Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

вторник, 2 март 2010 г.

Някои необходими въпроси по повод на помощите, събрани за децата на Хаити: дано отекнат в повече души!

Прочетохте ли това: Заловиха 100 кг хероин в наш камион, превозващ помощи за Хаити? Дали е истина, а? Не ми се вярва да сме стигнали дотам, но нищо чудно и да е истина. Ето какво пише там:

Румънските власти са конфискували днес 100 килограма хероин, скрит в български ТИР, транспортиращ помощи за Хаити. Властите са открили наркотика, когато ТИР-ът се готвел да премине границата с Унгария на път към Белгия. Полицаи, придружени от специално обучено куче, са открили няколко пакета с наркотик, скрити в бутилките на спирачната система, се посочва в съобщение на полицията.

Поразрових се тук-там и открих, че вече има и специална Фейсбук-група, в която "едни много лоши хора" поставят съвсем разумни и оправдани въпроси; понеже и аз принадлежа към категорията на "много лошите българи", които задават неудобни въпроси, помествам изцяло текста на групата във Фейсбук, към която се присъединих току-що:

КАКВО СТАНА С ПАРИТЕ ЗА ХАИТИ?

Поредното петно за България: камион с помощ за Хаити превозва наркотици! Защо се допусна, как, кой... всичко е без значение пред самия факт.

Господи, затова ли събирахме пари за децата на Хаити - да им пратим наркотици?! Така излезе: как да го обясним на Света, че не е така?!

Замислям се: а на нашите деца - сираци, болни и гладни кой ще помогне?! Защо трябва да правим име и имидж пред Света, когато и за наши деца не се грижим?!

Някой каза ли къде отидоха парите за Хаити?! Аз не чух. Какво се закупи и кой го гарантира?! Неизвестно...

Така е: докато мълчим и вярваме в чудеса нацията и държавата ни носят негативите, носим ги ние! Щом мълчим - значи сме съгласни! Нали казват мълчанието е знак на съгласие.

Не мълчете: имаме болни, гладни, изоствени деца! И това са нашите деца, българските деца. Не трябва ли най-напред да помогнем тъкмо на децата, които са до нас, на една ръка разстояние?!

Имаме ли морално право да демонстрираме някаква фалшива загриженост към децата от другия край на планетата, след като се отнасяме така безчовечно с наши собствени деца?!

Това е текста, към който си позволих да внеса само малки стилистични и граматични корекции, както и незначителни допълнения, позволяващи по-ясно да се открои идеята му. Поставяйки и тук тия необходими въпроси, се надявам: дано отекнат в повече души! И то не само в душите на "твърде лошите хора", които имат обичая да поставят неудобни въпроси, а и в душите на останалите. Поне на ония, които никога не са се сещали, че такива въпроси изобщо могат да бъдат поставени...

Ще завърша с нещо, което е написано на стената във визираната по-горе Фейсбук-група, което е много подходящо за случая. Написала го е Diana Stanchovska, нейните думи са твърде справедливи и разбираеми, към които си позволявам да се присъединя; ето какво пише тази жена:

Винаги парите, събирани обикновено от хора с празни джобове, но с добри сърца, потъват някъде. Така е в България. Когато видя "състрадателното" лице на Ани Салич, ми замирисва на големи хонорари и ми става гадно. Но да знаете, има провидение, всичко се връща!

ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ

Няма коментари: