Живеем в общество, което е поразено в корена си: човечност вече няма между нас!

Освен двете ми опрасквания наистина почина и един човек от семейството ми - моят скъп брат Ивайло, Бог да го прости! Значи три смърти трябваше да преживея за три години.

Инвалид съм при това. Заболяването ми е такова, че законът ме защищава (закриля) при уволнение, да, но ТЕЛК сърдечно откликна на неистово силното желание на своята бюрократична сестра, именно директорката на пловдивската ПГЕЕ (ТЕТ-ЛЕНИН), да ме опраска - лекарите от ТЕЛК й дадоха разрешение и написаха, че "уволнението на този инвалидизиран ИЗОБЩО НЯМА ДА СЕ ОТРАЗИ НА ЗДРАВЕТО МУ", един вид излиза, че уволнението ми, така да се каже, ще ми се отрази, по тази логика, даже благотворно! Пиша тия неща за да разберете докъде сме стигнали в свидното ни отечество МУТРОЛАНДИЯ, в което няма никаква преграда пред желанията на разпищолилите се властници - пък били те и от най-ниското йерархично ниво!

Та вече съм 10-ти месец безработен. Четири пъти кандидатствам за работа, съвсем неуспешно: уволнен съм по такъв параграф, че самозабравилата се директорка фактически ми отне преподавателските права! По причина на което вече никой директор няма да ме вземе на работа в училището си. Вчера ми се наложи (за да намеря някакви пари за да си покрия част от дълговете) и предвид наближаващите празници да си продам един златен пръстен, останал ми от още студентските години (завърших философия в Санкт Петербург в далечната 1983 г.)

Като капак на всичко парадиращата с връзките си директорка успя да излъже даже... съда и спечели заведеното от мен съдебно дело срещу нейната заповед за уволнението ми. Тия дни ми се налага да пиша ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА до Окръжен съд - продължавам съдебната битка до пълната победа (нищо чудно този път да ми се наложи да водя дело срещу България в Страсбург!). Съдебното дяло срещу първото ми опраскване го спечелих във Върховния Касационен съд, върнах се на работа, но тази същата директорка взе нов реванш като ме опраска отново. Тя е примерна ученичка хем на Боко Борисов (изобретателят на термина "опраскване"!), така също и на Йосиф Сталин, който, както знаем, е привърженик на принципа "Есть человека, есть проблема; нет человека - нет проблемы!", е, модерната директорка на пловдивския ТЕТ-ЛЕНИН е гореща негова поклонничка, тя просто опрасква оня, който е дръзнал да не й се покланя ниско пред трона или пиедестала, на който тя седи.

Е, освен проблеми с правосъдието въпросната особена напоследък си има големи проблеми с моята инициатива (вече в позицията ми на гражданин) да подпомогна процеса на реалната демократизация на отношенията в училищната общност на пловдивската ПГЕЕ-ТЕТ-ЛЕНИН. Но за тия неща ще пиша отново съвсем скоро.

А сега да си завърша мисълта, че уволнението причинява стрес, който е на нивото на смърт в семейството. Това нещо го чух в един американски филм, който дават тази вечер по една от централните телевизии. Осъзнах благодарение на тази мисъл какво всъщност преживях през последните години. Толкова. Не ми се пише повече. Правете си сметка в какво безчовечно общество живеем. Само за това написах горния текст. Да ви помогна да осъзнаете в колко болно общество живеем. Живеем в общество, което е поразено в най-важното: човечност вече няма между нас! И това, че му липсва човечност масово не се съзнава даже. Ето един хубав въпрос за разискване на продължаващите в понеделник дебати в ПГЕЕ-Ленин...

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Добави в Svejo