Няма да ни е лесно в предстоящите битки, никога у нас не е било лесно, на Левски и на Ботев да не им е било лесно?!

Най-напред да поздравя всички с Коледа. Да си пожелаем преди всичко здраве, включително и ментално, смелост и по-светли дни напред!

Горещо подкрепям инициативата Ви и съм напълно съм съгласен с всяка дума от горния анализ. И в тази връзка бих се опитал да разширя дискусията или иначе казано - толератността към комунизма (или всякакъв вид деспотизъм). Това според мен е по-точно, макар и по-широко понятие от "гражданско общество" например, в контекста на това, което бих искал да засегна.

И за да не се връщам назад във времето на национално-освободителното ни движение от 19 век към общо известни факти, доста срамни между другото, бих искал да се спра на следния въпрос и ще се радвам да чуя и Вашето мнение: доколко фактът на неистинска опозиционна организация през 1990 г. оказва решаващо влияние върху резултатите от изборите тогава? По принцип смятам, че когато имаш 2 опции, едната от които е комунизъм, то предизборна кампания е излишна - самата тя се свежда до абсурда да обясняваш защо черното е черно и обратно.

Съзнателно се спирам точно на този период, когато чисто по обективни причини натрупването на всякакви негативи от десетилетия комунизъм благоприятства максинално един силен продемократичен вот. Дори да приемем и че съществува допълнителна манипулирани при преброяването на гласовете, това отново ни дава доста жалка картина за качеството на продукта, който в цивилизования свят е прието да се нарича гражданство.

В подкрепа на горното ще добавя, че подобни избори се проведоха почти по едно време в цяла Източна Европа и само у нас и в Румъния резултатите потвърдиха силните позиции на комунизма (няма значение как ще се нарича партията) сред населението. Това за мен е много по отчайващо и страшно от всякакво външно вмешателство - конкретно руско.

Нещо повече: смятам, че протестите от зимата на 1997 г., като най-масови и единствени ефективни до момента, бяха инспирирани по-скоро от застрашения екзистенциализъм, а не толкова от антикомунистичека и демократична енергия. Спомнете си колко безпроблемно беше само след 4 години, един мошеник без и минута политическо битие да излъже половината електорат с единствен аргумент: "Ще папате без да се напъвате много, нито да се интересувате от политика", същевременно давайки ясен сигнал, че е далеч от конфронтация с комунистите.

Не бива да пропускаме и пълната липса (според Вашите думи) на подкрепа от хора с влияние и възможност за инициативата Ви.

(Автор: Стоян)

МОЯТ ОТГОВОР:

Здравейте, Стоян, благодаря за поздравленията! Дай Боже тепърва да ни очакват много по-светли дни! Което може да стане само ако проявим много по-голяма ангажираност със собственото си бъдеще, с бъдещето на толкова унизената сега България.

Напълно съм съгласен с Вашите аргументи и примери: ние, българите, в тия 20 години преход към демокрация се държахме в най-решаващите моменти на историята си крайно своеобразно, да не кажа някоя по-остра дума. Разбира се, че ченгетата в измислената от комунистите "удобна опозиция" в 1990-та година много допринесоха за този разгромяващ исторически резил: да сме единствената в Източна Европа нация (с изключение на братска Румъния, която обаче се освести скоро!), в която "бившите" комунисти спечелиха първите свободни и демократични избори! Примерно в СДС имаше поставени със специалната задача да придават на антикомунизма колкото се може по-отблъскващ, уродлив вид; такава беше ролята, примерно, на "великите антикомунисти" Г.Марков, К.Тренчев, Ст. Ганев и пр.) Тяхната роля беше да отблъскват страхливия български еснаф от демократичните сили, представяйки ги като най-страшни реваншисти и дори като "фашисти". А пък страхът и треперенето, знайно е, са си най-традиционните български добродетели.

Сега разбираме, че всяко нещо, което се е случвало, е трябвало да бъде изопачено, изкривено, извратено, изкористено от верните на ДС и на БКП подставени лица в СДС. Тия примерно в СДС, които се развихриха да крадат колкото се може когато СДС дойде на власт, го правеха, освен по съкровен вътрешен душевен порив на мизерници, и по заповед: та да се докаже на наивния народец, че не само комунистите са най-историческите крадци и разбойници, ами че и демократите са все от същия дол дренки. Такива нахалници-кариеристи, които прогониха де що чисто и идеалистично имаше в СДС, имаха решаваща заслуга за моралното дискредитиране на демократичните сили: оказа се, че не само комунистите са маскари, ами и демократите. Разбира се, не трябва да забравяме и толкова значимата роля на ченгетата от медийния фронт, които така самоотвержено служиха на майката-кърмилница, именно на старата блудница БСП-БКП.

Но стига с примерите, те изобилстват. Аз съвсем не отричам самоотвержените усилия на едно дясно и проевропейски настроено автентично демократично малцинство сред СДС и гражданството, което въпреки всичко успя, макар и много трудно, да постигне историческия триумф на присъединяването ни към ЕС. Постигнахме невъзможното, а пък сега трябва да съхраним и да разширим постижението си, т.е. България да се европеизира и модернизира окончателно и цялостно, като парираме най-решително усилията на управляващите да ни дискредитират пред Европа и да ни върнат в гибелната орбита на най-големия исторически душманин на България - именно имперска Русия. Тази е сега повелята на времето и за решаването на тази историческа задача трябва да се обедини всичко у нас, което е проевропейски настроено: защото битката ще бъде жестока и трябва да я спечелим ние. Имам предвид истинските демократи, които сме вдъхновявани от автентичните десни и хуманистични ценности на Европа.

Давам си сметка, че има много неща в манталитета на съвременния масов българин, които го оставят в нерешителността на нищонеправенето, на инертността, на бездушието, на примиреността с всичко, на волското търпение и пр. Писал съм много за тия неща в книгите си, посветени на описанието на българската душа, на българската съдба, на страстите и бесовете български, та затова сега не ми се налага да се повтарям. Ето, има примерно една такава склонност: не се подкрепяме, всеки сякаш е концентриран в своя си дребен и частен интерес, в своята копаня, а пък за по-висши и граждански чувства на съпричастност с някаква кауза даже не ни оставя време. Ето сега за тази инициатива относно българската демокрация, а също и онази за издаването на граждански и блогърски вестник - никаква подкрепа наистина не получих! Абсолютно никаква, мълчат като тикви! Това е ужасно: значи не могат да надскочат собствената си завистлива дребнавост, поради която се чудят само кому да се продадат, но да направят нещо ей-така, заради идеята, не им се ще и се дърпат като магарета на мост.

Но, както се казва, това е положението, това е наличният човешки материал, с който трябва да правим историята си, да определяме бъдещето си. Няма да ни е лесно, никога не е било лесно, на Левски и на Ботев да не им е било лесно, на Ст.Стамболов да не е било лесно?! И нам няма да е лесно, нищо чудно и ний да си загубим кратуните в тази предстояща битка, ама то това си е наша печална българска орис: не се подкрепяме, първите като паднат в кърви, тогава последните се домъкват лазешком и стават първи, т.е. берат плодовете на нашите народни жертви!

Видяхте как гладната свита на Симеона се домъкна на трапезата, когато горещите кестени бяха вече извадени, и какъв апетит показаха в лапането, подкрепени, разбира се, от ненадминатите български лапачи - комунистите! Ужасно е, но това е, нямаме друго: българската съдба се определя изцяло от подличката българска масова душа. Това мога да кажа аз, старият, много видял и доста препатил български философ...

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Добави в Svejo