"Аргументи" от типа аd hominem (от лат. „към или срещу човека“ или „към или срещу личността“) или argumentum ad hominem (аргумент към човека), т.е. личната нападка се нарича "аргумент", свидетелстващ за безсилието в спора, т.е. като нямаш какво смислено да кажеш, се нахвърляш срещу личността на опонента. Тоест бягаш от същината на спора, където явно си вече победен.
В по-културни среди (или страни), в среди или страни, където демократичната култура е по-напреднала, такъв род нападки са недопустими, а поведението на този, който прибягва до тях, се оценява като грозно и скандално; и по тази причина такъв род плюене връз личността е рядкост. В страни, в които демократичната и умствено-мисловна култура е ниска, т.е. в страни, в които доминираща е мутренската "култура", "културата" на простаците, плюенето връз личността на опонента не само е най-разпространено явление, то е нещо като спорт, състезание и конкурс (по простотия!), но е и нещо като "изкуство", а пък шампионите в този род занаят, такива като Слави Учендолски, Тошко Йорданов, Костя Копейкин и неговият близнак Цончо и пр., биват смятани дори и за "остроумни", сиреч тук тъпотия се приема за "острота". Тъжна работа!
У нас да не си простак, а да си културен, се приема като като признак че си "джендър" или дори педер@ст, по същия начин, по които като такива са възприемани и ония мъже, които се къпят редовно и не смърдят на пот (както подобава да смърди "истинският пич-бабаит", нали правилно разсъждавам, дами и господа съдебни заседатели?).
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология
и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар