Това е тезисно изложение на моето утрешно изказване пред BlogCamp08.Ето тезите по обявената в заглавието тема:
● Ще разгледам основното различие между нагласите, от позицията на които пишат своите блогове свободните политически анализатори-блогъри, от една страна, и политиците, играещи уж ролята на блогъри.
● Ще докажа, че политикът просто няма как да стане блогър, по причина на това, че няма как да бъде свободен: политикът е по идея зависим от избирателите си. Той значи трябва да им угажда.
● Блогърът по начало не угажда никому, а само на своето его, а пък ако има и известно съзнание за граждански дълг, блогърът служи само на истината.
● Ще докажа също, че блогърите-журналисти, сиреч професионалните журналисти, пишещи блогове, макар и в по-голяма степен да са свободни в изявяването на позицията си, също не могат да имат и да се ползват от свободата, от която може да се ползва един съвестен, мислещ и търсещ истината блогър.
● Ще обоснова извода, че политическото блогърстване е най-висшата форма на свободно тълкуване на феномените на политическото, в което се изразява и неговата изключителна ценност за гражданското общество. Особено за граждански общества като нашето, които още не са постигнали еманципираност от държавата, имаща големи лостове за контрол над обществените настроения и мисли.
● Политическият блогър, непрофесионално ангажиран в писането на политически анализи, има предимството на свободата и пред съсловието на професионалните политолози. Защото тези последните организират и осъществяват произвеждането на един "продукт", който трябва да има качествата на стока, търсеща си купувач на медийния пазар. Това, че политическите анализатори-политолози трябва да продадат стоката си, води дотам, че факторът свобода в изготвянето на техния продукт има съвсем нищожно влияние. Даже професионалната добропорядъчност и служенето на някакви ценности пак не може да промени обречеността на професионалната политология да служи на поддържането на едно политическо статукво, от което тя се подхранва и печели.
● Да, ала има нещо друго: много хора пишат за политика в блоговете си, но това не ги прави политически блогъри. Политическият блогър е ангажиран с политическото не просто от един външен интерес на "политическия маниак", а само и единствено заради служенето на някакви ценности, в превъзходството на които той не просто вярва, а е изцяло убеден.
● Политически блогър, отстояващ свободата си, се става само като се има способността да се съпоставят в съзнанието предимствата на различните електорални ценностни ориентации, от позицията на които се съди за случващото се в политическия живот.
● Един ценностно индиферентен човек просто няма как да стане политически блогър: политическата философия, опряна на ясни ценностни подбуди, превръща "интересуващият се от политика" в политически блогър. Защото само на тази почва, чрез свободното съпоставяне на ценности и убеждения, човек може да отвоюва свобода си.
● Политически ограниченият, не съзнаващ духовно-ценностните предимства на една политическа философия човек никога не може да бъде освободен от своята плоска пристрастност, сиреч той просто няма как да постигне свободата си. Без свободата, откриваща се единствено благодарение на един по-широк ценностен хоризонт политически мислещ блогър не можеш да станеш: без ценности няма и свобода.
● Без ценности за човека няма нищо важно и значимо - и тогава се затъва в неверието на нихилизма, на коварния нихилизъм, невярващ в нищо и отричащ всичко. Един политически нихилист свободен дух просто няма как да бъде, сиреч той не може да бъде и политически блогър. И така нататък, тук нещата могат още повече да се задълбочат в една свободна дискусия между небезразлични към политическото блогърстване индивиди.
● А пък за блогърстването на политиците, имащи известен пиетет към писането - защото без пиетет към писането, разбира се, блогър просто не можеш да бъдеш - може да се каже поне това:
● Професионалният политик или човекът от политиката, политическият деец, е обвързан - особено и дори ако е добър политик! - с интересите на избирателите си. Това автоматично го прави несвободен - дори и да е десен политик, нищо че десните политици по принцип трябва да бъдат твърди привърженици на индивидуалната свободата.● Свободен дух професионалният политик не може да бъде, понеже е обречен да служи на интересите на избирателите си - дори и избирателите му да са десни, сиреч предани на идеята за свобода. Свобода в блогърстването на политици, следователно, е по принцип непостижима. Там където има прагматични, сиреч не чисти ценностни подбуди, там автентична свобода не може да има.
● Политикът обслужва интересите на своето избирателно тяло. Той е зависим, ерго, от някаква част от обществото. Свободата обаче изисква да се служи единствено на един общочовешки интерес: политик по презумпция не може да служи на такъв общочовешки интерес, дори и да е десен политик. "Партия" значи "част", политиците по принцип не могат да бъдат друго освен "партизани". "Партизанинът" не може да бъде свободен дух, на партизаните истината не им е особено драга: за тях интересите на партията и на своята част от избирателите, са водещото. Ето защо политик няма как да бъде политически блогър: дефицитът на свобода при политиците е фаталното препятствие за това.
● По тази причина политиците, уж пишещи "политически блогове", всъщност не правят друго, освен да пропагандират интересите на своята партия, да дразнят самолюбието на избирателите си, сиреч да им се подмазват, не правят друго, освен да агитират, сиреч да се опитват да подкупят колкото се може повече, и то колкото се може по-наивни избиратели.
● Политическият блогър обаче служи само на истината, на общочовешки значимото. Партийният интерес е нещо съвсем странично при него, докато при блогърстването на политика е нещо централно и доминиращо. Политикът-блогър, просто казано, не може да бъде докрай честен никога.
● Политическият блогър е длъжен да бъде честен винаги - и с читателите си, и с политиците. Той е обречен да казва истината колкото и да е неприятна тя - дори и в случай че е неприятна на всички. Той никому не угажда и никому не се подмазва, понеже от никой не зависи. Политически блогър е само оня, който зависи единствено от съвестта си.
Ами това са моите основни тези. Ще се радвам те да предизвикат дискусия както на блогърската среща, така и тук, в моя блог. Смятам, че този текст е добра основа за по-пълноценна дискусия по един толкова важен въпрос.
Няма коментари:
Публикуване на коментар