Мой диалог с изтънчен интелектуалец, горещ поклонник на "истинската философия" и фен на ентелектуалците Киро Брейка и цар Ивелин Михайлов

Тази сутрин проведох интересна дискусия с един изтънчен интелектуалец, горещ поклонник на "истинската философия" и всеотдаен фен на видните нашенски ентелектуалци Киро Брейка и най-вече на величавия цар Ивелин (Михайлов); и понеже ценя споровете с толкова изтънчени видни интелектуалци, които ме корят, че унижавам високото достойнство на философията като се принизявам да говоря с "простия народ" и дори да правя дискусии с негови простеещи представители, реших да запазя за историята на интелектуалщината у нас този наш диалог; ето по-долу скрийншотовете на всичко, що си казахме с въпросния виден интелектуалец, та всичко да е съвсем автентично и правдиво.

Приятно четене и приятни размисли ви желая! И хубав ден!

Ако нещо съм изпуснал тук (редът явно е много разбъркан, когато - ако - имам време ще го оправя!), ето и постинга във фейсбук, там всичко трябва да е налице:

 

 А ето накрая и копи-пейст на текста, сега нямам време да го оправям, не зная дали е хванато всичко, но здраве да е: 

 https://hiw.kuleuven.be/siepm SIEPM Георги Георги Ангелов Ето ви нещо истинско и най-вече философско, за разлика от ламерството тук. Георги · Редактирано Георги Ангелов Ето така се прави: сайт, членове, членски внос, база данни от автори, на английски, френски... коментарна рубрика за членове, най вече истински философи, а не лаладжии като тук с приказки от рода на: "вън вали дъжд, трябва да си взема чадър, за да не си намокря главата". Рангел, тетаджията от Франция за когото ви споменах, че се запознах във влака, ми го показа и вече се записах за член. Иначе може и с 1000 гръмки имена от рода на "легион" да си измислите, но реално винаги ще сте не повече от трима подакващи ви конформисти. Изпратихте В Русия било райско място, таваришчи, не вервайте на "европропагандата"! 🙂 "правдолюбивият" Дачков свидетелства! Вервайте му (ако си немате друга работа!)! Воаля: https://glasove.com/na-fokus/balgarsko-semeystvo-na-ekskurziya-v-rusiya-nishto-ne-e-takova-kakvoto-ni-kazvat-mediite-snimki#google_vignette Българско семейство на екскурзия в Русия: Нищо не е такова, каквото ни казват медиите (снимки) | Glasove.com Отговорихте на Георги Нещо сте се объркАл тотално. Нашата идея и задача е съвсем друга. Ний не сме за да се праиме на "велики философи", на "истински философи" и пр. Явно имате напълно неадекватно възприятие за това що правим ние и какъв е смисъло. А тоя тип умници, дето правят "нАучна" и "истинска" философия, са ми добре познати, те са от типа на празнословещите софисти. Те винаги са се возели в обоза на философията - за да лапат благинки. Правилно сте се ориентирАл да идете при тях... тям Ви е мястото. Георги А нивото на философията тук е от ранга на селския кръчмарин, пъдарин и овчерин, живото потвърждение на приказката за битието и съзнанието. Георги Георги Ангелов Вие наистина имате голям потенциал за развитие с този "лош мовешки материал", който остана тук и някои инцидентни включвания зад граница. Чудя се даже как стоите на кота 2000 още дори ами не поне 20 000 Отговорихте на Георги Просто имате съвсем бегла представа за това що е философия и каква е нейната истинска роля в обществото. Госпожа Ветренска Ви е дала най-повърхностно бегло впечатление. По тази причина сте в такова голямо недоумение и неразбиране. Същинската философия има съвсем друга духовна мисия сред простия народ, затънАл в простотия и глупости. А не философите да се праят на "непорочни ангелчета", чешещи си езиците за най-отвлечените вечни въпроси. Жалко, че след гимназията не сте прочел поне една свястна философска книга, а сте останАл с беглото си запознанство от некой некадърен грандомански учебник, написан от алчни за парички софийски менте-профанесори с яки връзки в Министеството. Георги Георги Ангелов Казвате имали сте идеи за свобода в образованието и пр. И какво направихте за реализацията им, а? Вие искате да наложите вашите разбирания за образованието (който са великолепни, апропо, макар и неизмислени от вас) над цяла една тромава и бюрократична система. Искате да а я преобърнете с краката нагоре и какво направихте по темата - НИЩО? Стояхте си на заплатка докато беше Паунов. Вземете пример от Евгени Тодоров, той поне е реализирал мечтата си и е доказал как от нищо да направи нещо и то със супер малко средства. Георги Георги Ангелов Ами те така или иначе са им подвластни. Георги Да, никъде не го пише, но другия вариант е да правите партия и като станете министър да си правите реформи, докато не ви изхвърлят през прозореца, недоволните бюрократи. Георги Дори един алкохолик като Людмил Попов бе директор на частна гимназия, и успя профука и изпие бая пари на мой познат но се опита поне, а вие - НИЩО! Георги И не само аз, Людмил или Е.Тодоров, сбъднаха това в което вярваме ами дори и Георги Манолов, който ми дадохте за пример има свой собствен местен университет. Георги Георги Ангелов Приятно прекарване после с тик-ток овчарите, пъдарите в кръчмата с гръмкото заглавие "философски дискусионен клуб". Не очаквайте да ви гледам, някои хора имаме далеч по важни неща от чешене на езика. Отговорихте на Георги Министър на образованието без подкрепата на даскалите и на бюрократите нищо не може да направи, промяната е невъзможна. Не аз, а проф. Тодор Танев (министър на образованието от Реформаторския блог) го каза! Съзнавайки това, аз почнах своята борба отдолу, надявайки се да бъда подкрепен от учители, родители, ученици, дори от някои директори на училища, така промяната да започне отдолу. Разбира се, не бях подкрепен почти от никой. И, както може да се очаква, бях повален. Но поне дадох пример. За някои хора вдъхновяващ. Ще дойде време, когато тия неща ще се разберат. Аз не ща признание, не съм глупак. Просто поках, че моята идея за реформа отдолу, от самите участници в процеса на образование, е налична и нищо не пречи да бъде провеждана в живота. Аз я провеждах години наред преди бюрократите да се усетят и да ме нападнат. Техните репресии спрямо мен са признанието, че съм прав, че примерът ми е бил реална и немалка заплаха за бюрократичната система. (Представете си, ако примерът ми се беше оказал заразен и във всяко училище се бяха намерили поне 1-2-ма "Ангел Грънчаровци"!) Бюрократите инстинктивно усетиха опасността и взеха мерки, посекоха ме, и то два пъти, аз не се дадох без борба. Но ето че обществото дори и в средите на т.н. демократична общност почти нищо не разбра и нищо не направи. И затова съвсем нормално е, че бях победен. Но победата на бюрократите е пирова. Тях ги втриса това, че още ме има и не мълча. Георги · Редактирано Георги Ангелов Тъкмо да кажа че ме изненадохте с предния отговор и последва нов индиго-шаблон. А колкото до подвига ви, той е похвален, но ще остане само във вашето въображение, докато училището на Людмил и вуз-а на Манолов ги е имало и все още има. Колко качествени е друг въпрос. 7:25 Отговорихте на Георги · Редактирано Да, драги ми Рангелов, истината е неизменчива, но реакцията Ви е потресаващо искрена: понеже нищо не можете да кажете срещу моите аргументи, почвате да повтаряте, че аз съм бил говорел едно и също, като "по шаблон"! Повтаряте абсолютно същите думи, които навремето другарите от катедра "Марксизъм-ленинизъм" редяха за да ме "опровергават" (в която вашият любимец Георги Манолов, тогава асистент-подлизурко по политикономия на социализма и комунизма, който всеки ден се подмазваше на партийния секретар доц. Грибачев, политикономистът, Бог да го прости, на когото по-късно заби ножа - кат го използва за да си направи "университета", пък не го взе в него за да не го засенчва!). Здраве да е де, на Вас очевидно Ви е много трудно да различавате истина от лъжа и добро от зло. Заплел сте като петел в кълчища в тези понятия. Аз се опитах да Ви помогна, но в един момент решихте да се върнете при уюта на менте-"истините" на менте-мутро-живота, който водите. Приятно живуркане! Поздрави на величията от масонския клан и от "академичните среди", около които се въртите! Георги Георги Ангелов Това е вашата гледна точка, аз не мога да бъда съдник на тия времена, кой бил крив, кой бил прав, защото буквално съм ходил под масата тогава. Отговорихте на Георги Аз пък съм бил свидетел и участник в ония тъй интересни времена. Георги Манолов тогава не посмя да дойде нито веднъж в основания тогава от мен Философски дискусионен клуб в ПУ, става дума за времето 1987-1989 г. Той си беше примерен член на БКП, имаше голема дружба с партийния секретар на катедрата по марксизъм, въпросния доц. (при демокрацията - професор!) Д.Грибачев. Беше завършил Комсомолска школа в Москва, т.е. "вишото" му образУвание беше "фашливо", както обичам да изписвам думата "фалшиво". Но това не му попречи да стане професор, разбира се. Да е жив и здрав! И Вие бъдете жив и здрав! Но поне едно нещо от мен да разбрахте, пак е нещо: с лъжата не се живее, с лъжата животът е позор, а само ако живее с истината човек е личност с достойнство. Подарих Ви книгите си, явно Ви мързи да четете, но то не е и нужно де, понеже сте от типа на ония, които сичко си знаят без да четат, т.е. сте двойник на кандидат-полудоцентино. Жив и здрав да е и той, без такива видни интелектуалци като вас животът е скучен. А аз се оттеглям от тази високоинтелигентна дискусия с толкова високо интелигентен събеседник като Вас, виден поклонник на интелектуалците Киро Брейка и Ивелин Михайлов - за да се гмурна след малко в тъй просташките и безсмислени СЪВСЕМ НЕФИЛОСОФСКИ ДИСКУСИИ с простаците от народа! Хубав ден!

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo