Срещнете ли някой, който видимо полага усилия да изглежда учен и умен, смятайте, че той не е нито учен, нито умен. Такива нещастни "учени глави" се подвизават най-вече в сутрешните блокове на телевизиите. От телевизиите тия натрапници ги познавате толкова добре.
Харалан Едикойси и проф. Иво Христов примерно са най-ясен пример за този тъй чудат и смешен антропологически тип. Вероятно вас те са успели да ви излъжат, че са много учени и умни.
Но тук е уместно да припомним думите на баронеса Маргарет Тачър, вие сами ги приложете към разглеждания случай:
"Властта е като дама... ако се налага да (по)казвате на хората, че сте дама, значи не сте.“
Санким, излиза (да ви помогна!):
"Учеността е като дама... ако се налага да (по)казвате на хората, че сте дама, значи не сте.“
ДОБАВКА: Обичащият да чете книги човек никога не може да е самотен. Той не знае какво е скука и самота. Или разяждащо душата безделие. Защото той винаги има под ръка чудесна компания, това са авторите на неговите книги, които си стоят тихо в библиотеката му и чакат да ги отвориш, т.е. да встъпиш в диалог с тях.
Можете ли да си представите каква чудесна компания, какви невероятно приятни събеседници са Омир, Платон, Шекспир, Данте, Байрон, Чехов, Достоевски, Хемингуей, Кант, Шопенхауер, Киркегор... да изброявам ли още?! Събеседници като тях в реалния живот трудно ще намерите, нали и с това сте съгласни?
Правете си сметка от какво голямо богатство се лишават тия несретници, които не пипат в ръцете си книга! Разбирате ли сега колко жалък е животът им?
Понеже човек чете книги не просто за да си прекарва приятно времето, в приятната компания, в разговорите с мъдри, разбиращи нещата от живота човеци (пък макар и мъртви в повечето случаи). Човек чете книги защото благодарение на тия разговори с разбиращи живота необичайно богати в духовно отношение личности той самият става необичайно богат, т.е. разбиращ живота, а това значи умеещ да живее пълноценно човек.
Хора, моля ви: направете нужното децата ви да обикнат четенето на книги! Поне това можете да направите за тях - ако наистина сте загрижени за тяхното бъдеще.
Ако книгите станат възпитателите на вашите деца, можете да бъде напълно спокойни за тяхното бъдеще.
Дори само Библията да ги приучите да четат децата ви, сте направили нещо безкрайно ценно за живота им...
ЗАБЕЛЕЖКА: Изображението, на което са кориците на написани от мен книги не е с рекламна цел, а просто само него имам под ръка в момента в компютъра си, а бързам и не мога да търся друго...
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология
и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
2 коментара:
Харалан го знае цяла България.
Грънчаров го знаят само котките на баба Марийка. Точка по темата.
Пазиш ли бостаните, пазач?
Таваришч мерзавец, мерси за комплименто, ама немаше нужда! :-)
Цяла България знае, че Харалан е мерзавец от класа.
За Ангел Грънчаров хиляди хора знаят, че е човек, който никога никому не се е продавал, че името му е чисто, неопетнено с медиен или някакъв друг платен слугинаж (като Харалановия!), че е интелектуалец, който е работил цял живот за възпитанието, за образованието и за духовното въздигане на младите (и не само на младите хора!) в свидното ни отечество...
Публикуване на коментар