Maria Vassileva изпрати следната своя позиция до ПГЕЕ-Пловдив: "Кръгла маса" по демократизацията, публикувам я тук за да може да се прочете от повече хора:
Не е зле да се види как се сформират неправителствени и с идеална цел сдружения в България и Пловдив по-конкретно.
Имаме Сдружение Граждански клуб в Пловдив с много инициативи в много аспекти. Някой знае ли ресторантът Граждански клуб в Стария град има ли нещо общо с това Сдружение?
Иначе, ако има Граждански инициативи за помощ при бедствени положения, съществува регламент за легализиране при кмета, пуснах го в друг пост. Но нали ние сме в бедствено положение и по отношение на своеволия и психически тормоз от страна на директори и управници - нещо, което е по-страшно и от природни бедствия и аварии, та защо кмет да не издаде разрешение за контрол?
Изобщо има ли нужда от разрешение? В добре устроените демократични общества хората решават много неща - примерно може да се принуди всеки нарушител в уличното движение да спазва знаците, гражданин се обажда на съответната служба, дава номера на превозното средство и пристига глоба при него. Добър опит в саморегулиране на всички процеси и самоуправление имат във всяка насока, но и високо развито съзнание.
Сигурна съм, че има и в Пловдив доброволни сдружения, дори работят по европейски проекти, примерно с асоциация за Прозрачност в управлението, която може да иска информация от където трябва и да изважда наяве публично нарушения.
Въпросът за упражняване контрол как го виждате? Ако става въпрос за помощ в демократизиране, могат да откажат и... разбира се, ще отказват да им се оказва помощ.
Аз виждам нещата наистина като инспекция, а не помощ, защото повсеместно нарушенията са груби и пострадалите са абсолютно незащитени. Ако при едно легално функциониращо гражданско инициативно движение, или, както и да се нарича то, пристигат индивидуални оплаквания за саморазправа и груб произвол на ръководител, на това гражданско движение ще му е необходимо само да удостовери и констатира на място нарушението чрез просто задаване на няколко неудобни въпроса. Ако то има официално право да излага свои констатации в преса или ТВ, където да изложи казуса, това върши работа само донякъде. Необходимо е да дава сигнал на някоя достатъчно силна институция, която да поеме задължително случая.
В заключение, аз клоня към взаимопомощ и гражданска защита, а Ангел Грънчаров по-скоро цели да предизвика промени в съзнанието и демократизиране отношенията. Това звучи малко по-абстрактно, а иначе при конкретна цел, струва ми се, могат да се постигат по- лесно някакви резултати, а всъщност се работи с една и съща цел.
Това е написала г-жа Василева в групата ПГЕЕ-Пловдив: "Кръгла маса" по демократизацията; ето и няколко въпроса, които бяха поставени на вниманието на участниците (публикувам ги в реда, в който са поставени):
● Един въпрос, който е в главата на всички, но никой не смее да го постави: двукратното опраскване (уволнение) на учителя по философия Ангел Грънчаров акт на демократичност ли е - или е недопустима за нашето време репресия, имаща политически характер?
● Втори въпрос: ще има ли г-жа директорката на училището добрината (и достойнството) открито да заяви коя е истинската причина за неговото уволнение?
Нека да започнем засега само с тия два въпроса. (Всеки, който има някакъв въпрос, смело да го задава; това, че е зададен въпрос, пък на него дадени хора се инатят да отговорят, вече е напредък... въпросът си стои, бягството от него не помага никому.)
● Още един необходим въпрос: щом като директорката не положи дължимото усилие за разумно решаване на конфликта си с учителя по философия Грънчаров, означава ли това, че по този начин тя показа, че не умее да решава разумно и всички останали конфликти и противоречия в общността?
● Не означава ли това, че нейният управленски подход е сбъркан и неадекватен спрямо истинските потребности на училището? Това, че самата директорка изобщо не съзнава този факт, за какво ви говори, каквото той показва?
● Но има и нещо още по-значимо: защо никой в училищната общност (нито синдикален лидер, нито педагогически съветник, нито главен учител, нито учител...) не посмя да й каже, че има нещо сбъркано в подхода й? (А всички масово си замълчаха, виждайки, че тя допуска серия от непростими грешки?) Какво този факт показва, какво той говори за ситуацията в нашата училищна общност?
● Нима ръководството на пловдивската ПГЕЕ не разбира колко много се дискредитира като е възприело подхода на мълчанието, на игнорирането на всички въпроси и претенции към него? Парадирането с антидемократичен манталитет нима е добродетел или "голямо достойнство"? Как да помогнем на тия хора да осъзнаят какво правят? - ето този въпрос дали пък не е най-главният?
● Ние, от групата инициативни граждани предложихме ръководството на ПГЕЕ да определи дата, час и място за следващата среща-дебат "лице в лице" в сградата на училището, мина доста време, това ръководство мълчи - защо? Осъзнава ли какво говори, какво показва мълчанието му в този случай?
Толкова засега. Ще се наложи да публикувам в групата (за размисъл, но и за обсъждане) на поредицата от въпроси, които сме задали досега, но преди създаването й. Това ще сторя съвсем скоро. Хубав ден ви желая засега! И успешна работна седмица ви желая също!
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" (т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински) Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар