До този момент (6.14 минути сутринта на 15 декември 2018 г.) както се вижда има 426 реакции на граждани, 173 човека са коментирали и публикацията има също 325 споделяния (плюс още много други, които са коментирали или споделили отделните снимки!), което значи, че е била видяна и прочетена от хиляди хора! Сред коментиращите е и самият заместник-кмет на Пловдив Титюков, който се вижда принуден да обещае, че щял да изпрати полицейски патрул, който да намери баба Марийка и да я закара някъде, където на топло да може да прекара нощта. Интересно е дали това обещание е било спазено, ала надали...
Има съвсем реалната опасност ако тази нощ баба Марийка е прекарала на открито, в студа, тя на сутринта да бъде намерена замръзнала!
За да разбера какво е станало и дали някой от тия хиляди възмущаващи се хора е отишъл да й помогне на дело, ще ми се наложи след малко да отида да търся баба Марийка там нейде по улица Пещерско шосе (след като злобен човек обкова с дъски мястото, където тя спеше в продължение на месеци, сега не знаем къде тя е прекарала нощта!).
Все още се чудя как Бог все още търпи нашето така убийствено безразличие? Голяма загадка за мен е защо Той още ни щади - и не ни изпрати заслужената отплата. (Моля те, Господи, прости ми самонадеяността, криеща се в тия въпроси, но като философ съм длъжен да ги поставя - правя го за доброто на хептен самозабравилите се Твои чада! Иначе знам ето тази велика истина: "Мне отмщение и Аз воздам!")
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар