ПРОСТОТИЯ ДО ШИЯ - тази е формулата на съвременната българска трагедия!

Аз ще разкажа в лайфа, но положението у нас е все по-отчайващо. Народът все повече затъва в простотия. Ето малък пример, взет от самия жив живот:

В автобуса - тия дни бях със съпругата си на екскурзия до Истанбул - бяхме 50 човека от София, Ихтиман, Пазарджик, Пловдив и Хасково, това е хубава представителна извадка. Оказа се, че сред тях имаше изглежда само 1-2 НОРМАЛНИ човешки същества, отстаналите бяха някакви изроди.

Ще се обоснова защо мисля и говоря така. ПРОСТОТИЯ ДО ШИЯ - тази е формулата на съвременната българска трагедия!

Малък пример: когато шофьорът по уредбата на автобуса пусна "патреотичните" лигавщини на Слави Учиндолеца, всички припяваха! Аз станах да ида до протестирам, казах че живеем в 21-ви век, в нашия век всеки сам решава каква музика да слуша и си слага слушалки на ушите да не пречи на другите!

Като чу тия мои думи, НАРОДЪТ МАСОВО ЗАПОЧНА ДА МЕ ПЛЮЕ И ПРОКЛИНА! НАРЕКОХА МЕ КАК ЛИ НЕ, В ТЕХНИТЕ ОЧИ АЗ БЯХ ЛУД ЗА ВРЪЗВАНЕ! Моята съпруга се уплаши да не скочат да ме линчуват! Правете си сметката що значи тази тъй изразителна реакция!

Да не говорим за това, че в този автобус "хората" масово не се съобразяваха с околните, т.е. не зачитаха изобщо правото на всеки на лично пространство.

Какво значи примерно с часове някой да крещи и да се хили шумно на разни простотии (сякаш е сам в автобуса, сякаш се намира в своя хол!), а околните да не забелязват, че им проглушава ушите, да не му правят забележка?! И когато някой човек като мен каже, че все пак е нужно да се съобразяваме поне малко, че наоколо има други хора, че наоколо има човеци, чиито уши може би не желаят да слушат постоянно разни крясъци и шумно разказвани простотии, ВСИЧКИ ЕДИНОДУШНО ДА СКОЧАТ СРЕЩУ МЕН - и в защита на простака-гадняр, който се беше разпищолил и се държеше отвратително, ала в техните очи поведението му, предполагам, е било, моля ви се, възхитително?!

В лайфа ще разкажа още, но ето един малък пример: въпросният ихтимански или софийски простак, като пред нас или покрай в автобуса виждахме някаква културна забележителност, на висок глас крещеше:

- Бахмааму, каква красота?! Вие виждале ли сте нещо по-убаво в живото си от това?!

И народът чистосърдечно се заливаше от смях! И това беше постоянно, било морето като видим, било някаква природна картина, било султански дворец в стил рококо, било останки от древно-римска крепостна стена, абе всичко тоя простак оценяваше с горните думи!

Спирам дотук! Ще продължа в лайфа след малко...

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo