Получих интересно писмо от един човек, с когото преди време водихме една полемика или дискусия по политически въпроси. Сега той разказва своето възприятие на резултата от изборите и изобщо от ситуацията в свидното ни Отечество. Понеже откривам голям смисъл в това писмо (пък макар и много горчив!), решавам да го публикувам, с оглед да предизвикам и други хора да кажат какво мислят по поставените проблеми (аз също ще кажа какво мисля, засега не мога да кажа дали отговорът ми ще е писмен или ще е под формата на видео); ето какво пише този (млад) човек:
Здравейте, г-н Грънчаров,
Искам във връзка с нашата шега по оста София/Пловдив този път напълно сериозно и не с цел заяждане, а с известна тъга да ви обърна внимание - гледайки изборните резултати виждате ли защо София си е София? Когато в цялата страна гражданите започнат да имат такъв мироглед тогава ще сме нормална държава, а това няма да стане никога.
Защо в провинцията печели ГЕРБ навсякъде?
Първо защото в по-затънтените места цари феодализъм. Някой местен дерибей се разпорежда и хората ги е страх.
Второ администрацията е подкупна. Тя е обвързана икономически с ГЕРБ.
Трето - хората там не са демократи. Те са с комунистически мироглед. Когато навремето през 90-те години битката беше между СДС и БСП София беше синя, а в провинцията хората бяха масово комунисти. Сега София е за ПП-ДБ, провинцията е за ГЕРБ и Тодор Живков.
Четвърто - огромна част от българското простолюдие вижда себеподобие в Борисов. На практика сред електората на ГЕРБ няма нито един интелектуалец. То в партията им няма, та какво остава за електората...
Много съм разочарован от тези резултати и от Пловдив. Ако бяха кметски избори да кажем, че ГЕРБ са извадили достоен човек и хората са гласували за личността, а не за партията; тогава нямаше да съм толкова разочарован. Но да предпочетеш един тъпунгер, обвързан с мафията от СИК и комунистическата ДС, един откровен простак пред учен и възпитан човек като Денков, това е трагедия. Когато нашият човек Иван Костов извади за кандидат-президент Неделчо Беронов, племето го остави трети след Първанов и Сидеров. Е, как ще се оправи тази държава? След като не можеш да разграничиш агресора от жертвата, престъпника от почтения човек, простака от учения или още по-лошо, те ги разграничават, но въпреки това им е симпатичен простакът, тогава за какво изобщо говорим?
Дали ще е Демокрация, Социализъм, Монархия, Национал-Социализъм, Анархия... каквото и да е, това племе ще съсипе и опорочи всичко. Това ни разделя. Ние вече не сме един народ. Ако човек има някакви идеи, различни от моите, пак постави човека в центъра, но иска да стигне по друг път, аз бих го разбрал - така както се разбрах с Вас. Как да се разбереш с някой, който поставя простака в центъра, грубияна, агресора, радва се на издевателствата над другия, забавно му е чуждото страдание? Ние сме два свята дето нямат допирни точки. Няма нужда да се изнасилва природата ни. Абе мама му стара в края на Библията пише: "нека лошият бъде лош, добрият добър". Нека са си лоши, това не подлежи на култивиране, на възпитание. Трябва да се отделим от тях и да не живеем заедно. Само това е спасението. Затова хората бягат в чужбина вече. Първите емигранти бяха политически - дисиденти, репресирани, антикомунисти. Вторите бяха икономически - гастербайтери, търсещи по-високи доходи. Третата, настояща вълна са културни емигранти. Те бягат от чалгата и от бойковизма.
Това е един нов 9-ти септември, едно изтребване на интелигенцията - със същият ефект, но много по-мащабен. Цифрите са брутални. Аз не искам да живея с герберското (и не само!) простолюдие. Не искам да работя с такива хора, да ги срещам по улиците, не искам да им чувам гласа, не мога да ги понасям, не мога да ги издържам. Това е обречено, няма как. Не може змия и гълъб да живеят в едно гнездо или вълк и агне - или котка и мишка.
Невъзможно е. Ние сме различни; затова комунизмът е утопия.
Несъвместимо е. Хората затова са построили затвори, в които да вкарват убийците, изнасилвачите, психопатите, извергите. С тях не може да се живее съвместно. Не става.
Всеки ден да има избори ще си е същото. Част от хората са добри и теглят напред, останалите са лоши и дърпат назад. В България вторите са повече, много повече, а поради емиграцията ще стават още повече. Това е истината, тази е действителността.
Какво е решението?
Пред нас има два пътя - единият е демократите да се отделим и да си построим нов, наш град, от нулата, в който да живеем съвместно и демократично, другият е да отидем в чужбина - където вече някой е построил такива градове.
Третото не е път. То е смърт. Бавна и унизителна, в която виждаш как простолюдието превзема обкръжението ти, Оруеловата "1984" става реалност, една по една ти изчезват мечтите, геноцид над истината, логиката и мисълта, диктатура на простака и мръсните пари, знаеш, че или ще си една безсмислена жертва, която няма да промени нищо или рано или късно ще поддадеш и ще станеш като тях: защото човек приема образа на това, с което се бори...
Съжалявам, г-н Грънчаров. Аз бях дотука. Напускам България! Американският народ ще избере Камала Харис, ще спаси Украйна, ще измислят още нови и нови технологии, ще пращат пари за благотворителност, ще превземат Марс и ще напишат "Кока-кола" на него. Там има смисъл да умреш за Свободата и Демокрацията. Ако се бориш за човешки права ще намериш общество, което да те подкрепи. Има съдебна система, която е справедлива. Ако се пожертваш има общество, което ще е благодарно.
Тука няма смисъл. Ние сме някакви Дон Кихотовци, пръснати по няколко в Пловдив, няколко в София, тук-там, единици по другите места. Самотници някакви сме. Ако някой идиот почне да рита бабичка в рейса ей-така, щото му е кеф, нито ще намерим гражданско общество, което да я защити, нито държава. Напротив, хората ще му се радват като гледат как я рита. Ние не можем да променим това, но продължаваме.
КРАЙ! Повече няма да кипи безсмислен труд! Дотука бях!
МОЯТ ПРЕДВАРИТЕЛЕН ОТГОВОР:
Здравейте,
Писмото Ви е много силно и отново го публикувам с оглед да видим дали ще има някаква обществена (и човешка!) реакция:
Аз бях дотука: напускам България!
Съгласен съм с оценките Ви, но засега се въздържам да Ви пиша отговор, най-вероятно скоро ще се изкажа под формата на специално видео.
Остава си въпроса: ако наистина заминете, ако и други заминат, това няма ли да доведе до затриването на сведното ни Отечество? Няма ли тогава и последната надежда да го спасим да си замине заедно с вас, заминаващите? Заминавайки, вие ще спасите себе си, ще идете някъде да живеете пълноценно, свободно, но животът далеч от Родината едва ли може да се сревни с живота тук, в Родината, която обаче не е в жалкото състояние както е сега, а е вече станала почти същата каквито са страните, където сега искате да заминете (да избягате?)! Да де, но бягайки от България, няма ли за завлечете България там, в чужбина, т.е. да си я отнесете със себе си - в себе си? Изобщо може ли човек да избяга от Родината си - след като тя така или иначе си остава в него - с него? Много въпроси излизат.
Спирам дотук. Да видим как (и дали!) някой ще реагира на писмото Ви.
С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров
С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров
ПОДКРЕПА: Become a Patron!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
