В месинджър-групата на нашия Философски дискусионен клуб споровете не спират даже нощем (някои приятели са "сови" и нощем не спят, а други са от другата страна на планетата!); ето малка част, фрагмент от тамошните спорове, публикувам предимно мои излияния за да не наруша нечии авторски права и да бъда обвинен, че крада чужди мисли (евентуално за да забогатея от тях!):
Концепцията за игнорирането (на плюещи злобни тролове, комуноиди, путлеристи и пр.) звучи много убедително, но точно по този пункт ние се разминавахме с Калоян и на тази основа е и конфликта ни. (Щото да се бориш със свине носело риска да оцапаш нежните си ръчички, а ний, интелектуалците, требвало да сме винаги с изрядно белички и чисти ръчички!)
Аз пък смятам, че с въпросните човешки изчадия трябва да има директен сблъсък, щото мълчанието (игнорирането) означава СЪУЧАСТИЕ (ПОДПОМАГАНЕ) в тровенето на мозъците на хората. Защото не става дума за "личностни раздори", а за това, че се води ГРОЗНА ВОЙНА срещу истината и доброто; тази война никога не е преставала, но сега е особено ожесточена, ала за сметка на това е съдбовна. Бягането от полето на сражението се нарича ДЕЗЕРТИРАНЕ. Мълчанието е дезертиране. В тази война се стреля с думи, думите са куршуми и снаряди. Те ни обстрелват, ний се крием зад бронята на мълчанието. По този начин война не се печели. Затова комуноидната наглост и простотия владее полето на боя, тържествува, а демократите са се капсулирали в своята малка сфера и продължават да си избелват ръчичките и да си режат кожичките с ножички.
Аз съм стар боец и не се плаша от малките неудобства от рода на това, че ще се оцапам като се боря с въпросните комуноидно-путлеристки свине. Които са направили България същинска руска кочина.
Тази ми е позицията, драги госпожи и господа съдебни заседатели!
ДОБАВКА: "Дай да философстваме и да мислим над важните неща, а не да се занимаваме с глупостите на онези злобни тролове!" - се провикна един демократично настроен мислител. Отвърнах му:
Да бе, значи в нашия български дом има крадци и разбойници, които ровят из скринове, гардероби, шкафове и под матраците, леглата и пр., а ти ни съветваш ний да продължаваме тихичко да седим в хола на меките дивани и кресла и да си водим упоително-сладки философски разговори за вечните въпроси, за добродетелите, за това, че истината и доброто са свещени за нас, че ний сме много хубави, непорочни, девствени, ангелоподобни и пр., това ли ни съветваш да правим докато мутри и разбойници ни крадат дома и са го превърнали на кочина?!
Няма що, много е хубава стратегията и тактиката ти, да, хубава е, но е хубава за мутрите и разбойниците, за комуноидите, за путлеристите, аз така мисля!!! И кой ще ни ръкопляска когато ний се зафанем да бистрим само вечните философски и абстрактните екзистенциални въпроси, сещаш ли се кой ще ликува, че ний нищо не правим да прогоним крадците и разбойниците ("свинете"!) от дома си (от "кочината" ни!)?!
Същите тези мутри, комуноиди, путлеристи, цялата тази извратена сбирщина ще ликува и ще ни ръкопляска, щото демократите, щото реформаторите, щото нашата антимутренска и антикомуноидна сила е дезертирала от полето на боя и се е отдала да си чисти и бели ръчичките и да си тренира устенцата да говорят само най-възвишените истини за живота, битието, субстанцията, съдбата, щастието и успеха!!!
ДОБАВКА 2 (също написано в месинджър-групата на Философския дискусионен клуб):
Ще си призная, че аз слагам тук излиянията на комуноидите от групата на кандидат-полу-доцента не защото много ме вълнуват, щото са много важни за мен, щото много нещо ще науча за тяхната феноменална психопатология (макар понякога, признавам си, ме изненадват в дълбините и низините на моралното си падение, до които те достигат!), аз общо взето, дето се казва, "им знам и кътните зъби" (цял живот воювам с този човекоподобен зверско-животински, да ме прощават зверовете и животните, комунистическо-комуноиден тип!), а за да помагам на вас, демократите, на вас, членовете на клуба, да лицезрете отвратителния образ на врага, с който си имаме работа, т.е. правя го с чисто възпитателна цел, зер съм даскал, нали така??!
И ме вълнуват най-вече вашите реакции. Повечето, както забелязвате, мълчат, те дълбоко в себе си се кланят на великата демократично-аристократична теория за игнорирането и ми се чудят на акъло:
"Бах акъло на тоа Грънчаров, уж философ, пък е толкоз прост?! Ето, мъдрият Калоян разбра колко е тъпо да обръщаш капка внимание на въпросните изчадия, но той не мое да го разбере?!"
Нали така си мислят най-вероятно като мълчат и гледат с отвращение и погнуса моята ективност?!
Само Емил, Теодор, Петър и Bat се обаждат и все още се принизяват да говорят с мен, а пък както видяхте най-верните и бодри поддръжници на демократичната и Калоянова мъдрост даже презрително напуснаха месинджър-групата, обирайки овациите на оплювачо-мерзавците! (Да ти ръкопляскат мерзавци-оплювачи дали е основание за радост, а, как мислите?!)
Но наистина е много интересно докъде ще я докарат наште довчерашни приятели, за мен е невероятно интересно дали ще осъзнаят в един прекрасен миг що направиха - и как ще реагират евентуално след това; за мен това е най-интересна загадка.
Затова именно и пиша, обсъждам и реакциите на мерзавците, истинската ми цел е: да помогна на Калоян и групичката около него да осъзнаят докъде се докараха и като се отвратят от глупавата си постъпка, да се върнат при нас.
Когато приятел изпадне в тежко положение, е добре да му подадем ръка и да му помогнем, аз така мисля. За мен Калоян не е враг изобщо, той просто допусна да се поддаде на една емоция, което доведе до глупостта, която направи.
И най-умните хора правим глупости, безгрешни хора няма на тази грешна земя...
ДОБАВКА 3: Между другото: ходете в лайфовете на Калоян, няма проблеми, не се чувствайте неудобно, по начало не е лошо да има и втори, алтернативен, но ДЕМОКРАТИЧЕН клуб, който да заседава в тик-ток, това е прекрасно! Аз няма да ходя в клуба на Калоян по понятни причини, но вие ходете, няма никакви проблеми...
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология
и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар