Как един тъжен путинолюбив словоблудстващ пишурко ме плюе - както само он умее, канечна?

Що ли дири моя снимка над това "словотворение" в блога на пловдивския провинциален поет-графоман (написал някъде към 1 500 (да, сериозно пиша: хилядо и петстотин!!!) тома умилително-сълзотворни "разсъждения и съображения", с които напълно заслужава да бъде вписан в книгата на рекордите ГИНЕС като най-плодовитият пишурко-дърдорко в цялата световна и човешка словотворческа история?! Пред него некакви си там Шекспир, Достоевский, Кафка, Вазов или Балзак ряпа да ядат, нали така?! Прочее, приятелят, който ме информира за горното, има добрината да ми съобщи, че аз съм бил често упоменаван в словесните диарии (с извинение!) на въпросния списувач, с когото навремето за няколко години сме работили в едно и също училище, явно оттам ме е намразил така чистосърдечно.

Той обаче по едно време от пишман-демократ стана горещ поклонник на таваришчите Сидеров, Ленин, Сталин, Копейкин, Путин и прочее и след като се разболя по този ужасен начин, ний повече не сме се срещали на живо (а по едно време бяхме дори нещо като "приятели"!) - след едно скарване, доколкото си спомням, по повод на неговата тъй бурна и сърдечна любов към таваришч Волный Сидеровский...

Сега, както и може да се очаква, идва в блога ми за да плюне връз мен обилно - както само средностатистически побеснял тотално копейкаджия умее...

ДОБАВКА: Случайно виждам в друго едно писмовно излияние той даже използва заглавие на моя книга (ЕТИКА НА ДОСТОЙНСТВОТО) за цяла своя поредица (от бълвочи!), в които плюе по ПП-ДБ, канечна, като при това надлежно ме представя по ето какъв мил начин:

Заглавието на поредицата "Етика на достойнството" заимствах от апела на водещия гневни предавания за политическа манипулация по пловдивската обществена телевизия, които малцина следят, но очевидно изпълнява някаква изключително важна мисия. 

Вероятно въпросният пишурко и на други места ме плюе както само той умее, но не ми се рови повече в тази гнус...

ДОБАВКА 2: В текст за тъй евтината през комунизмо-социализма шкембе-чорбица (която днес била тъй скъпа, моля ви се!) пак моят образ е използван от въпросния провинциален словоблудстващ пишурко, кандидат за ГИНЕС (за най-многословни писмовни бълвочи!), което току-що ме информира мой приятел! :-) Явно въпросният комуноид-путлерист вижда в мое лице олицетворението или персонификацията на "демократичното зло", което няма как да не ме ласкае, канечна!

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се,  че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo