Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

петък, 29 октомври 2010 г.

Да се замислим над това защо и как пилеем времето си

На едно място прочетох чудесна публикация под заглавието Жестоката истина: ЖИВОТЪТ Е КРАТЪК - НЕ ГО ПРОПИЛЯВАЙТЕ НАПРАЗНО!, която ми се иска да прочетат колкото се може повече хора, та да разберат съдържащата се в нея истина; по тази причина публикувам откъс от нея в блога си, а пък който иска да прочете цялото,
да последва приложения линк:

... продължаваме да “харчим” времето си с пълни шепи. За глупости. Все едно няма свършване…

А сега искам да си представите, че годините в човешкия живот са разпределени на равни порции - в рамките на една седмица. Като всеки един “ден” от тази седмица се състои от 12 години от нашия живот.

Ако вие, например, в момента сте на 20 години, значи се намирате някъде във Вторник по обяд. И ви чакат още половин Вторник и цели Сряда, Четвъртък, Петък, Събота, Неделя…

ОБАЧЕ - това е в най-добрият случай. Защото - за съжаление! - никой не може да ви ГАРАНТИРА, че Неделята ви е гарантирана. Или, че ще получите като бонус още един Понеделник…

Ако не сте на 20 години, тази концепция може никак да не ви хареса. Аз, например, вече съм в утрото на своя Четвъртък. И уикендът наближава…

Всичко това не е просто някаква измислена теория.

Всичко това са факти. Това е положението…

Независимо в кой ден от Седмицата на живота си се намирате - не можете да върнете нито една секунда от времето си назад.

Можете единствено да се замислите над това как и защо пилеете времето си. (ПРОЧЕТИ ЦЕЛИЯ ТЕКСТ >>>>)

ЗАБЕЛЕЖКА: А в под самата публикация сложих следния коментар:

Поздравления за хубавия текст! Дано повече хора го прочетат и схванат истината, съдържаща се в него. Моя милост е автор на книгата ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО с подзаглавие “Изкуството на свободата”, излязла през 2004 година, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, така че тия проблеми са ми твърде близки. Желая Ви успехи!

1 коментар:

Анонимен каза...

Голям философски въпрос: как да живеем предвид неизбежността на смъртта?

Изисква пространен отговор, но ще кажа само няколко думи:

Тъй като сме на земята само веднъж, трябва много добре да обмислим на какво да посветим живота си. Защото е възможно да се отдадем на съвсем погрешни занимания. Разбира се, винаги можем да преоценим нещата и да поставим ново начало, но и това не може да става безкрайно много пъти поради лимитираното ни време на този свят.

Не знаем колко време ни остава. Ето защо е важно е да си поставим реалистични цели, които да може да бъдат постигнати в рамките на един живот, защото може да умрем, преди да сме ги постигнали. Но пък от друга страна тези цели не бива и да са прекалено скромни, защото може да ги постигнем прекалено рано в живота и да продължим да живеем, но вече повече или по-малко безсмислено. Да, животът не е проста работа.

Но анализът показва също така, че не би било добре да знаем часа на смъртта си предварително и, съобразявайки се с това, да решим какво да правим оставащото време. Подобно знание би имало по-скоро парализиращ ефект.

А какви да са нашите занимания въобще? Това можем да тестваме с мисловен експеримент в следния смисъл: ако знаехме точно часа на смъртта си, на какви занимания бихме се отдали до тогава? Вероятно това биха били нещата, на които най-много държим. Е, нека това бъдат и нашите занимания в реалната ситуация, когато не знаем кога ще умрем. В традицията на философията аз, разбира се, бих пледирал за духовни занимания. Както е казал Аристотел: висшето щастие се състои в активното духовно съзерцание, защото то е богоподобно. А най-спососбни на това са философите, затова те са най-щастливите хора на света и при това любимци на боговете. Или както казва Витгенщайн: шастливият живот е животът на познанието, напук на мизерията на света.