Днес е 9-ти септември. На този ден в 1944 година комунистите, покачени на съветски танкове, вземат властта и установяват най-кървавата тирания, която изобщо някога е съществувала в България. На този ден бодри калпазани-каскетлии слизат от планината и се настаняват по държавните кабинети - за да ни управляват, те и техните наследници, непрекъснато до ден днешен. Десетилетия наред клаха и крадоха народа така, както никой друг не го е клал и крал. Днес пък 9-ти септември ще го почитат - освен олигофрените, "вярващи" в комунизма - в грамадните си хладни резиденции най-вече ония, които на този ден дължат всичко, имам предвид комунистическите ни олигарси.Комунизмът е царство на несвободата, на всеобщата тъма, на униженията, на мизерията от всякакъв вид, а най-вече - морална и личностна. Много съм писал за ситуацията, в която вкара цялата нация комунизмът, и в която още сме потънали до шията, бидейки сякаш потопени в някакво непроходимо и гнусно тресавище. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
3 коментара:
Защото Комунистите с лекота се превърнаха във върли антикомунисти!
Михайло
Така ли?! Интересно. А то, прочее, възможно ли е?
Комунистът е по-силен от желязото и докато диша все е комунист. Комунизвът е доживотна обременост или недъгавост...
Тъй че май приказвате приказки за наивници - за балъци...
Между комуниста и антикомуниста има повече от пропаст - те живеят на различни планети...
Изключено е комунисти да станат антикомунисти и доколкото някои претендират, че са станали такива, това е част от плана им за заблуда. Както нееднократно съм изтъквал, има един различен, алтернативен прочит на събитията след 1989, според който те не ознаменуват разпада и рухването на комунизма, а са част от секретна дългосрочна комунистическа стратегия, разработена още в периода 1958-60, чиято крайна цел е „Световният октомври”, т.е. световно комунистическо господство. Във връзка с това и с комунистическата идеология беглецът от КГБ Анатоли Голицин пише следното:
„Фактът, че съветският елит активно участва от много години в подготовката на перестройката и сега също играе активна роля означава, че неговите членове твърдо вярват в каузата на комунизма. Съветските стратези и елитът остават твърдо убедени, че противоречията между капитала и труда не са напълно разрешени на Запад. Те все още разглеждат САЩ и Западна Европа като класови общества...те са убедени, че тези противоречия на могат и не бива да бъдат разрешени в демократичен контекст, а в контекста на социализма и пълната елиминация на капиталистите и капитализма. Те все още разглеждат себе си като авангард, който ще донесе по-висша форма на обществото, свободно от капитализма, когото те смятат като основна причина за войната и експлоатацията. Фукуяма гледа на перестройката като на последния пирон в ковчега на марксизъм-ленинизма. Комунистическите стратези гледат на перестройката като на последния пирон в ковчега на Западния капитализъм...Фукуяма греши за смъртта на комунистическата идеология и края на борбата между системите. За комунистите идеологията не е мъртва. Те е въплътена в съветската и китайската стратегия. Новото предизвикателство не идва от старомодните призиви на конвенционалните марсксистко-ленински партии, а от политическата мобилизация на могъщи комунистически страни, които се опитват да постигнат световна победа на комунизма чрез стратегия на конвергенция...СССР и Китай няма да следват пътя на повечето страни в Азия, нито пък Съветският съюз ще се върне към славянофилския национализъм. Съветските и китайските лидери са направили своя избор. Те вярват, че са авангардът на новите социални, политически и икономически структури на комунизма...”
Публикуване на коментар