Вчера успях да зарежа цялата си работа и да отида в София на протеста. Ще си разкажа най-честно впечатленията, които не са кой знае колко възторжени, напротив, върнах се посърнал и потънал в най-мрачни мисли. А и там, на площада, сърцето ми се свиваше като гледах нищожното количество протестиращи, а пък и многото автобуси с полицаи, които обаче стояха по-нататък, в случай на нужда: сиреч властта сама признаваше с тия приготовления, че заслужава огромни пълчища разгневен народ да се излее на площада и да й поиска сметката; ала този народ все не излизаше, а пък по тази причина властта, разбира се, не само продължава да си ликува, ами и започна да си остри зъбите за още един мандатец.(Аз ще кажа още тука, че такъв народ изцяло си заслужава управниците, че не само те с подлостта си са достойни за малодушието му, ами и той е достоен безкрай да понася арогантността им - понеже вместо да направи така, че огън да загори под краката им, най-презряно, в мълчание, си плюска своите смърдящи кебапчета, поливайки ги щедро със своята гнусна шльокавица...)
И така, към два и половина още аз бях на площада, исках да проследя внимателно всички моменти на събитието. Ръмеше зимен дъждец, не много силен, но достатъчно противен - за да накара нашенский еснаф да си остане до бумтящата печица и да предпочете да си пържи яйца, вместо да излезе, представи си, да протестира и да се прави на някакъв си там "ангажиран гражданин". Малко по малко прииждаха хора, главно младежи и девойки, а пък потокът от забързани за дома си граждани не преставаше, ала рядко някой от тях дръзна да завие към протестиращите. С една дума предусещах, че нещата не вървят на добре, ама се залъгвах, че може пък и да бъда изненадан, щото, знайно е, винаги съм си бил песимест-черногледец.
По едно време мина, завит в кожена пелерина, един комунист - оня, дето се представя за политолог, Божинов ли се казваше, абе един лайнар с брада, няма как да не се сещате?! - и като видя колко малко хора се чешат в неродостен размисъл по главите под Коня, за малко да се препъне от радост; и направо почна да подхвърква, бързайки към Позитано, та да каже на таварищите си толкова радостната и приятна вест. Аз си бях взел омбрела и бях решен да стоя докрай за да видя всичко.Посъбра се доста скромна групичка от главно млади хора, сред които, както едно време, по митингите от 90-те години, човек можеше да открие изключително благородни лица, с блеснали погледи, с излъчването на свободни человечески същества. Ала, за мой кошмар, оказа се, че са прекалено малко тия хора, и като ги гледах, си мислех, че всички останали подобни на тях отдавна са се спасили и са заминали за чужбина, а пък тук у нас, изглежда, са останали само най-заспалите, отрепките, загубеняците, поради което и сме на това дередже. Може да звучи грозно, но е факт: от двумилионна София и от седеммилионна България в края на краищата дойдоха да протестират към стотина души (!), и то, представете си, на "национален протест"! Как Гоце, Доган и Дмитрич да не рипат от радост казачок като гледат от пиедестала си толкова рехавата групичка свои врагове?!
По едно време дойдоха тежко-тежко неколцина известни блогъри и взеха да се озъртат за камери, та белким дадат по някое интервю. Понеже съм психолог отидох най-встрани на периферията, та да наблюдавам по-цялостно психологическата ситуация; а пък репортерките и камерите в един момент бяха повече от протестиращите: същински резил! Намериха се двама-три особняци, дето се бяха увили в разни лозунги, та те станаха сензацийката на деня и привлякоха прозяващите се репортерки. Забелязах по едно време посърнал като мен от другата страна на митинга да стои Иво Инджев, ама не му се обадих, щото нямах настроение, пък и, личеше си, и той нямаше.
Това е, после повикахме малко, посвиркахме със свирки, обади се някой и друг оратор, казаха си думичките, порепчихме се малко пред Парламента - ама кой ли го е страх от шепа разлютени граждани?! - и народецът почна посърнал да се разотива. В крайно потиснато състояние на духа си тръгнах и аз, и то в момента, в който някой оратор поде възгласа "Смяна на системата!", а пък на мен ми стана гадно, щото, макар и крайно калпава, системата ни е демокрация, а да я сменим означава да си намерим тиранин, сиреч, оказа се, стадото без да съзнава си търсеше пастир! И други нефелни лозунги се издигнаха, а по едно време само аз и един луд старец, за да си успокоим душите, изревахме думите "Червени боклуци!", ала хората около нас се озърнаха и никой не ни подкрепи...Знам, че е "неправилно" да се пише такъв песимистичен репортаж за "националния граждански протест", но какво да правя, като аз така възприех нещата, т.е. като за мен тази е истината. Не мога да си кривя душата и да не казвам каквото мисля. Посърнах съвсем, крайно нерадостни мисли се нижеха в главата ми по време на връщането ми до Пловдив. Друг път ще пиша за някои изводи, които взех та си направих в тоя влак и си записах в тетрадката. На моменти много ме е срам, че принадлежа към такова робско племе: да, мнозинството от българите са с робски манталитет, драги ми читателю, досущ като руснаците са, тази е горчивата истина!
Но и се възхищавах, признавам си, за нещо, т.е. питах се само за следното: какъв стоицизъм имат тия млади, дето стояха така самотни на площада, под дъжда, и искаха промяна, и ревяха за своето по-нормално и човечно бъдеще, как търпят тия младежи да живеят тука, в тази толкова задушна атмосфера, вместо да си вземат торбите и да се махнат от тази сякаш обречена на комунизъм страна?! Аз, да си призная, стоя тук, щото няма къде да ида и най-вече защото съм стар: тази година навършвам половин век, моя живот мина веке...
Но това, че тия млади все още имат надежда че нещо тук може да се промени, че България може да стане място, в което да може да се живее по-достойно, и макар че при това се броят тия млади на пръсти, но пък са излезли от най-чист идеализъм да протестират под студения зимен дъжд на площада, признавам си, това обстоятелство ме накара в един момент да им се възхитя - и дори ми се прииска да заплача от гордост заради съзнанието, че има и сред нас такива като тях достойни млади хора. А пък след малко се улових, признавам си, че си мисля вече друго: а дали тия младежи не постъпват съвсем глупаво?! Запитах се по този грозен начин и пак потънах в своето си обичайно, кажи-речи пълно, отчаяние...(Забележка: Снимките съм ги взел от блога на Павел Николов, надявам се, че няма да ми се разсърди. Също надявам се той няма да ми се разсърди и за това че не отидох да се запозная с него; не бях в подходящото настроение, моля да ме извини. С никой не се ръкувах по същата причина, а не че съм мизантроп.)
Вижте и чуйте най-новото в първия български видеоблог: Angel.G-TV - видеоблогът на Ангел Грънчаров. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!
15 коментара:
Тук сме си и тук ще си останем. И има още хора, които мислят като нас, още хора, които са идвали и ще идват по протести. Вярно е, че не са много, но ги има. Може нещо да се промени в България, но първо хората трябва не просто да осъзнаят, че това е необходимо, а и да разберат, че те са тези, които трябва да го сторят.
Когато викахме "нова система" нямахме предвид диктатурата. Имахме предвид реална демократична система. Това, което е основно искане на тези протести, е промяна на закона за референдумите и възможност за пряко участие на гражданите във взимането на решения. Тоест, точно обратното на диктатурата. Хората на площада са толкова малко, защото са се обезверили. Защото не вярват, че следващите управници ще са по-добри от тия. Хората на площада също не го вярват - но пък искат да вземат мерки така че да има някакъв коректив за управляващите. И единственият коректив, на който може да се вярва не е поредната нова институция, а народът. Нали по конституция властта уж идва именно от него?
Какви ще са следващите ни управници зависи от нас, от гражданите, от избирателите. Да каже човек че не вярва следващите управници да са по-добри от тия е абсурдно: каквито и да са, ще са по-добри, просто защото по-лоши и крадливи от тия няма и не може да има. За да проработи демокрацията ни не значи да изобретим "нова система" - тя, системата, отдавна е изобретена - а просто да се възползваме от правата си и да заставим да се задвижат демократичните механизми. Тия неща (референдуми, нова избирателна система, мажоритаризъм и пр.) не са панацея, понеже при тоталното господство на олигархията ще бъдат така изопачени, че после ще станем пишман че сме ги пожелали и инициирали. Разбира се, промени и в тази насока са нужни...
Здравей, Ангеле! (Позволявам си да те наричам така, защото ежедневно чета блога ти и имам чувството, че добре те познавам.)
Не позволявай отчаянието да те завладее! След него идва апатията. А за "ония" това е идеалния сценарий... Има ни, тук сме...
Тъжната истина е, че в България не са създадени условия за съществуване на гражданско общество. Това е ясно на всеки здравомислещ, затова и хората са малко.
Взимай си "омбрелата" и на площада- нали си горд българин,поне се научи да пишеш на български!!!!
Абе я най-добре се хванете на работа!
Не разбирам къв ви е шибаният проблем. Вярно, че политиците са смотани, ама да сваляш правителство, което ще си отиде до месеци, е супер безсмислена история. Просто ей така - да се намираш на критикуване.
А и не виждам тоя протест да е родил алтернатива, за която да мога да гласувам. Само патетични коментари от типа "Що не излиза тъпият народ?". Ми народа бачка - не виждате ли, че през последните години има толкова работа да се върши.
Аз работя на 4 места, изкарвам си парите и пет пари не давам за смотаните политици.
Грънчаров, хубаво е когато човек почне и да мисли! "..признавам си, че си мисля вече друго: а дали тия младежи не постъпват съвсем глупаво?!"
На мен ми беше пределно ясно що за протест ще бъде, затова и не отидох. А и в крайна сметка дали ще протестираме или не - няма никакво значение. Видях и исканията на протестиращите - пак да ни записват всички разговори и действия в интернет, но да се пазели 6 месеца, а не 24. Щом ще ме записват, не ми пука, ако ще и 100 години да пазят записите, личната ми свобода вече е нарушена. Но това няма никога да се отмени, още повече на запад са още по-строги в това отношение. Американците не знам за каква свобода ми говорят, като си инжектират даже и RFID чипове в ръцете да ги следят по всяко време.
И какво, да дойда на дъжда да протестирам с шепа заблудени, дето нищо няма да постигнем ли?
"По-крадливи от тези няма" - това са вече политизирани глупости. Съжалявам, че комунистите са прецакали вашето време, но в момента те не са по-лоши от останалите. Видя се за 20 години, че всички в Парламента са крадци. От какъв зор тогава ще се моря аз да ходя по студа да викам червени боклуци, просто за да се сменят крадците?! Ми не, мерси. Когато дойде изцяло нова партия изцяло от млади хора, тогава може и да си мръдна пръста, защото за тях ще има някаква вяла надежда, че не са същите.
Защо никой не идва на протести - нали си велик философ и психолог, ами отговори си сам, сигурен съм, че щом аз на 20 години мога, ще можеш и ти на 50. Жокер: не е защото народът е заспал и не му пука колко го мачкат.
Поздрави от един заспал еснаф-отрепка, който не си взе омбрелата да протестира, ами вършеше някаква полезна работа.
Ех, Ачо, Ачо,
чета тъжните ти мисли, чувства и констатации и ме връщаш с 20 години назад във времето, когато бяхме стотици пъти в по- вече, а България 45 години не беше ни видяла, ни изживяла подобен възторг и надежда.
Отдавна разбрахме, че се е случило, защото ни е била дадена възможнст с едно кодово название само "Нежна революция", в която повярвахме, че СИ и повярвахме.
По- прозорливите, по- подготвените професионално и обективни реалисти
още през 1990г си дигнаха дисагите и се изметоха от блатото, което не само че не пресъхва,
а се напоява непрекъснато от сълзите на захвърлените сираци, на майките с черни забрадки, /с изгубените дъщери, станали жертви на трафик, с убитите синове по пътища и дискотеки,
сълзите на вдовиците и сираците на
разстреляните като кучета по улици и булеварди- показно, назидателно, безмилостно и безпардонно, и най- вече БЕЗНАКАЗАНО.
Образование, здравеопазване, съдебна система съществуват формално, както формално съществува държваата в лицето на ония, които се овластени да я представляват. И я представят.
Всички българи виждат как, вижда Евроха, вижда света... и е тъжно, и е жалко, че само шепа "смешници и циркаджии" се осмеляват да кажат:
"Стига резил. Стига безсрамие и безчестие.Сига сте лъгали и крадили".
Непукизмът и нихилизмът на този народ, хич не са шега работа и се оказва, че именно тия, които не искаме познават народопсихологията на народа по- добре от самият него себе си.
"Ветераните" и качествените хора отдавна са извън пределите на България или в гробищата, а на прогресивните млади хора е нужно врерме, за да узреят и да натрупат житейси опит.
В личен аспект, всеки българин, който е напуснал България може да се смята за успял човек, защото е решил проблемите си в личен аспект, намерил е работа, реализация, доходи, плаща си данъците на две държави /в тая, в която ЖИВЕЕ и в България, където помага на другите да ОЦЕЛЯВАТ/.
Извън България човек си сверява часовника и мисли, и чувства по друг начин, имайки възможност да сравнява, но като български гражданин- винаги остава неудовлетворен и неразбран най- вече от свои.
Като психолог отдавна трябва да си разбрал, че ЕДИН БЪЛГАРИН, извън България може да представлява и себе си, и Родината си.
Двама българи в България и извън нея сме НИЩО И ПОЛОВИНА.
В Япония, която никога не е била комунистическа държава има бум на четенето на "Кариталът" на Маркс.
Световна финансова криза е и хората искат да знаят, търсят път, преосмислят, преоценяват и си правят изводи и ги прилагат.
У нас всичко е "Криворазбрана цивилизация", "Криворазбрана демокрация" и а, си рекъл да им посочиш пътя, одма се нахвърлят срещу теб и те изяждат с парцалите най- тъпите и безпрсветните,
ще те охулат и ако могат даже ще те изгорят жив на кладата, за да докажат нещо, което света отдавна знае, че "Никой не е станал пророк в собствената си страна"
От баба си още знам, че "За криво колело- път няма". От детството помня "На крива ракета космоса й пречи". Сега вече знам, че на българите им пречи българщината.
Докато блатото се напоява още по- вече ще се затъва в него. От никъде няма ни взор, ни надежда, въпреки недвусмилените послания на ЕС, че българското гражданско общество има проблеми, които трябва да реши само. К
арт бланш, която малцина разбират и искат да отиграят. Всички предпочитат да струват сеира на пехливаните, а после ще им броят жълтиците.
Като психолог би трябвало да ти е ясно, че Народа е обикнал мъката си, страданието си и не иска да се раздели с тях. Народа ще се оплаква, ще се самосъжалява, ще мърмори и ще се бори пасивно, ей тъй на инат. На инат на себе си, на другите, на цяла Европа, че и на цял свят и ...се усеща ВЕЛИК.
ИНАТА на българина- НЯМА аналог в света. Смята се за НЕПРЕВЕДИМА дума на никой език.
Списание "Tims" беше принудено да я изпише на български език, защото не можа да намери обяснение нито на думата, нито на състоянието. В скоби определението беше, че това състояние е познато само на българите, които сами не могат да дадат определение, но за сметка на това пък го могат.
Българина може да говори на инат, да живее на инат, да търпи на инат,
че даже и обича на ИНАТ. На инат на другите, на инат на себе си.
Не се коси, българино! Пей "Велик е нашият войник" и няма значение той дали е в Ирак или Афганистан.
Той просто е ВЕЛИК.
Ама и той в положението на Жабата, дето не знае къде застане за снимката, че хем хубава, хем умна и какво? Да се разкекечи ли?
Тъжна работа, братко. Всички сме разкекечени. Съдбата или ористта да си българин и да носиш този товар на плещите си... Гледах оня ден- министъра на КУЛТУРАТА орисваше бебетата на 2008г- просто нямам ни думи, ни сили, ни дъх...
То си е направо тегоба, проклятие да си българин и комай само ИНАТЪТ ни държи на тоя свят!?. Нели за туй осеменяват българските булки с датска сперма, че белким нещо прихванем от викингите. Знам ли?
Знам само, че някой ден народа ще измънка: " Всяко зло за добро", а баба ми ще рече: "Дай Боже"
да определено преди някой да се хване с общестевна работа в България трябва да прочете ЗАПИСКИ ПО БЪЛГАРСКИТЕ ВЪСТАНИЯ на Захари Стоянов
Тогава ще разбере как се събужда народ от овчари и селяни за свобода. И как се вдъхновяват богатите синове на беглици(Тодор Каблешков).
Разбира се това очевидно е непосилно за нашите блогъри-депресанти. Те се люшкат в двете крайности от ЕУФОРИЯ до ОТЧАЯНИЕ. Всъщност типична проява на дълбока лична депресия.
И тези хора очакват да поведат народа и той да излезе и да ги подкрепи!
ДРУГАРИ вижте Левски, Волов, Бенковски, Захари Стоянов.
Направете ЧЕТА НА БЛОГЪРИТЕ. Разбудете народа в цялата страна........и той ще ви сложи там, където са нашите Възрожденци.
Всичко друго е всъщност в услуга на ПРОГНИЛАТА ИМПЕРИЯ
Българинът може и да не е яростен революционер по душа, но не е и яростен анархист, отделна тема е че е позагубил общественото си чувство и именно за възраждане на последното си струва да се мисли и яко да се работи! Ангеле, не са уместни генералните изводи за "робско племе", което не иска да излезе на революция срещу тирана. Като става дума точно за това, ти самият към надеждите си за присъствие на "голям политически купон" и собственото си разочарование от ниската численост на мероприятието, даваш ли си сметка, че на улицата излизат милионите хора не заради купона или заради доказване на свободен дух, а когато има наистина зряла необходимост, ясни лозунги и реални цели? Последните три неща, а и не само тях ги няма, няма и общоприемливи за обществото конкретни искания, съобразени с реалностите! Затова и вместо милиони недоволни хора на площада има поощрявани от нечии политически мераци бдения на странна мешавица от еколози, фермери, майки, студенти, футболни побойници, пенсионери и пр., които не чак толкова уместно искат да говорят точно на пъпа на столицата за онова, което им на душа лежи :) На някои хора тази ситуация може и да им се струва, че е доказателство за широко всенародно недоволство, но в действителност далеч не е така! Затова, конкретно по темата "национален протест", нека си кажем че има осъствие на такъв, като работите не опират само до квалификации за "робският" манталитет на народа!
Благодаря на Ангел, че е споделил впечатленията си от протеста на 29.01.2009. Сигурен съм, че повечето от тези които са присъствали ги споделят.
Нека и аз разкажа малко за моето участие. Протеста беше обявен от организаторите с начало 15:00 до 20:00. И аз естествено си викам "Чудесно" излизам в 17:30 от работа и отивам направо там, тъкмо ще са се посъбрали малко хора и ще постоя поне до към 19:00. Да ама не, като отидох на площада към 17:45 вече всички се бяха разотишли и имаше само десетина души разделени на групички, които просто си говореха. Та това все повече затвърждава моето мнение че организаторите са хора без работа и изобщо не се съобразяват с времето на другите, а далеч не на всички естеството на работата позволява да си излизат от работа когато си поискат. Ако искат да има хора на протестите трябва да могат да се включат или хората след работа или в обедната почивка както на 14-ти, 15-ти, 16-ти когато се събирахме доста повече.
Иначе явното е че нашето общество е обхванато от силна апатия, хората на никого не вярват и не виждат алтернатива. Чуха се и доста слухове, че разни хора (например Б. Борисов и Хр. Ковачки)били плащали на организаторите на протеста, което сигурно накара някои да се откажат да протестират.
Но мен това няма да ме откаже,да ходя винаги когато ми е възможно надявам се и другите да не се откажат. А дано организаторите да ги правят по време когато могат да се включват не само безработните и учениците.
Надявам се това това да отговаря на Ангел защо няма хора.
Така е, г-н Грънчаров, не ги е страх. Тези, от които ги е страх бяха бити и натирени, а народа не се събра пред районното управление да ги защити.
И на мене ми беше тъжно и криво. И предишната седмица също. Хората на площада се топят с всеки изминал ден, но едва ли защото недоволните от първия ден на протеста вече са станали доволни.
Къде се изгубиха другите два коментара?
Написано е, че са 6, а тук се виждат само четири или аз нещо недовиждам?
Публикуване на коментар