Диагноза "блокаж": защо демокрацията у нас не работи?

Продължавам изследванията си по своя Проект за реформа на българската демокрация. По който, впрочем, не получих никакъв отклик - да, абсолютно никакъв! - от средите на мислещата и толкова свободолюбива блогърска общност. Въпреки че индивидуално поканих мнозина да се присъединят, да допринесат с нещо. Никой не пожела даже да даде израз на това че до него е пристигнало моето послание. Това мълчание е многозначително, то говори много повече, отколкото ако някой нещо беше казал. Какво говори ли? Ами който разбира - разбира. Какво пък, ще продължа по своя път сам, разбира се, няма да се откажа.

Ето че сега поставям следния въпрос от своя списък с най-наложителните, най-горещите въпроси, по които трябва да мислим в сегашната ни ситуация:

2.) Кои са причините, довели до блокиране на най-обичайните демократични механизми на държавния живот у нас?

Ще отговоря на този важен въпрос съвсем тезисно, с оглед изискването за краткост:

● У нас в най-първоначалния етап на установяването на демокрация нещата бяха поставени на съвсем нездрава основа, т.е. те се дирижираха, както сега разбираме, от вездесъщата ДС, която постави на най-възловите постове и провъзгласи за "лидери на опозицията" все верни свои хора (Ж.Желев, А.Доган, К.Тренчев, С.Ганев, Г.Първанов и кой ли не още);

● По този начин демокрацията ни даже в периода на своя възход, в периода на първоначалния ентусиазъм на наивниците беше от типа на т.н. "дирижирана демокрация", при която се организира, манипулира и държи под контрол даже възторга на хората, да не говорим за тяхната ненавист (14 дек. 1989, събитията пред Парламента);

● В нито една от партиите на т.н. "демократична опозиция" не възникна автентична демократична атмосфера, т.е. отношения на толерантност спрямо различните гледни точки, признаване на инакомислието, свобода при издигането на кандидатурите за постове, търпимост към критиката; в тях се възпроизведоха в чист вид ония стереотипи на съзнание и действие, които си съществуваха в средите на комунистическата партия, а именно най-разюздан кариеризъм, патологично славолюбие и властолюбие, нетолерантност към различните, авторитаризъм, грозно нагаждачество и пр.;

● Вътре в партиите, съставящи СДС, бяха гонени и "отлюспвани" всички ония, които бяха по една или друга причина неудобни на ръководството, като битката беше главно за попадане в листите; надмощие винаги взимаха най-безскрупулните кариеристи; никой изобщо не се интересуваше от мнението на редовия гражданин и на "електората"; в самия СДС нямаше демократична атмосфера и отношения, т.е. неговия "демократизъм" беше мним; да не говорим за "демократизма" на уж постоянно модернизираща се бивша комунистическа партия;

● Следователно у нас същинската демокрация дълги години беше непозната, имахме една формална, външна, куха, извратена комуноидна "демокрация", при която с електората само се играе, както котката играе с мишката, на "демокрация", а всъщност той е най-нагло манипулиран и използван; по тази причина автентичните носители на демократично съзнание, манталитет и култура бяха прогонени, бяха в немилост във всичките тия години, в които младата българска демокрация най-мъчително се раждаше, страдайки също и от ужасни родилни и посттравматични мъки;

● Заради идеята за демокрация, заради каузата на демокрацията бяхме принудени да прощаваме на своите "лидери" всичко: и техния крещящ недемократизъм, и антидемократичния им манталитет и стереотип, и нямащите нищо общо с духа на демокрацията антиморални по тенденцията си "нрави", равностойни на пълно потъпкване на всичко най-светло в идеята и каузата на автентичната демокрация; причината за тази всеопростимост беше принудителна и уж прагматична: за да не се отслабват демократичните сили, изправени пред бетонния комунистически бастион, пред единната и монолитна сила на бившите комунисти;

● Въпреки всички тия неблагоприятни тенденции, въпреки принудителните компромиси, които привържениците на автентичната демокрация бяха принудени да правят, в СДС вървеше и един крайно мъчителен процес на очистване от най-крещящите примери на антидемократизъм и на предателство спрямо каузата на демокрацията (Ж.Желев с цялата си толкова мощна преди аморална свита беше елиминиран, но едва в 1996 година, беше елиминиран от И.Костов);

● По време на януарската революция от 1997 година под натиска на радикализиращите се "народни маси" площадната и уличната демокрация преживя своя триумф, своите апотеози; разбира се, този подем беше скоро овладян от кариеристите, които възседнаха народния ентусиазъм и го впрегнаха за постигането на своите користни цели, което се оказа допълнителен импулс за разпространението на нихилистични спрямо ценността на демокрацията настроения;

