На 1 януари се навършиха 132 години от рождението на Пею Тотев Крачолов, за нас Пею Яворов.12-13 годишна съм била когато за пръв път се потопих в света на Яворов. Пролетната ваканция прочетох всичко, което ми попадна за и от него. И така от тогава, та до днес живея с омагьосаната му вселена.
Какво всъщност е Яворов?
Две хубави очи
Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; - музика - лъчи
Не искат и не обещават те...
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях -
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли...
Не искат и не обещават те! -
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете...
Да, това е неговото преклонение, копнеж, желание, любов или по-точно казано – състоянието на душата му в дадения момент на екзалтация към същество от противоположния пол.
Сън сънувах
Сън прокоба
Сънувах си
Гроба!
Да, това е Яворов, това е неговата същност. По природа той е фаталист и този стих е портрет на душевността му. Обществото познава любовната трагедия на Яворов, но колко хора знаят за патриотичната му същност, за любовта към България.
(Прочети докрая >>>> )
1 коментар:
Яворов, може би заедно с Ботев, вероятно е най-големият български поетичен и въобще литературен талант на всички времена. Ако беше живял по-дълго, а не само 37 години, сигурно щеше да изведе българската литература до шеметни висоти и в някои отношения да я изравни с големите европейски литератури. Но съдбата бе пожелала другояче и така България до днес няма например Нобелов лауреат по литература (ако изключим Елиас Канети, който обаче не принадлежи към българската култура).
Публикуване на коментар