От няколко дни в нашия Философски дискусионен клуб обсъждаме възмутителното поведение на един наш събеседник, афиширащ се като демократ, който по едно време си позволи да заплаши със... смърт друг човек, който е от "простите", т.е. излиза, че тия, дето не са умни "като нас", нема смисъл да живеят; разбира се, намериха се хора, които реагираха остро на думите му, започна се гореща полемика, която още не спира; въпросният човек каза, че бил криво разбран, контекста бил еди-какъв си, не искал да каже това, разбира се, че бил против убиване на човеци, но понеже борбата със силите на злото е "безмилостно жестока", се налага да използваме "абсолютно всички средства" в нея, дори и убиването на противниците, предполагаме точно това скандално търдение излезе от неговата тъй "демократична" уста. Опитахме се да го вразумим, но той се позова на думи на поета-протестър Манол Глишев, който в някакво пламенно интервю бил обосновал "безкрайно убедително", че ние, "умните-и-добрите" имаме пълното право да употребим "абсолютно всички средства" в безмилостната си битка с тях, дето не са "от наште", именно с "простите-и-лошите".
Вчера в месинджър-групата на Философския дискусионен клуб дълго и изтощително обсъждахме така възникналия казус и най-вече какво да правим с този тъй неправилно мислещ "демократ", аз се питам дали да не публикувам тази наша дискусия (щото е поучителна, има важни неща, казани в нея!), ето сега моите заключителни думи, които казах там, надявам се с тях дискусията да тръгне в по-позитивна посока, знам ли; моля, четете:
В контекста на казуса около "радикалния демократ" (твърдеше, че е от "Да, България", затова си слага образа на Христо Иванов като снимка на профила), който изглежда е зле не само с психиката, но и с морала, господа, ми идват на ум ето тия забележителни думи на Стефан Стамболов:
"Лудост, лудост ви трябва, господа! Без капка лудост отечество не се освобождава!"
Навремето, по време на "робството", наричали бунтовниците "луди глави". Даже дядо Вазов пише на едно място за лудите, а именно те "да са живи и здрави, щот в тях ни е цялата надежда" (цитирам по памет), има изглежда предвид, че тия луди именно са способни да ни донесат освобождение, при положение, че "нормалните" от народа спят, изпаднали са в престъпно безразличие.
Излиза, че в нашите днешни условия на поголовно хъркащи наоколо хора да си "нормален" не е хубаво, не е комплимент, по-добре сякаш е да си луд. Знаете, че при поражението на Априлското въстание, в края на "Под игото" само лудият Колчо се осмелил да протестира; обесили го на касапницата.
Тъй че ви моля да не съдите прекалено строго този човек, който "явно е луд". Щото има и друг сорт луди, именно копейкаджиите, русо-рубло-роболюбците, които пък мечтаят да връщат концлагерите и да ни тикнат всинца там кат вземе властта фюрер Копейкин. (Мен примерно всеки ден ме заплашват ето как: "Народният съд наближава, готви се за него, зъл наш заклет враг Грънчаров!")
Полудява народът ни, господа! Погледнете вчера как едно добре охранено прасе на митинг, състоящ се предимно от купени цигани, крещеше пред Парламента "Ууууууу!", заплашваше, че ще го изрине с фадроми и се изживяваше като господар на клетата ни страна! Нима не е лудост да гледаме що става и да си философстваме тихо, джафкайки се един-друг и борейки се за това да сме колкото се може по-"нормални"?
Ситуацията е тежка, господа! На човек му идва да плаче като се замисли!
А иначе добре, ще остракираме лудия от нашта среда, ще му забраним да говори, та нали уж смятахме, че болното ни общество и болните хора трябва да ги лекуваме с... ГОВОРЕНЕ, с очистителни и оздравителни дискусия и дебати, че това е МОДЕРНИЯТ ЧОВЕШКИ НАЧИН ЗА РЕШАВАНЕ НА КОНФЛИКТИ?! А ние ще затваряме усти, така ли? И то на болен човек?! А що ще остане тогава от клетата ни "демокрация"?
ДОБАВКА:
Ето още няколко мои изказвания от дискусията в месинджъра вчера, нямам съгласието на участниците да я публикувам цялата, затова публикувам само моите (но в началото, по необходимост, публикувам изказване на човека, който предизвика дискусията, за сметка на това запазвам анонимността му донякъде!):
Т. каза: Много ми са интересни проявените двойни стандарти от ваша страна, г-н Грънчаров и го казвам с най-голямото ми уважение. Погледнете отстрани някакъв човек идва в клуба, започва да обижда, коли и беси наред, разпространява и подтиква към радикализъм, което е нещо записано в наказателния кодекс, също мнозинството от активните членове на клуба са потърпевши от неговото поведение, само вие и Калоян сте до някакво степен облагодетелствани, не за дълго ако питате мен. При всички нормални и най-либерални правни норми, това само по себе си би било достатъчно да му се отнеме трибуната в дискусионния клуб и да не му се позволява повече да се изказва. Демокрацията не е свободия и битпазар, г-н Грънчаров, демокрацията, колкото и да не ви се нрави също има ограничения и добре, че е така, както виждаме в случая. Вие решавате дали ще се подчините на постулата на демократичното верую, защото двойните стандарти не са част от това. Ако хипотетично този човек беше копейка или величие и пр., което не позволява друга гледна точка и отказва да води дебат по какъвто и да е параграф, какво щеше да се случи с него? Щяхте да го изгоните, както сте правили не веднъж, което аз ОДОБРЯВАМ, и тук говорим само за тези, кресливи и сеещи омраза хора, подчертавам. Та мисля, че стигнахме до консенсус, че Л. К. (КОМ) е точно такъв, провокатор, който не изслушва и тн. И сега следва резонния въпрос-защо не го изгоните, както правите с другите екстремисти? Аз ще ви отговоря, защото съзнателно или не вие упражнявате двойни стандарти, първо защото е от “демократичната” общност и е с лик на Христо Иванов, второ, защото лежи на стари лаври и вие го познавате в друга светлина и трето, защото може би не може да възприемете, че човек с вашия политически профил може да е способен на екстремизъм, еми може! Призовавам след всичко изказано и изписано най-накрая да дамгосате този пишман демократ, позорище за демокрацията и демократичните ценности като човек, негоден за нашата общност, както смея да твърдя и за никоя нормална общност! Благодаря!
Благодаря за тази тъй убедителна реч, приемам правотата Ви! Но ми е интересно каква ще е реакцията на останалите членове на клуба, аз ще се изкажа по-нататък, за да не влияя.
Моята теза е: този човек каза и направи много глупости и дори си позволи нещо, което е недопустимо, но той също, въпреки греховете си, също като нас е човек. (А и ние, предполагам, не сме непорочни праведници, по тази причина не е правилно да си намятаме тогите на съдници! Да си спомним думите на Христос: "Който е безгрешен, нека пръв хвърли камък!") Та мисълта ми е да обсъдим по-внимателно и още веднъж казуса. Най-лесното е да го изгоним, това ни изглежда съвсем справедливо, ами ако се окаже, че не е? И дали постъпваме като демократи, щото този човек все пак каза и направи нещо различно, неправилно според нас, но нима спрямо различните трябва да постъпваме с репресия, със затваряне на устата?! По същата логика утре дали няма да почнем да гоним и други хора? Да, аз съм гонил копейкаджии щот съм смятал, че са непоправимо увредени, но може би съм постъпвал погрешно? И ето, сега историята с въпросния "демократ" ми показва, че вероятно съм допуснал грешка, знам ли? Да решаваме.
Страх ме е за едно: афиширайки се като демократи да не започнем да постъпваме като комунистите. Навремето те именно правеха така: който е различен, почват да го мразят, наказват, да го гонят, ако не престане да е различен, го уволняваха, тормозеха, тикаха го в концлагер, накрая го убиваха. Въпросният "демократ" показа комунистическа склонност, именно заяви, че някой си трябвало да заплашван, плют и дори да бъде убит, т.е. показа несъвместима с демократизма и законността глупост, но ето че ние, възмутени, спрямо него постъпваме как? Гоним го, т.е. почваме репресия, по същество също комунистическа, личностноненавистническа. Ами дали и ние не сме всъщност като него, а пък само на думи се правим, че сме уж демократи?! Щото като направиш първото, почнеш да гониш различния, си тръгнал по веригата, която свършва с радикалното средство, затварящо завинаги устата на неправилно говорещия, именно убиването!
Ето, нашия приятел Т. Л. от Сан Диего се показа различен, гласува за ВЕЛИЧИЕ, призоваваше да се гласува за тях, но ние показахме мъдрост и не го обявихме за враг, не го изгонихме, слава Богу! И показахме, че сме демократи. Призовавам и към въпросния "демократичен екстремист" да постъпим по същия начин.
Вие сте ядосвали нашия "екстремистки демократ" след това в дебатите и той си е изпуснал нервите. Не го оправдавам. Призовавам за разбиране. Искате ли да направим лайф и да го поканим и него и да се опитаме да се разберем завинаги, т.е. да решим конфликта?
Щото най-лесното е да го прогоним, но това не е демократично. Не е и хуманно, щото той е човек, може би и болен, страдащ от неверни представи.
Мисля че и вие като него робувате на една негативна емоция. Не бива взаимно да се съдим, а да правим нещо да постигнем взаимно разбиране и дори единодействие. Щото този човек се смята за демократ. С него ако не можем да се разберем, какво остава да се разберем с комуноидите-копейкаджии?! Много лесно капитулирахме, господа! А борбата тепърва предстои. Малодушието е зловредно, мекушавостта също...
Да, той направи още глупости като се представи за адвокат на себе си... Но глупостта е ЧОВЕШКО явление. Тя не ходи по гората, а по човеците...
А има и нещо, наречено съвест. Мен специално ще ме терзае ако постъпим несправедливо и го изгоним без право на защита. Предлагам да организираме нещо като "съд" или "трибунал" и всеки да си избере някаква роля, примерно Теодор, да речем, да поеме ролята на "прокурор", на държавен обвинител. Аз пък ще поема ролята, да речем, на адвокат на провинилия се демократ-екстремист. И пр. Нека всеки да си избере роля. И да опитаме да разиграем съдебен процес. Нали той искаше да ви съди? Ето, нека съдилището бъде клубът, какво ще кажете?
ПОДКРЕПА: Become a Patron!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар