Искам тук да поставя един много важен и дори съдбовен, по моето разбиране въпрос, свързан със крайно обърканата ситуация, в която ний, българите, живеем. В ситуацията на нашия български живот, в която се намираме - и от която не можем да излезем. Плачевната ситуация на българския живот - бих добавил за едно необходимо пояснение.
За да бъда разбран от всички ще дам пример, ще опитам да облека идеята си в цялата конкретика, която е потребна - с оглед постигането на пределна яснота. Така идеята ми ще добие плътност, която, да се надяваме, може да подтикне повече хора да направят нужното, че не просто да се ориентират в постигането на смисъла, ами и да си направят нужните изводи за нанасяне на корекции в своето лично поведение.
Става дума за отношението на индивида към общността, към групата, в която той се намира, в съществуването на която участва. Всеки от нас принадлежи на някакви групи, "втъкан" е по някакъв начин с тях. Ние, индивидите, сме различни, способни сме на всякакво отношение, имаме какви ли не реакции. Има обаче нещо сбъркано в нашите представи и реакции, което води дотам, че все не може да уредим подобаващо отношенията си в групите, в общностите, към които принадлежим. Говоря за типичното нашенско или българско отношение към нещата. Разпространеното, преобладаващото ни отношение към общностите, в живота на които участваме, е сбъркано, е нещо повредено, и то твърде сериозно е повредено. Държим се крайно неадекватно и направо тъпо. В резултат не само малките общности, в които участваме, но и в крайна сметка и голямата общност, от която сме част, не може да съществува, живее и функционира подобаващо. По тази именно причина и пропиляваме огромни количества човешка или ако щете социална, гражданска или личностна енергия. На това основание, в крайна сметка, сме и толкова бедни, щото пропиляването на човешка енергия без смисъл се наказва. Няма как да не бъде наказано това, че си позволяваме да живеем крайно неразумно, държим се направо като идиоти. Ето какво имам предвид. Ще облека разсъждението си в пример, с оглед да подпомогна, както казах, разбирането. Иска ми се ако е възможно да се изразя така, че дори и петгодишните деца да ме разберат. Макар че нещата в съзнанията у нас са така объркани, че по-скоро всички деца на пет годинки ще ме разберат, но повечето от техните татковци, майки, дядовци, баби, чичовци и прочие няма да ме разберат, а даже и да ме разберат, на инат ще си продължат да си живеят по инерция, по старому, ако трябва, на инат ще продължат да живеят... по комунистически, само и само инатът им да възтържествува. Говоря за трудно изкореними рефлекси, за един изцяло порочен манталитет или стереотип. Коварен и опасен е този манталитет, в него, по моя преценка, се корени главният проблем на съществуването ни и като индивиди, и като общност, като страна, като нация, като държава.
Ето моя тъй красноречив пример. Примерно индивидът... Грънчаров (или, ако това толкова ви дразни, нека да бъде просто "индивидът Г."), да допуснем, е учител по философия и гражданско образование в едно училище, в една гимназия. Този човек (никакво значение няма името му) е, примерно, "авангардно мислещ", сиреч, новаторски, творчески и дори демократично мислещ - и това признание, свързано с личностни качества, способности и ценности на този въпросния индивид изобщо не е толкова трудно за... "преглъщане" в една що-годе нормална човешка общност, друг е въпросът, че ний, българите, живеем в съвсем ненормални общности - и се държим абсолютно ненормално и дори направо идиотски тъпо. В нормалните човешки общности към такива индивиди като към въпросния "индивид Г." се държат все пак по друг начин, въпреки че и там, примерно, този индивид би си имал известни неприятности. Между другото щом този индивид Г. е философ (стига наистина да е философ!), то това вече по презумпция го прави именно ""авангардно мислещ", сиреч, новаторски, творчески и дори демократично мислещ", т.е. аз не съм си измислил тия неща за да се... хваля, да се правя на особен, на интересен и прочие; апропо, по начало "истинският човек", пълноценно живеещият индивид, личността като такава по начало и по принцип следва да е именно такава, да си човек в истинския смисъл означава да мислиш, и то новаторски, творчески, истински, пълноценно, каквото мислиш и каквото говориш да го правиш, да няма противоречие между думи и дела, да не допускаш едно да говориш, друго да правиш и т.н.; е, на философите се е паднала тази задача и мисия да дават пример, че това нещо изобщо е възможно, то иначе може да се окаже трудно за мнозина и прочие, но щом един го прави, значи и другите могат, стига да искат, да почнат да го правят, тоест философите са призвани да заразяват останалите хора с разни там нови идеи, мисли, начини на мислене и действие и т.н.
Е, какво прави нашият "индивид Г." в ежедневието си - или, ако толкова много ви дразни това "индивид Г.", можем да го заменим с "индивида Х" или "индивида У", щом то повече ви харесва, искате ли?! Или да си продължим с "индивида Г.", щот, казахме, ще разказваме един конкретен пример и една съвсем истинска и реална човешка история, случваща се, дето се казва, пред очите ни. Та значи индивидът Г. прави нещо много тривиално или обикновено: ами държи се като свободна личност, говори каквото мисли, разбира се, най-напред най-старателно мисли, анализира нещата, вниква в смисъла им, има си, дето се казва, и своя теория, и свои идеи, и свои ценности, инатлив е като магаре, не си отстъпва от ценностите, заради които живее, прави точно това, което смята, че като личност, и като човек, и като гражданин, и като философ е длъжен да прави, държи се, инак казано, "крайно странно" и дори "скандално", щот, знайно е, нашата образователна система не позволява вътре в нея някакви си там идиоти като въпросния "индивид Г." да се държат като свободни и като суверенни личности. Та значи нашият прословут индивид Г. си се държи както трябва, както е прилично да се държи един човек, една личност, един философ: не мълчи като кютюк като гледа глупостите и своеволията, които правят раните му там началства (като се почне от директора на гимназията, примерно, та се стигне чак до... "великия властелин на нашето време" г-н Премиеро Боко Борисов, представяте ли си колко е нагъл този наш ненормален индивид Г.?!
Та значи Грънчаров, пардон, индивидът Г. си е позволил да се държи като достойна личност, а това в терминологията му означава, че се държи като суверенна личност, инак казано, като свободна личност, той, така да се рече, е добър гражданин, ангажиран е, не си позволява да е безразличен към нищо, не си трае, не понася гаврите, дава "лош пример" на учениците си, щот представяте ли си какво ще стане ако някои от учениците на въпросния господин Гр., пардон, индивид Г. почнат да му подражават и почнат и те в един момент да се държат като свободни, като достойни личности и граждани, а, нали си представяте, другарки и другари съдебни заседатели, че тогава нищо чудно да почне да идва и края на света?! Тоз индивид Г. е учител, той трябва да учи учениците на разни неща, е, системата иска от него той да учи учениците си да бъдат... "безмозъчни амеби", примерно, да бъдат нещо като... голите охлюви, да бъдат мухльовци, да бъдат нагаждачи, да бъдат кротки, послушни, изпълнителни, да бъдат нещо като добри папагалчета, да бъдат тъпи, да не мислят със собствения си ум, и так далее, и тому подобное. Да, ама не, въпросният индивид Г. си позволява да наруши тия свети и енигматични разпоредби на образователната система и почва, дето се казва, да "джапа" или да "пердаши" направо "през просото", почва да учи младите да живеят достойно, и не само на думи ги учи на такива "сладки неизпълними благопожелания", но и директно на пример, с личен пример, именно на дело почва да им показва, че това е напълно възможно. Вкратце казано, този "крайно ненормален" човек, гражданин и да не говорим пък учител, става дума за нашия индивид Г., чисто и просто си върши най-качествено работата, щото работата му като философ, като учител по философия и гражданско образование по принцип и по идея е именно такава, именно да помага на младите хора да почнат да живеят като пълноценни личности, т.е. да мислят истински, самоотвержено, вдъхновено и прочие, да правят каквото мислят, каквото е редно, каквото са длъжни, да бъдат и да станат суверенни, достойни, свободни личности и прочие. Е, правейки това, което трябва и което е длъжен, индивидът Г. в нашенските родни условия на тъй свидното ни отечество неминуемо става нещо като... "бела врана", става нещо като "черна овца", както искате си го представете, абе става нещо като "трън в очите" и на началството, и на инспектората, и на МОН, щото този същият индивид Г., трижди проклет да е, почва не само да работи по указания начин, не само да "разлага" младежта както вече именно и показахме, но и почва всеки ден да пише в блога си какво прави, води си своя непоносим направо дневник, в който без да му мигне окото почва да "издава светата ведомствена тайна", почва без капка неудобство да "уронва престижа на институцията", показвайки истинското положение на нещата вътре в нея, описвайки сюреалистичната абсурдистка и кафщианска направо (или оруеловска!) обстановка в собственото си школо, той именно, наглецът, става "народен враг", враг на нашето добруване, нали така, другарки и другари, и като капак на всичко този Грън..., пардон, този индивид Г. почва да си мисли, че е неуязвим, но ний ще му свием перките, ще му оскубем, ако трябва, до едно всички пера, ще го направим нещо като "пран петел", ще види той, ний ще му отмъстим, ний тази работа нема да я оставим така, нали, други другарки и другари съдебни и народни заседатели и прочие?!
Спираме дотук с описанието на толкова гадното и непоносимо поведение на индивида Г., щото повече не се издържа, този наглец, нали сами виждате, почва да се прави на интересен, "лъже и маже", извърта нещата, всичко казва "наопаки", "самовъзвеличава" се, прави ми се той на личност, капка морал нема, щото сам казва за себе си, че бил авангарден, новатор той, видите ли, бил, наглецът му с наглец, творчески ми бил мислел, действал бил като "истински гражданин", виждате, че той направо е "психически болен", щот такива неща нормалният човек нима може да се си позволи да каже за самия себе си, и не само да ги каже, ами и да ги напише, и да ги увековечи за историята и за бъдните поколения, щот тоз индивид Г. всичко написано за себе си в тази своя епопея или сага взе, че го публикува даже и в... свои книги, леле, ето това вече е непоносимо!!! Он за какъв се мисли, бе, таваришчи, това нима може да се понесе, не, такава колосална наглост в историята я нема бе, той де не се мисли за нещо като... Айнщайн, да не се мисли, че е талантлив, да не си въобразява, че е нещо като "пловдивски Сократ", егати нещастника, амче очевидно е, другарки и другари, че този индивид Г. е направо "психично луд", той требе да бъде натикан в психиатрия, ний ще вземем нужните мерки, я го виж ти, той ще ми се прави на личност, на гражданин ще ми се прави той, на философ ще ми се прави, на свободен той ще ми се прави, и то без да е получил нужното разрешение от началството, щото без тапия от началството, където изрично ти се позволява да бъдеш иновативен и различен, ти не можеш да бъдеш никакъв друг освен един презрян даскал, един сив и омачкан отвсякъде безлик чиновник, да, учителите в разбирането на Системата и на бдителното началство са нещо като най-опърпани чиновници, презрени, свити в парцалите си, кротки, мизерни и т.н., щот ако учителят дръзне да се държи като личност, той може да зарази и учиниците си с въпросната личностност и тогава светът неминуемо ще отиде по дяволите, нали така?
Сега минавам на описанието на отношението на другата страна. Коя е тази друга страна ли?! Амче аз вече описах, покрай другото, и как се държи началството, именно администрацията, в така и така сложилата се и нелека ситуация около "неудържимата бесовщина" на тъй странния и направо "абсолютно ненормален" индивид Г., който, очевидно, има "чести нервно-психични разстройства", нали така?! Началството туря диагнозата на индивида Г. и той, проклет да е трижди, дава това началство под съд; началството опрасква този въпросният непоносим индивид Г., уволнява го от работа, той обжалва уволнението си пред съда, изпълзява отнякъде някакъв си талантлив и мислещ адвокат Феодор Иливанов (виждате, другарки и другари, колко неприятно е името на въпросния адвокат на трижди проклетия Грън..., пардон, индивид Г.!), те двамата успяват така да натамънят нещата, че спечелват съдебното дяло даже и във Върховния Касационен съд на нашенската свидна отжизна (на руски това е нещо като татковина, непреводимо е на български) и республика Мутроландия - и ето, крайно непоносимият Грън..., пардон, индивид Г. пак цъфва в нашия тъй сплотен като монолит колектив!!! Представяте ли си какво се случва, драги ми таваришчи?!
Е, изплюх камъчето, дето се казва: за колектива именно ми беше думата. Как се държи колектива в цялата тази свръхепична история ли?! За реакциите на училищната общност става дума, ето, този е именно главният проблем. Как следва да се държи в такава една интересна ситуация училищната общност, ето този въпрос силно ме вълнува. Него искам да изясня. А как се държи реално тази училищна общност ний знаем, нали така?! Амче абсурдно се държи, как иначе да се държи тя?! Все пак сме 21-ви век, България вече е в Европейския съюз, но това изобщо не значи, че рефлексите, дето ги имаме завещани от тъй свидния на (почти) всяко българско сърце и дори непрежалим комунизъм, са си напълно живи, това, че сме в ЕС съвсем не значи, че тия наши рефлекси са отживели времето и са умрели, не, такова нещо нема и не се предвижда да има даже!
Ами вкратце казано колективът се държи по съвсем нашенски, обичайно, тривиално, банално: народът масово гледа сеир, забавлява се на неописуемите зрелища, всички мълчат, е, на четири очи може и да обсъждат нещата, да имат некакви реакции, ний знаем дори какви са тез реакции, тези реакции са споделяни пред нас, ама само на четири очи, сакън, некой да се излъже да каже публично какво мисли, та това е равно на нещо като... харакири, това значи, че тоз безумец сам ще си сложи главата в коша, не, ний не сме толкоз прости, другарки и другари, да си жертваме положението, не, ний ще си стоим и ще си гледаме сеирец, ще се кефим вътрешно, е, може вътрешно само и да протестираме понекога, ала никакъв външен израз нема да дадем на своите емоции, щот чисто и просто ни е страх, освен това не щем да се държим достойно, ний предпочитаме да си бъдем малодушни, само и само да си получаваме в цял размер диференцираното заплащане, само и само да си немаме проблеми и главоболия с дирекцията, само и само до доживуркаме някак до пенсия, нали така, нема сега да си разваляме конфорта с некакви си там "революции", "реформи", "промени", "реални демократизации" и прочие глупости, които ражда в такова изобилие главата на тъй непоносимия нещастник Грънч..., пардон, на индивида Г. Или на индивида Х, ако предпочитате.
Спирам дотук, щото това, което написах, е вече непоносимо! Но го написах, щото ми се налага да рискувам, правя тази жертва заради науката, нали ме разбирате?! Е, за мен по-важно е как се държи училищната общност в лицето на младите, на учениците, щот за учителите нещата са ясни - въпреки че наистина са доста обидни. Но пък всеки сам си носи пълната отговорност за поведението, нали така?! А проклетият Грънчаров нека да нарушава нашия Етичен кодекс и ний ще му свием сърмите този път по тази линия, неетични хора като него немат право да са в нашия колектив, тъй де, нема да се излагаме сега да държим такива неетични хора като Грънчаров, които при това, бидейки преподаватели по философия, се налага да преподават - о, ужас! - етика и дори право на учениците ни!!! Не, това вече не може да се търпи, тоя Грънчаров требва непременно отново да бъде опраскан, та да си кротне най-сетне колектива, щот с него вече не можем да живеем, ох, другарки и другари, колко е нелек животът когато наоколо почнат да щъкат индивиди като този индивид Г., нали така?! Амче ако допуснем Грънчаров да зарази с тъй осъдителното си поведение и... учениците?! Тогава направо ще дойде вселенски катаклизъм, ох, таваришчи, не ми се мисли какво тогава ще стане, край, апокалипсисът ще дойде тогава и всичко ще се затрие!!! Камък върху камък тогава нема да остане, мили ми другарки и другари!
Как реагират в таз ситуация младите, учениците, е прелюбопитна тема. Аз бих могъл да опиша тази ситуация щото имам нужните наблюдения, тя съвсем не е така еднозначна - както ситуацията в останалата част от "колектива". Тук могат да се чакат невероятни изненади, казвам ви го най-отговорно! Е, има и тук класове, които се поддават на "единствено-правилната и умна линия на поведение" на нашето премъдро административно ръководство и тия класове, не като цяло, но чрез некои свои активисти (приближени на ръководството) успяват да провокират нещо като "бунтове срещу свободата" в лицето на този непоносим народен изедник Грънч..., пардон, срещу индивида Г. Да, щот тоз индивид Г. дето седне и дето стане само говори некакви си там нелепици за свобода, за достойно поведение, за смелост, за немалодушие, знаете, уважаеми другарки и другари, какви нелепици и глупости дрънкат обикновено "психично ненормалните" индивиди, дето не са за друго място освен за... психиатрията, нали така?! Нема да допуснем да ни смущават живота такива нещастници, ще ги натикаме в психиатрията най-сетне и ще се реши проблемът! Есть человека, есть проблема, нет человека, нет проблемы - толкова ясно е това, по-ясно от това нима може да бъде, другарят Сталин е казал нещата пределно ясно, категорично и понятно!
А иначе Грънч..., пардон, индивидът Г., требва да признаем, е много опасен и трябва некак си да бъде неутрализиран, щото вредното му въздействие не може да бъде оставено да се разпростира безконтролно! Този човек може да предизвика, дето се казва, вселенски катаклизъм, е, ако не в мащабите на целата Вселена, то поне във вселената на нашата училищна общност. При това, заради туй пусто писане в блога си, дето се чете в цял свят, този трижди проклет Грънчаров може да предизвика и още по-големи поразии - представете си, другарки и другари, ако във всяко едно училище се появи по един техен си "Грънч...", пардон, индивид Г., и почне да провежда своята разрушителна, деструктивна и прочие анархистична роля?! Тогава и българското образование, тъй монолитно и непоклатимо все още, може да отиде на поразия, нали така?! Семето на развалата, другари, требва да бъде изтръгнато из корен, нали така?! Аз не мога да разбера защо спят височайшите другарки и другари от народната милиция, от тайните служби, таваришчите от КГБ най-сетне защо спят, ний ето това не можем да разберем?! Дали пък тоз Грънчаров, трижди проклет да е, да не е изпратен тук с някаква тайна мисия от самото... КГБ, щот той, проклетникът, е учил в разни школи в Санкт Петербург, пардон, в Ленинград, и то в епохата на тъй пресветлия и скъп на сърцето ни комунизъм?! А, другари, ами ако се набъркаме в некаква висша конспирация на нашите другари от СССР, пардон, от братска Русия, а, дали да не си траем, щот ако им объркаме плановете, тогава и ний, другари, можем да пострадаме?! Ведь война е, а, какво ще кажете?! Нашата Русия води титанична борба и война срещу трижди проклетата свобода и демокрация, дето носи пълна деградация и разруха на цялото прогресивно човечество, ний трябва да помагаме в тази борба и война на правилната страна! Не, нема начин, тоя изедник Грънчаров най-вероятно е оръдие на американските империалисти, да, най-вероятно е така, трябва да бъде смачкан като гнида, като хлебарка трябва затуй да бъде смачкан, без капчица жал трябва да бъде смачкан!!! Не, изключено е той да бъде наш, на такава висша конспирация даже нашето премъдро КГБ не може да се реши!
Е, посмяхте ли се поне малко на моите... екстравагантности, дето си позволих да напиша тази сутрин?! Ако сте се усмихнали поне малко, хубаво, но знам ли, може и да сте чели всичко това със съвсем сериозно изражение на лицето. Ваша си работа как сте го чели де. Моята работа беше да го напиша. Апропо, длъжен съм тук да кажа, че все още онази въпросната анкета за отношението на моите ученици към преподаването ми, което администрацията на ПГЕЕ-Пловдив направи в края на миналата учебна година, все още не ми е предадена, аз искам най-настойчиво нейните резултати, както и списък на въпросите, които са зададени на учениците, но директорката на ПГЕЕ-Пловдив упорито не ще да ми я даде, даже не я е страх от РУО, от никой не я е страх, не ще да я даде и не ще! Интересно ми е защо толкова се плаши да ми я даде, то се подразбира де, но аз пък продължавам да я искам. Тия дни научих от лице, което е имало щастието да види резултатите от тази анкета (разбира се, не мога да кажа кое му е името на това лице!), че анкетата била "много даже положителна за теб, Грънчаров", което и обяснява защо администрацията така се дърпа да ми даде тия резултати. Дали пък няма да се окаже, че това бавене на даването на резултатите от анкетата не е с цел те да бъдат... "леко фалшифицирани"?! Аз не мога да си обясня защо е това инатене, затуй обмислям всякакви варианти в своя "болен мозък". То между другото донейде е хубаво човек да има "болен мозък", щот в такъв "болен мозък", както сами виждате и се убеждавате, идват какви ли не интересни идеи, нали така?!
Хайде чао и хубав ден ви желая! Бъдете здрави! Е, пазете си мозъците от повреждане и от загуба на здравето, щот тогава и вам може да почват да идват разни странни мисли, то мозъкът е една много странна "машинария", повреди ли се веднъж, нема оправяне, ама то пък и да имаш "напълно здрав", сиреч "единствено-правилно мислещ" мозък за какво ли ти е?! Чао и доскоро!
(Следва продължение на разсъжденията по темата. Проблемът може да бъде решен само в една поредица от есета или очерци, към написването на която тази сутрин именно и пристъпих. Как в нашите общности може да почне да настъпва ред в резултат на една съвършено друга регулация, а именно демократичната, неавторитарната, нетираничната? - ето още един въпрос, над който е добре да се помисли повече. Абе въпроси за осмисляне колкото щеш, друг е въпросът, че мислещите хора у нас са кът...)
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия,
изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата
ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
.jpg)
