Чета тази сутрин заинтригувала ме информация под заглавие Правителството и БАН: Опити за помирение. В нея между другото се казва:
Академиците и член-кореспондентите на БАН ще образуват Консултативен орган към Министерския съвет, който на три месеца ще изготвя становища по теми, вълнуващи обществото. Министър Сергей Игнатов заяви, че на всеки 2-3 месеца ще кани представители на БАН и професори от университетите, за да се обсъжда Националната стратегия за развитие на науката и образованието. Повече от три часа и половина продължи днес среща на академици и член-кореспонденти на БАН с министъра на образованието младежта и науката...
... "БАН иска един минимум за съществуване - необходими са ни допълнително около 25 милиона лв. за различните научни дейности. На срещата академиците заявиха, че "в никакъв случай не бива да се допуска да се разтуря къща, за да се прави колиба", добави председателят на БАН.
Следващата среща ще бъдат на 24 януари, когато ще бъде обсъдена и стратегията за развитие на сферата.
Смятам, че ако горното се подложи на старателно тълкуване, може да се откроят твърде важни особености на сега съществуващата ситуация. Аз тази сутрин нямам време да сторя това, искам да вметна само няколко мисли в тази посока.
Академиците и чл.-кор. на БАН са нещо като "генералите на науката", а пък професорите са нейните "полковници". Съветският модел на съществуване на науката, установен у нас след 9-ти септември 1944 година, всъщност е един военизиран и йерархизиран модел на наука, със съответните рангове и чинове. Разбира се, за да се расте в тази йерархия съвсем не беше задължително да са налице съответните научни постижения и "приноси"; достатъчна беше протекцията на "Партията".
Впрочем, тия дни четох, че даже в Русия се прави програма за десталинизация, която предвижда с президентски указ да бъдат отнети научните титли и степени, придобити за "научни постижения", прославящи и допринасящи за утвърждаването на сталинистко-комунистическия режим до 1991 година. У нас някой да е чул за подобно нещо?
Преди няколко месеца, примерно, във Философския институт на БАН едва се освободиха от своя директор от тодорживково време, при това агент на ДС, "професор" В.Проданов, който мигновено след това се приюти в БАН, понеже, естествено, е "член-кореспондент". Там академиците, дори и вече да се напикават, се ползват от съответните привилегии, за които, разбира се, са нужни пари.
Но това е малкото зло. Голямото зло е, че тъкмо такива, както виждаме, се предвижда да дават "ценни идеи и указания" на правителството за решаване на стратегическите въпроси за развитието на науката и на образованието. Знаете ли какво мога да кажа в тази връзка, понеже бързам за работа: ами мога да кажа само това, че тръпки ме побиват като си представя какви "идеи и указания" за бъдещето могат да дават точно такива заслужили йерарси на комунистическата "наука". И не само ме побиват тръпки, ами и ми става гнусно. Но ето, за да им се подмаже и да се сдобри с тях, Сергей Игнатов, разбира се, им сторва съответните реверанси, с обещанието тия все още твърде силни комунистически рудименти да бъдат вградени и в бъдещите, вече "съвсем реформирани" българско образование и наука.
Горко ни, дами и господа, сторете усилие и си представете какво именно бъдеще ни очаква щом като точно такива, че точно тия ще дават "ценни указания" за бъдещото развитие на българската наука и образование!
Хайде чао, и лек ден, че бързам!
ЗАБЕЛЕЖКА: Да добавя нещо, въпреки риска. Аз съм един от деятелите на българската наука и образование, които никой няма намерение да пита какво мислим за бъдещето развитие на българската наука и образование. Няма да ни питат по една-единствена причина: пагонът ни е твърде слаб и нисш. Нямаме нито полковнишки, нито генералски пагони. У нас само полковниците, генералите и прочие имат право да дават "ценни указания", а не дребосъци като обикновените труженици на българската наука и образование. Моя милост, примерно, след 26 годишна интензивна работа в сферата на българското образование и наука, но извън нейната йерархизирана структура, съм дорасъл до положение, че пагоните ми са, предполагам, само... ефрейторски! Как полковник Сергей Игнатов (негова милост откакто се възвиси и стана министър също придоби полковнишки пагони, сиреч, стана професор, иначе беше доцент, сиреч, беше нещо като "майор"). Както и да е, хубав ден, че аз съвсем окъснях!
Академиците и член-кореспондентите на БАН ще образуват Консултативен орган към Министерския съвет, който на три месеца ще изготвя становища по теми, вълнуващи обществото. Министър Сергей Игнатов заяви, че на всеки 2-3 месеца ще кани представители на БАН и професори от университетите, за да се обсъжда Националната стратегия за развитие на науката и образованието. Повече от три часа и половина продължи днес среща на академици и член-кореспонденти на БАН с министъра на образованието младежта и науката...
... "БАН иска един минимум за съществуване - необходими са ни допълнително около 25 милиона лв. за различните научни дейности. На срещата академиците заявиха, че "в никакъв случай не бива да се допуска да се разтуря къща, за да се прави колиба", добави председателят на БАН.
Следващата среща ще бъдат на 24 януари, когато ще бъде обсъдена и стратегията за развитие на сферата.
Смятам, че ако горното се подложи на старателно тълкуване, може да се откроят твърде важни особености на сега съществуващата ситуация. Аз тази сутрин нямам време да сторя това, искам да вметна само няколко мисли в тази посока.
Академиците и чл.-кор. на БАН са нещо като "генералите на науката", а пък професорите са нейните "полковници". Съветският модел на съществуване на науката, установен у нас след 9-ти септември 1944 година, всъщност е един военизиран и йерархизиран модел на наука, със съответните рангове и чинове. Разбира се, за да се расте в тази йерархия съвсем не беше задължително да са налице съответните научни постижения и "приноси"; достатъчна беше протекцията на "Партията".
Впрочем, тия дни четох, че даже в Русия се прави програма за десталинизация, която предвижда с президентски указ да бъдат отнети научните титли и степени, придобити за "научни постижения", прославящи и допринасящи за утвърждаването на сталинистко-комунистическия режим до 1991 година. У нас някой да е чул за подобно нещо?
Преди няколко месеца, примерно, във Философския институт на БАН едва се освободиха от своя директор от тодорживково време, при това агент на ДС, "професор" В.Проданов, който мигновено след това се приюти в БАН, понеже, естествено, е "член-кореспондент". Там академиците, дори и вече да се напикават, се ползват от съответните привилегии, за които, разбира се, са нужни пари.
Но това е малкото зло. Голямото зло е, че тъкмо такива, както виждаме, се предвижда да дават "ценни идеи и указания" на правителството за решаване на стратегическите въпроси за развитието на науката и на образованието. Знаете ли какво мога да кажа в тази връзка, понеже бързам за работа: ами мога да кажа само това, че тръпки ме побиват като си представя какви "идеи и указания" за бъдещето могат да дават точно такива заслужили йерарси на комунистическата "наука". И не само ме побиват тръпки, ами и ми става гнусно. Но ето, за да им се подмаже и да се сдобри с тях, Сергей Игнатов, разбира се, им сторва съответните реверанси, с обещанието тия все още твърде силни комунистически рудименти да бъдат вградени и в бъдещите, вече "съвсем реформирани" българско образование и наука.
Горко ни, дами и господа, сторете усилие и си представете какво именно бъдеще ни очаква щом като точно такива, че точно тия ще дават "ценни указания" за бъдещото развитие на българската наука и образование!
Хайде чао, и лек ден, че бързам!
ЗАБЕЛЕЖКА: Да добавя нещо, въпреки риска. Аз съм един от деятелите на българската наука и образование, които никой няма намерение да пита какво мислим за бъдещето развитие на българската наука и образование. Няма да ни питат по една-единствена причина: пагонът ни е твърде слаб и нисш. Нямаме нито полковнишки, нито генералски пагони. У нас само полковниците, генералите и прочие имат право да дават "ценни указания", а не дребосъци като обикновените труженици на българската наука и образование. Моя милост, примерно, след 26 годишна интензивна работа в сферата на българското образование и наука, но извън нейната йерархизирана структура, съм дорасъл до положение, че пагоните ми са, предполагам, само... ефрейторски! Как полковник Сергей Игнатов (негова милост откакто се възвиси и стана министър също придоби полковнишки пагони, сиреч, стана професор, иначе беше доцент, сиреч, беше нещо като "майор"). Както и да е, хубав ден, че аз съвсем окъснях!
2 коментара:
Ти си само едно гейско лайно с логорея!
Това повдига много въпроси, вкл. от политическо и философско естество. Във всеки случай представата за учените като вдъхновени от идеалите на Просвещението, отдадени на истината, недогматични, безкористни труженици не отговаря на реалността. Това се отнася с особена сила за комунистическата наука с нейната силна идеологизация, но и за западната наука по принцип. Даже бихме могли да твърдим, че има нещо като световна „научна мафия”, която поддържа господстващата научна „парадигма”, окопала се е и подтиска всякакви алтернативни, независими мнения. Така например цялата съвременна физика е изградена върху неверни предпоставки и от времето на Фарадей и Максуел се развива в погрешно русло. Част от нобеловите награди са дадени наистина за глупости. Парите за андронния колайдер са хвърлени на вятъра милиарди. Някой да е чул оттам да е дошъл някакъв резултат? Но покрай него живеят и живуркат много хора. Българският физик-дисидент Стефан Маринов дори се самоуби, като скочи от прозореца на университетската библиотека в Грац.
Същото се отнася за съвременната космология и астрофизика, които проповядват „Големия взрив” и разширяващата се Вселена, очевидни безумия. Но астрономите с алтернативни схаващания въобще не получават телескопно време и техните статии не се печатат, защото това би застрашило кариерите на общо може би около 500-600-те „утвърдени” защитиници на „Големия взрив” по света.
А политолози на Изток и Запад, които поддържат схващането, че „рухването” на комунизма е фалшиво и в действителност е операция на Кремъл за заблуда на Запада също се игнорират от майнстрийма в политологията. Те не се канят в медиите, на конференции и техните статии не се публикуват в „сериозни” издания.
Трябва обаче да е ясно, че повечето от учебникарските знания имат малко общо с действителността. Голяма част от нашето знание е погрешно. Това се отнася както за точните, така и за хуманитарните науки. За историята например съществува максимата, че тя е лъжите, които никой не оспорва. Само още един пример: българите очевидно не са славяни, както гласи ортодоксалната догма, а БЪЛГАРИ и не българският език прилича на славянските, а славянските езици на българския.
Изниква обаче въпросът как да се финансира науката. Ако приложните изследвания все пак донякъде може да се самофинансират, то за фундаменталната наука положението е още по-сложно. Тук пазарните принципи явно не функционират. Кой обаче тогава да решава кого и колко да финансира? Политиците? Как могат обаче политиците да решат кое научно изследване е важно и „правилно” и кое излишно или глупост? Или обществото като цяло? Ами ако питаме хората, те сигурно ще предпочетат да финансират например астрологията, не астрономията. В книжарниците повечето хора стоят пред рафтовете за езотерична литература, не пред рафтовете с астрономическа. Според философи като Паул Файерабенд обаче няма разлика между астрология и астрономия, и двете имат право на съществуване и финансиране, дори и двете би трябвало да се преподават равностойно в училище, ако хората пожелаят. Това ми се струва крайно. Във връзка с това: как въобще да се съставят учебните планове? Защо в тях да влиза физика например, но не и астрология? И т.н.
Публикуване на коментар