● По време на управлението на СДС, за да се запази парламентарното мнозинство и за да се проведат най-тежките реформи в икономиката в периода 1997-2001 г. лидерът на СДС И.Костов беше принуден да сключи негласно споразумение с кариеристите и клиентелата, които бяха мощни като никога преди; с оглед на каузата на демокрацията това беше крайно неблагоприятно, но с оглед интересите на държавата и нацията е съвсем оправдано; държавникът Костов победи в оня период политика Костов, от това пострада българската демокрация, но спечели България: днес сме в ЕС тъкмо заради ония болезнени реформи;

● Промяната на геостратегическата ориентация на страната и притискането до ъгъла на всевластната до скоро мафия активизираха антидемократичните сили, обединени около ДС, които видяха единствен шанс за своето тържество в това да домъкнат Симеон, който можа да предотврати грозната за мафията евентуалност Костов да спечели още един мандат; това даде мощен подем за растеж на антидемократичните потенции, съществуващи в корена на обезсилената българска демокрация, от които руско-българската олигархия, групирана около Симеоновото движение и БСП, можа да се възползва в максимална степен;

● Олигархията в пълна степен осребри тържеството си: начело на държавата пробута агент Гоце Първанов; по-късно беше създадена и тройната разбойническа коалиция; злоупотребите с власт надминаха даже онова, което обикновената човешка фантазия може да си представи; цяла Европа пропищя и стана пишман, че ни е приела; управляващата клика превърна България в троянски кон на Русия в ЕС;

● Медиите бяха турени под похлупака на ДС и на олигархията; съзнанията на хората бяха подложени на крайно агресивната инвазия на простотията, на чалгата, на чалга-партиотизма и на чалга-популизма; нихилизмът спрямо политическото, който е сърцевина на апатията спрямо демокрацията, овладя сърцата на мнозинството от нацията;

● Демократ стана обидна дума; демократичните сили, разпокъсани и обезсилени, бяха подложени на жестока проверка на тяхната преданост на демократичната идея и кауза; олигархията успя да си организира своя "добра опозиция" в лицето на "Атака" и ГЕРБ; лидерът на демократичните сили, реформаторът Иван Костов беше подложен на невиждано в историята ни охулване и оплюване от добре платените за целта медии и продажни "журналисти", предимно ченгета от ДС;

● Олигархията ни се разплу от най-арогантен аморализъм и наглостта й мина всички граници: Гоце Първанов вече се забавлява като, примерно, убива в Узбекистан защитени от закона козли; за забавленията му хазната плаща колосални суми, в същото време това орезиляващо ни постоянно лице не се свени да призовава ("Българската Коледа"!) състрадателната нация да даде своята лепта за бедните и за сирачетата;

● На провежданите избори се мина към практиката на тотални манипулации, включително и директно купуване на гласове; избирателната активност стана минимална, което показва разочарованието на хората от демокрацията от български тип; такава една атмосфера е крайно благоприятна за насаждане на антиевропейски и авторитарни настроения;

● Всички елементи на функциониращата демокрация (реална изборност и издигане отдолу на кандидатите за публични постове, свобода на изразяването и свободни медии, състезание на реални политически алтернативи и програми и пр.) у нас са изопачени до крайност, те са станали само куха и лишена от съдържание форма на една показна, фалшива "демокрация";

● Широките слоеве на избирателното тяло са превърнати в лишено от гражданско съзнание природонаселение, на което се подхвърлят някакви символични благинки (коледни надбавки към пенсиите, зимуване за пенсионерите на морето, лицемерна загриженост за студентите и пр.), за да бъде купено та да мирува и да си мълчи; най-ужасното е именно премахването на жилото на гражданското съзнание и поведение у най-широки слоеве, което е симптом за тотален банкрут на българската демокрация;

● Единствена надежда е активизирането на всички ония най-разнородни опозиционни сили, които да призоват хората за излизане на улицата за повсеместни демонстрации с искане за оставка на компрометираното правителство, за предсрочни избори; в страната съществува, макар и крайно малочислен, разпокъсан и изпаднал в противоречия автентичен демократичен слой, който все пак може да изиграе ролята на детонатор и авангард на народното недоволство;

● В такава обстановка нищо със сигурност не се знае, възможно е олигархията ни да бъде изненадана крайно неприятно и то в най-близко време, когато може да усети пред себе си силата на обединения и възмутен народ; дай Боже точно това да се случи, крайно време е!

(Следва)

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Добави в Svejo