Какво ми се случи в този магазин днес? (Намира се в Пловдив, Ж.К.Тракия, до Средно училище "Черноризец Храбър".)
Често досега ходех в този магазин, предишните негови собственици бяха изключително любезни и приветливи хора, стоката (плодове и зеленчуци) беше прясна, на добри цени; по тази причина добих навика да пазарувам там. Днес пак отидох да купя бутилка олио, някоя и друга чушка и домати (за да си подправим леща-чорбата, която бяхме решили със съпругата ми да сготвим). Сега внимавайте какво ми се случи, ще разкажа тук случката подробно, с оглед да мога това описание да го прикрепя до своя жалба до полицията (да, дотам се стигна, разбира се, дойде ми като гръм от ясно небе невижданата агресия на лицето с дебел златен ланец, което се представи за "собственик на заведението"!):
Чушките ("капия") бяха твърде скъпи за моя джоб и затова застанах до кашон по-"евтини" чушки (евтини, евтини, ама пак бяха 1.20 лв. килото!), те пък бяха полускапани, имаше чушки, които направо течаха; както и да е, опитах се да намеря поне две-три чушки, които да използваме за лещата. С голям зор намерих три що-годе здрави и прилични чушки. След това застанах до кашон с домати за готвене, пак на уж по-ниска цена, положението беше още по-тежко, доматите бяха направо за изхвърляне, течаха, едва намерих три що-годе прилични домата за да сложим в лещата (станах пишман, че ми се дояде леща!). След това забелязах в другия край на магазина няколко зелки, реших (въпреки че цената беше "соленичка"!) да купя и една зелка за да сварим зеле за утре. Зелките бяха порядъчно повяхнали, но както и да е, зелето е по-издръжливо, избрах една зелка и в един момент реших да махна тъмно-зеленото и повяхнало листо, което беше отгоре. Махнах го, но от другата страна имаше още едно, таман рекох да откъсна и него и един момент към мен се спусна една от магазинерките, която ми изкрещя:
- Не, недейте, защо късате листото, оставете го!
Аз й казах, че е повяхнало и при това външното грубо листо не се яде; в тоя момент към мен се спусна едро лице със златен ланец, хвана ми ръцете със зелката и се разкрещя:
- Махай се от магазина! Напусни магазина! Бързо изчезвай! Бързо! Махай се!
Изумен от такова отношение, го попитах:
- Чакай малко бе, успокой се! Ти какъв си? Какво ти става? Как си позволяваш да се държиш така с клиент?
Лицето с ланеца направи възможно най-презрителната физиономия, която мозъкът му можа да изобрети, и ми каза все така на висок глас и още по-грубо:
- Аз съм собственика! Това е частна собственост! Бързо напусни магазина ми! Няма да пазаруваш в моя магазин! Остави какво си взел!
И като ми каза това, лицето с ланеца изтръгна със сила от ръцете ми торбичките с гнилите домати и чушки, които бях вече подбрал за да си купя. Аз обаче, понеже съм диалогичен, си позволих да му река:
- Така ли?! Гониш ме, значи?! А досещаш ли се, че с такова отношение към клиентите много ще загубиш?! Поне това не се ли досещаш?!
- Я не философствай бе, цървул?! Я се погледни на що приличаш бе, цървул с цървул, ще ми разсъждава той?! - изкрещя едно друго грамадно лице с небръснати бузи, което като го попитах какъв е пък той, ми се представи, че било "Възмутен клиент!", нищо че мутренският манталитет му личеше и се забелязваше с просто око.
След като ми грабна торбичките от ръцете аз си тръгнах, а клиентите от опашката безмълвно гледаха сеир, съзерцаваха грозната сценка по изгонването на един себеподобен; естествено, че никой не се възмути от безцеремонното отношение на персонала към един клиент! Разбира се, тази грозна агресия ме доведе дотам, че се разтреперах от възмущение, аз съм с болно сърце, сърцето ми почна да бие бясно; отидох в съседен магазин и си купих значително по-добри и по-евтини чушки и домати.
Но все пак реших да заснема въпросното заведение, а след това ми хрумна да напиша жалба до полицията, просто ще разкажа случилото се, ще обясня, че по мое възприятие при толкова нервен собственик клиентите в магазина потенциално са застрашени (щом откъсването дори и на едно листо от зелката може да доведе дотам, че собственикът е готов да те пребие!), също така ми се иска да помоля началника на Районното полицейско управление при следващото ми посещение в магазина да ми осигури... полицейски ескорт, аз наистина държа да изнеса урок на този разпищолил се търговец, с оглед да предпазя съкварталците си от неговата неудържима, жадна за разправии агресия.
Разбира се, по времето, в което този бабаит ми дърпаше торбичките от ръцете аз очаквах да ме шибне по главата, е, дотам не се стигна защото реших да не го предизвиквам, а иначе съм убеден, че толкова нервен човек (с такъв явен борчески манталитет!) е способен като едното нищо да набие клиента, който се осмели да влезе в спор със склонния да беснее заради дреболии собственик. Та за да му помогна на този въпросния търговец да разбере на кой свят живее - аз съм учител по философия цял живот! - ще напиша такава жалба още днес и ще я изпратя веднага.
Или да си замълча, а, какво ще кажете?! Да мълчим е най-правилното, така ли? Нека да ни обиждат мутрите в МУТРОЛАНДИЯ, нека да ни тъпчат, нека да се гаврят с нас, нека да ни пердашат, ний ще си мълчим, така ли? Или ще кажете, че аз съм си виновен за случилото се, кажете де, каква е вашата присъда? Кажете ако обичате? Или ще си замълчите благоразумно?
Хубав ден ви желая!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие
Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността),
12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
