Получих от автора с право на публикуване следния документ:
ДО Г-ЖА А. ВЕЛИ - ДИРЕКТОР НА ОУ „ХРИСТО БОТЕВ”, С.ЧЕРЕША
ДО ИНЖ. В. ИЛИЕВА - НАЧАЛНИК НА РУО – БУРГАС
ДО УЧИЛИЩНИ ДИРЕКТОРИ
САРКАСТИЧНИ БЕЛЕЖКИ
от Диан Георгиев Тодоров ЕГН , живущ в гр. Бургас, ж.к. „Зорница”, бл., вх., ет., тел. за вр.
относно: предоставено ми от г-жа А. Вели заявление за кандидатстване за работа в училище
Уважаеми дами и господа,
Бих желал да споделя с Вас, че първоначалното ми намерение беше да не отговарям на изпратеното ми заявление от г-жа Вели.
Но впоследствие промених решението си, за да не се почувствате обидени или неглижирани от моя страна.
Г-жо Вели, благодаря Ви, че открихте моя „грешка” в заявлението, което ще ме държи буден цял месец.
Съгласен съм да призная свои грешки, в случай че има такива, така се прави цивилизован диалог, но не и с директори. Те никога нито признават, нито пък изразяват съжаление за неграмотността си или за допуснати закононарушения.
В предходното си писмо от 10.05.2019 г., адресирано до всички Вас, Ви препоръчах да усвоите умението да си прикривате грешките, за да не бъдат разкрити. За целта: На първо място, никога не признавайте грешки! Поради това и аз не признавам въпросната „грешка”, тъй като не се смятам за велик. Само великите личности признават грешки. По този начин, следвайки Вашия пример и учейки се от Вас, Вие трябва да се гордеете с мен!
На следващо място, във въпросното заявление нито е уточнено за чий срочен договор става дума, нито срокът е конкретизиран.
Затова и Вие има какво да научите от мен – пишете неразбираемо, никога не уточнявайте, за да си запазите предимството да решавате дали сте сгрешили или не. Другарят Троцки също е избягвал конкретиката, за да не бъде опроверган от опонентите си.
Г-жи и г-да Директори, мисля, че трябва да сте ми признателни, тъй като благодарение на моята дейност Вашите имена скоро ще са познати и на най-дивите африкански племена. Те ще се възхищават от Вас и ще разказват, че в България има директори, които вместо да съдействат за развитието на просветата, назначават учители на срочни договори в нарушение на закона.
По повод предстоящия 24-ти май Ви пожелавам да сте все така неуморни в нарушенията на законите, така както позволява директорският пост!
В заключение бих желал да кажа и нещо похвално за образователната ни система и единственото, което ми хрумва, е, че в нея работят красиви и атрактивни учителки и директорки!
м.05.2019 г.
гр. Бургас
С уважение: ...................... /Д . Тодоров/
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар