Държавата се управлява от БКП наследници - "крило Живков" (ГЕРБ) и "крило Лилов-Луканов" (БСП), казва лидерът на "Движение 21" Татяна Дончева
... - А кога ще започнем да правим смислени неща?
- Смислени неща не могат да станат поради две причини. Общественото съгласие, че това е нормалният живот. Тук участват не само онези, които се възползват от системата. Те имат най-голямата полза, разпределят обществените поръчки, назначават. Но всичко се крепи от масовия човек независимо от неговото мърморене, защото счита, че това е нормално. И неговата цел и стремеж е и той да се намести някъде срещу дребни пари, срещу обслужване.
В това да не си разваляме рахатлъка, да вземем нещичко на дребно, да дадем дребен рушвет, за да си вземем скица за парцела или да го пробутаме в регулация през някой общинар. Докато сме оплетени в тази система, този, който е взел дребния рушвет, няма да иска да наруши далаверата на големия, защото той смята, че голямата далавера е недостъпна, а пък има опасност да загуби и своята малка далавера. И ще си живеем така...
... - Има ли алтернатива тази картина?
- В сегашната ситуация - не. Не говоря дали може да бъде създадена, а дали съществува. От няколко години управляват БКП наследници. В лицето на БКП "крило Живков", което е ГЕРБ, и БКП "крило Лилов-Луканов", което е БСП. Патриотите - креатура на Второ главно. Руски връзки - явно при ДПС и патриотите и скрито при БСП и ГЕРБ. Всички лостове са в тях - в статуквото на бившата БКП. Ако искате нещо да промените, нямате никакъв лост. Масовият човек е убеден, че нищо не може да се промени и участието му в нещо подобно му носи само рискове. Не е възможна промяна с избори, защото те ги организират и те броят гласовете, а и са с огромно финансово превъзходство. Да се употребяват усилия за нещо, което няма как да доведе до резултат, е безсмислено. България върви към еднопартийно управление независимо от формалния политически плурализъм, който винаги накрая опира до бившата БКП... В годините между 2001-2009 г. имаше ситуации, в които парламентарното мнозинство е коректив на собственото си правителство. Това е нормата по света. След това НС се превърна в придатък на мутренска бригада... (Прочети ЦЯЛОТО ИНТЕРВЮ)
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" (т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински) Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар