Получих писмо от Ангел Ангелов от село Марица, което се намира в съседство с град Долна баня, моето родно място; та той ми пише следното:
Добро утро, понеже почнах работа към библиотеката в Марица, ми се ще да поговорим с тебе, да закупя от твойте книги (от всяка по една бройка за момента) и да направя сектор Философия, защото има История, Медицина, География и т.н. По тоя начин книгите ти ще стигнат и до хората в Марица, надявам се и на теб да помогнем; но само да сме живи и здрави до другата седмица, ще се обадя и в удобно за тебе време да се видим и да говорим.
На неговото писмо аз отвърнах ето какво:
Аз ще ги подаря тия мои книги на библиотеката в Марица, искам да направя този дар. Аз вчера бях в Долна баня но се върнах защото съм на работа, надявам се обаче скоро пак да ида; живот и здраве да е, ще се видим и ще уредим лесно въпроса. Ще подготвя и сбирка на списанията, които съм издавал за библиотеката в Марица...
Библиотекарят на Марица ми написа ето какво:
Ама виж мен ми се щеше с кметицата да направиме нещо, за да ти и помогнем малко, все пак си се трудил да ги напишеш, а и това са книги с ценно съдържание, а не какви и да е. Наложи ми се да ходя и до Самоков онзи ден в тамошната библиотека, за да търся информация кога е направено нашето читалище; оказа се, че сега на 14-ти септември се навършват 90 години и ще има тържества, та кметицата ме помоли да драсна някой ред. Като отидох в Самоков се оказа, че само нашето село от цялата община няма твоя книга, всички други села си имат.
Отвърнах му ето какво:
Навремето подарихме и на самоковската библиотека (в сътрудничество и с помощта на г-н Георги Хаджийски) всички мои книги и списания. Та ще подаря и на Марица. Разбирам те, че искате да ми помогнете, но за мен ще е унижение да взема пари от мои книги, които са за библиотеката на селото, в което е родена моята майка; за мен да подаря книгите е въпрос на чест и нещо като мой морален дълг. Така че една стотинка няма да взема нито за книгите, нито за списанията, които ще подаря. За мен ще е достатъчно да получа един документ, в който да пише, че съм дарил еди кои си книги на библиотеката, та да мога да го публикувам в блога си, с което ми се ще да дам един пример, нещо като морален урок на потъналото в аморализъм (бездуховност) наше общество. Защо ще го публикувам ли? Ами щото ми се ще и други автори евентуално да последват примера ми и да подарят свои книги на библиотеката в село Марица, дали е възможен такъв един почин? Едва ли ще се случи това, но защо пък да не опитаме?
Такова е моето мнение и аз няма да го променя. Майната им на парите, какво от това, че едва свързваме двата края с уволнената заради мен моя съпруга, с която едва-едва преживяваме с моята заплата от 430 лева чисто, не с единият хляб живее човекът! Та значи аз ще подготвя сбирка от мои книги и от издаваните от мен списания и като се видим тия дни ще ти ги предам. Радвам се, че моите книги ще ги има в библиотеката на село Марица даже и когато мен отдавна няма да ме има на този свят, ето това е истинското, на което аз залагам...
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
28 коментара:
Точно така се прави. Когато човек направи някое дарение, или друго добро дело, непременно трябва да го оповести в блога си и по ПОТВ, та да всички видят какъв морален стожер е и колко е по-добър от останалите хора. Точно така се прави.
Чудесна идея, Г-н Грънчаров!
След два месеца идва зима и хората ще Ви бъдат много благодарни за така щедро предоставените от Вас разпалки :)
Другарко, аз не съм толкова високоморален и праведен като Вас самата, дето постоянно правите дарения и си траете, щото сте не от този свят, а сте напълно духовна персона. Нали правилно разбрах импулса, който Ви накара да напишете тази тъй възхитително морална реплика: Вие непрекъснато правите какви ли не дарения, ала си траете щото сте крайно праведна и морална? Или не правите никаква дарения, но и за това си траете, пак щот сте изключително праведна и морална? Кое е от двете е истина? Някога нещо някому дарила ли сте? За разлика от Вас аз съм грешен и земен човек и не крия това, щот не съм толкова възвишен като Вас - дето се хвалите постоянно със своята анонимна моралност...
Истинският човек прави дарения не просто скромно, а даже анонимно. Иначе го прави заради себе си.
Искате да кажете, че единствено Вие самата сте истински човек, а аз съм неистински, тъй ли? :-)
Не. Всички, които даряват анонимно, заслужават уважение. Не само аз.
И мойте книги все ще се четат! :-)
А Вие лично бихте ли ни съобщила все пак какво сте дарила и кога за последно нещо сте дарила? Понеже сте анонимна това изобщо нема да опетни Вашия тъй чист, даже бляскав морален облик...
Как хубаво се умисли тъз високонравствената другарка като й зададох въпроса какво точно е дарила напоследък... :-)
Твоите тъпи книги Грънчаров ще послужат хората да си разпалват печката в библиотеката им. Не мисли, че някои ще ти чете глупостите които си писал от блога си и си ги отпечатил в прословутите ти книги! Смешен си, ако беше истински писател. хората щяха да ти ги купуват, ама ти само тъпотии пишеш в тях.А и които подарява, не се хвали в блога му, дарява анонимно, ама ти искаш хората да те хвалят!!!
Другарко мари, пак не си си пила пустите хапчета и пак почна да дърдориш врели-некипели. Личи си, че хал-хабер си нямаш от книгите ми, не си ги разлиствала даже, пък като комунистка обичаш да даваш оценки на книги, които не си чела. Тая пуста завист и злоба ще те изяде отвътре, другарко, заникъде не си. Ний си хапчетата, може пък злобата ти да намалее малко...
Другарко, пропуснахте да кажете Вие лично какво си дарила без да го афиширате, щот сте била високонравствена. Нищо ли не сте дарила никога? Милата, знае как се дарява, ама сама не дарява, горката...
Грънчаров страдаш от "Деменция" няма да се излекуваш никога май.Аз не се хваля като теб какво съм дала,аз правя дарения без да се хваля като теб! Пустите ти тъпи книги четох ги в парка дето беше оставил направо ми се доповръща от глупостите ти даже децата после ги скъсаха и си направиха щуки с тях!
Другарко, пак сте забравила да си пиете хапчетата и дрънкате идиотщини. Помислете малко: как може да правите "дарения", без никому нищо да сте дарила? Дайте пример какво по-точно сте дарила, за да ни убедите? Не сте се била фалила, ама то нема и за какво очевидно да се пофалите...
А за книгите ми не страдайте толкова. И Вие некога може да напишете поне една книга, та да Ви олекне малко болката на сърцето... :-)
Не се хваля аз като теб какво съм дала и какво не съм.Аз не съм луда да пиша книги, хората никои не обича да чете глупости в интернет има достатъчно книги онлайн, така че. А и не си кои знае какъв писател на какъвто се правиш.Един и същи репертоар имаш като развален грамофон си от 19 век.Не усещаш ли че всички те подиграват с твоите глупави книги, дето си писла как те е уволнила Атанасова и от блога си снимал, това според теб може ли да се нарече книги?По скоро прилича на личен дневник които си писал като влюбен тайно ученик.Смешко, би трябвало да се засрамиш! Язък че си на 60 г ама нямаш мозък хич!
Другарко дебилке, в моите книги не пише нищичко за някаква си там "Анастасова", дърдорите пълни идиотщини щото сте обсебена от патологична злоба и завист. Апропо, с толковоа злобна душа няма как да сте подарила каквото и да било на който и да било, освен ако под "подарък" не разбирате някой и друг тон злоба, които наистина раздавате без да се щадите. И затова и сте се скрила зад анонимността, драга другарко нещастнице...
Поне един човек в живота Ви обичал ли Ви е? Горката, тя не знае какво е това любов и затова е така злобна...
Запомни завинаги, докато не си изтриеш завинаги блога, няма да си учител никога! Запомни го добре, правиш ли се на блогър няма да си учител никога просто забрави!
Ха-ха Грънчак, все пак се оказа, че един човек се е опитал да ти чете книгите, а ти не го уважаваш, щото не ги харесал. Аз пък никога не бих прочел и един ред от твоя книга и ще ти обясня защо.
Събрах търпение и прочетох 1,5 (да, едно и половина) от отворените ти писма, ей така, като инструкция как не трябва да се пише. Текстовете ти са пълна скръб: няма структура - увод, изложение, заключение, нито пък има логично и ясно формулирано послание; няма концептуализация, няма ясно разграничени нива на абстракция, няма градация -- един голям дрън-дрън без финален звън. Елементарна човешка логика няма, просто кашата, която е в главата ти свободно се лее в параграфи като кирпичи. Сигурно пишеш с лигавник. Ако те изпишат на картина, тя ще е като по Репин: Селски идиот пише писмо на султана.
Да не говорим колко е тъпо да атакуваш бюрократичната машина челно -- та тя е направена да шляпа по дупето серсеми като теб! Държавата има монопол върху легалното насилие, а нашата не е и от най-правовите, затова при теб шляпането бе придружено и с чукане.
Твоето поведение -- като форма, воля и представа -- не издава елементарна зрялост, госпожата преди мен е напълно права. С две думи: Чукча не читатель, Чукча — писатель.
Другарко мари, удивително сте проста: нима признавате, че ме уволниха заради блога?! Ще Ви шляпкат началниците Ви по дупето, а може да Ви отнемат и диференцираното заплащане в края на годината заради това признание... :-)
Ха-ха Грънчак, защо първо публикува, а после изтри поста в който цветно оценявам неспособността ти да пишеш? :)) Ех, Чукча, Чукча -- имам лоша новина за теб: ако за 60 години не си се научил да пишеш, вече няма за кога.
Другарко мари, ний, писателите, не пишем според Вашите тъй тъпи даскалски предписания (съчинени от даскалици и от професори, които доказано не могат да пишат!), а пишем както искаме, напълно свободно, писането е сфера на мисленето, а мисленето е свобода, драга злобна, прекалено озлобена другарко. Та Ви благодаря за комплиментите, но дето се казва немаше нужда да ме фалите толкова...
Гледам, че сте станала много отворена, от злоба сте започнала много оригинално да се обръщате към мен, другарко, простете, а да Ви запитам: като четете блога ми тече ли Ви зелена пяна от устата - или пяната, която тече от устата Ви, е направо червена?
Какво лошо има един дълбокоморален дарителски жест да остави информационна следа и да спомогне за моралното и интелектуално израстване на бъдещите поколения?
Грънчо видя ли всички ти го казахме, ама не ти идва акъла че за писател не ставаш, такива тъпотии, сплетени че лошо да му стане на човек.
Отворена и крайно невъзпитана другарко (ведь аз не съм Ви упълномощавал да фамилиарничите с мен, не в позицията да ми говорите тъй свойски!), ама Вие да не би себе си да възприемате и да наричате "всички"? :-) Знаете ли, че такова едно болестно състояние, когато себе си не различавате от "всички", е доста напреднала форма на психично разстройство, което при това е нелечимо?
Тази пуста :Деменция" не те оставя на мира, нямаш лек, умря си от нерви, че ти казахме истината, че книгите не са ти хубави, толкова са тъпи и те боли, ако бяха свестно написани нямаше да стоят в мазето ти, а ще бяха отдавна продадени,ама твоите мухлясаха комунистически тъпи книги,само за разпалки на печката ще послужат! Ха-ха-ха-ха-ха-ха-ха, истината най-боли.....
Другарко злобна завистнице, всички разбрахме, че моите книги са Ви легнали на сърцето по понятни причини. :-) Земете най-после, за да се успокоите, си ги купете и си ги сложете до главата - като спите, мъдростта от книгите ми ще влезе незабелязано в кратуната Ви и току-виж поумнеете.
А иначе добре знаем, че друго в живота си не сте чела освен "Материализъм и емпириокритицизъм" на Ленин, нали познах и по този пункт?! :-)
Публикуване на коментар