В месинджър-групата на Философския дискусионен клуб проведохме една дискусия по важни въпроси, тук си позволявам да обнародвам само някои изводи от нея, които публикувах и във фейсбук, а ако имам време и настроение ще копирам и ще публикувам днес-утре и самата дискусия, по-скоро диалога ни с Петър Петров:
Плурализмът и толерантността имат смисъл само когато различните мнения са пропити от стремеж към истината и любов към нея. Толерантност към лъжата в името на плурализма е мерзост, която нямаме право да допускаме. Защото това би означавало съучастие в убиването на животворната любов към истината. Към лъжата и към лъжците следва да сме безпощадни. В смисъл да направим нужното да им помогнем да изпитат погнуса от своята собствена склонност да обичат лъжата и да говорят лъжи. Освобождаването на робуващите на лъжата души е тежка работа и се получава с много човечност, с любов. Както ни учи Христос. Дърдорещият лъжи и глупости човек е тежко душевно болен човек. Да му се караме, да го обиждаме, да го хокаме, да му се подиграваме е грозно. Налага се да му покажем, че му съчувстваме и че сме готови по най-човешки начин да му помогнем да се избави от порока си, от страданието си. При тия хора умът вече не си върши работата, блокирал е, запецнал е. Налага се някак лекичко да го побутнем (с подходящи думи и мисли!) за да проработи на собствен ход.
Ако един човек е умен и образован в истинския смисъл на думата той няма да стигне до падението да дърдори лъжи, да изопачава реалността, да заразява съзнанията на другите с изгодни някому вредни мисли и чувства (както това прави таваришч прафесар Ива Хръйстав примерно!). Обикновено "учените лъжци" не вярват сами на това, което говорят, техният порок, който ги движи да правят мерзости, е патологичната им любов към парите. Нито проф. Иво Христов вярва на глупостите, които дърдори, за да угажда на тия, които му плащат, нито Карбовски, нито Дачков.
Лъжльовците знаят каква е истината, точно затова и умеят да я крият и на нейно място да ни пробутват лъжата. Лакомията за слава (а славата е власт!) и копнежа за власт (а властта са пари!) е движещият мотив на тъй шеметната активност на платените пропагандисти на "руската правда" у нас, т.е. на медийните мерзавци по моята терминология, знаете добре кои са те.
Да, вярно, лъжльовците се представят за защитници на "алтернативните разбирания", на "многообразието на гледни точки" и, моля ви се, на "свободата на мисълта и словото"! 
Да, обаче да имат много здраве от мен: алтернатива на истината е лъжата, а изборът при нас, човеците, е: кому да служа, на истината ("Аз съм Истината, и Пътя, и Живота!", Христос) или на лъжата, което е бесовщина, служене на Сатана, на Мамона. Нямаме свобода да лъжем: "Не лъжи!" е категорична Божия заповед. Имаме свобода да се заблуждаваме, щото искрената заблуда не е неотстраним порок, но нямаме свобода да лъжем. Няма "многополюсен свят", няма специална "руска правда", както дърдорят мерзавците-сатанисти, полюсите винаги са само два: истина и неистина (лъжа).
Т.н. "полезни идиоти" (изразът е на крайно бесния сатанист Ленин!) са лековерни наивници, сред които "вършеят" лъжците. Наивността е малодушие, слабост на ума. Нормално е да има по-слабоумни хора. На тях трябва да се помага да си подсилват ума, а не да го изкривяват. Ето затова т.н. "полезни идиоти" не трябва да допускаме да се превръщат в поле за бесовщината на сатанистите, а трябва да работим за приобщаването им към истината. Покълне ли в душата любовта към истината, хората вече няма да допускат да бъдат полезни идиоти или наивници.
ДОБАВКА: Тъй силно възмутените от "хигиеничните обиди" на Бърнард Шоу патреоти не беше ли по-добре вместо да се възмущават да се погрижат за собствената си хигиена, в това число най-вече душевна, щот са затънали в мръсотии, в гнусни емоции и позорно назадничави мисли.
ДОБАВКА 2:
Министерството на образованието и нАуката някога (в Царство България) е било Министерство на народното просвещение, тогава Министерство на културата май дори е и нямало, но пък култура сме имали; и тъй:
И думата "просвещение" е хубава, и думата "образование" не е лоша, и тя става. Езикът ни е хубав, само дето немаме мисли, които да обличаме в думите на тъй богатия и изразителен наш език. А немаме мисли в главите понеже образУванието ни е калпаво, културата ни е предимно снобарска и дилетантска, вместо просвещение (духовност и прочие "бошлаф-работи"!) народът ни предпочита чалга, мутренски тарикатлъци, простотия и пр. Пред книгите предпочитаме пържолите и кебапчетата; пред стойностни философи предпочитаме "учени" мошеници като таваришч прафесар Ива Хръйстав, неговия сиамски близнак дацент Вацев и баджанако им Киро Брейка.
ПОДКРЕПА: Become a Patron!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар