Един млад човек, инициалите на името на който са K. D., е прочел тази нощ превода на една статия на Валерия Новодворская, носеща заглавието Този дивен и прекрасен свят. И, както става винаги, писанието на голямата руска публицистка-антикомунистка е предизвикало вълнение в него; ето какво ми пише и защо се обръща към мен:
Уважаеми г-н Грънчаров, тази нощ попаднах на един интересен материал, за който ще Ви пратя и линк. Интересна ми е Вашата гледна точка, особено що се отнася до заключението на автора: социалното неравенство е вечно и необходимо.
Драйзер, заедно с Ф.С.Фитцджералд и Хемингуей са сред предпочитаните от мен автори, а в творчеството на първите двама винаги съм виждал изкусно нарисувани социални панорами, в които е представено едно общество (Америка), почитащо преди всичко материалния успех. И в името на този успех героите им правят своя избор, губейки своите достойнства и ценности.
Съгласен ли сте, че "гнилото" общество съдава "гнили" личности? Въпросът ми по-точно е: до каква степен обществените ценности и норми влияят върху формирането на всяка една индивидуалност? (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
4 коментара:
Въпросът за социалното неравенство е голям, сложен и не може да бъде изчерпан в няколко реда. В метафизичен, философски план хората са равни или би трябвало да са равни в смисъл, че всички трябва да имат равни, еднакви права. Това е и смисълът на американската Декларация на независимостта, а не, че всички трябва да са равни в социално отношение.
В емпиричен план всички знаем, че хората не са равни, има значими разлики по отношение на интелект, физическа сила, умения и т.н. Древните гърци са смятали, че характерът се оформя при раждане, а модерната генетика сякаш потвърждава факта, че голяма част от нашите качества и нагласи са вродени.
Но когато днес говорим за равенство, обикновено нямаме предвид метафизичното равенство или естествените човешки права, а дистрибутивната справедливост, т.е. тезата, че държавата би трябвало да се грижи за „справедливо” разпределение на богатството, като го отнема от богатите (напр. чрез данъци) и го предоставя на бедните. Карл Попър казва, че всички ние или поне той самият биха предпочели едно общество, в което равенството и свободата да съществуват едновременно. Практиката обаче показва, че всички опити да бъде постигнато равенство насила водят до унищожаване на свободата и задълбочаване на неравенството. Освен това философът Робърт Нозик обръща внимание на факта, че неограниченото право на наследство също задълбочава неравенството, защото всяка генерация би трябвало да има приблизително равни изходни условия. Но онези, които имат голямо наследство, предварително се радват известни незаслужени лично предимства, което изкривява конкуренцията.
От друга страна е пресилено да се каже, че „неравенството между хората е необходимо, справедливо и вечно”. То не е нещо непременно хубаво и желателно, но все пак е по-добро от обществата на „дистрибутивната справедливост”, в които накрая няма нито справедливост, нито свобода. Няма съвършени общества и съвременният капитализъм, макар и най-успешният модел в историята досега, също страда от куп недостатъци. В крайна сметка да не забравяме, че той се основава на алчността, завистта, та била тя и „благородна”, и конкуренцията. Нужно ли е да напомням, че повечето философи съветват да не се сравняваме с другите, да сме умерени и скромни, ако искаме да живеем в мир – все неща, които влизат в противоречие с пазарната логика на конкуренцията.
Накрая бих искал да обърна внимание на всички наивници по света, че Америка отдавна вече не е пример за подражание. Това е едно наистина умиращо и загниващо общество, което се намира пред колапс. Казвам това с известна болка, защото допреди 60 години Америка наистина в много отношения беше пример за подражание. Но в резултат на вътрешното развитие на капитализма, както и на безспирните операции и активни мероприятия на КГБ за влияние американското общество днес е почти напълно деградирало и разложено от пазарен хедонизъм, а американският капитализъм не заслужава вече определението капитализъм, а КРЕДИТИЗЪМ. Повечето хора живеят с наивни, елементарни представи за света, идеализират САЩ и въобще не могат да си представят до каква степен Америка вече е дезорганизирана и деморализирана. Америка вече не е англосаксонска страна на капитализма на протестантската етика на Макс Вебер. Тя изобщо не е вече англосаксонска страна, а територия, което живее ден за ден за сметка на дългове и печатане на пари, които целият свят, вкл. България, всеки ден й праща. Но това не може и няма да продължава вечно.
Попадна ми един хубав американски виц, който добре онагледява нещата:
„Няма абсолютно никакви причини за безпокойство. Бъдете добра овца и яжте junk food, теглете порнофилми от интернет, играйте видео игри, гледайте реалити tv и пийте бира.
Всичката важна информация ще ви бъде предоставяна ежедневно.
Правителството”
Благодаря Ви за изчерпателния отговор г-н Грънчаров ,споделям Вашата позиция ,наистина хората,разчитащи основно на държавата или дадена политическа сила трудно биха постигнали нещо зна4имо за себе си в своя живот ,друг е и въпросът знаят ли какво искат от себе си .Аз определено смятам ,4е съвременният глобален свят дава достатъ4но свобода на отделния индивид за изява -стига той да има желанието ,упоритостта и трудолюбието да се пребори да бъде себе си
K. D.
Здравейте, радвам се, че имаме толкова родствени разбирания! Смятам, че човекът, който се води в живота си от такива разбирания, ако е упорит, има всички шансове да успее. Което именно и Ви го желая!
Благодаря Ви много, нека успехът съпътства и Вас в начинанията Ви!
K. D.
Публикуване на коментар