Кога за кусурите и недъзите на демократичната ни общност ще започнем да говорим открито и, респективно, да правим нещо за да ги надмогваме?

Ютюб-каналът ПАРАЛЕЛ 42, в който всяка сутрин (малко след 8 часа, понякога и вечер, пак след 20.00 ч.) се събира Философският дискусионен клуб, плавно, по съвсем естествен, непринуден, свободен начин, събира лека-полека аудиторията си. Ние залагаме тъкмо на истината и свободата, а и най-вече на духовните неща, сред които моралът (човечността) заема най-почетно място.

Разбира се, болното ни общество трудно се справя с болестта. Симптом на която е и това, че хората в средите на нашата т.н. демократична общност гледат на нас с хладно пренебрежение, с презрително мълчание, да не говорим пък за някакво споделяне, подкрепа, действена съпричастност, съучастие.

Прочее, докато за тия кусури на демократичната ни общност не започнем да говорим открито и, респективно, да правим нещо за да ги надмогваме, злите сили ще продължават да господстват в свидното ни Отечество - и да тероризират народа ни. А ние ще си оставаме толкова слаби, че повратът към добро ще си остава далечна химера. Крайно време е искащите промяна да се променяме и то решително (не само в съзнанията, но и в поведението си!), иначе промяна не може, няма как да има.

Това исках да ви кажа. Може още, но засега толкова. И без това имам лошата слава на крайно неприятен човек-скандалист, който все недоволно мърмори и често дори дръзва да обижда и "наште"...

Приятни размисли, хубав ден и успешна седмица!

ПОДКРЕПА:  Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo