от нашите". Толкова с моето тогавашно "християн-републиканство". :-)

Към автора на лични във Фейсбук: Хубав текст си написал в блога си, поздравления! Много са ценни тия твои записки! Позволих си да направя няколко коментара за това, което си спомням аз - и което съм видял с очите си...

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo