От няколко дни се оказва, че съм наказан от държавната администрация заради това, че съм си позволил лукса да се разболея и да почна да се лекувам: не са ми превели парите за обезщетението при болест, не зная дали така се казва. А цял месец бях болнични. И ето, факт: от около седмица в дебитната си карта, където получавам заплата, нямам никакви пари, проверявам всеки ден, но няма. Значи здравната каса или Агенцията по приходите, знам ли коя е институцията, дето изплаща болничните, не си е свършила работата и съм наказан заради това, че съм бил болен; наказват ме да гладувам, та да ми дойде акъла, и да зная повече да не се разболявам занапред, ами да работя до посиняване!Това е положението. Тази сутрин влизам отново в болница заради довършването на едни изследвания, а пък в понеделник, ако е живот и здраве, би следвало да тръгна вече на работа. И тогава ще ходя на работа, ала само трябва да реша проблема как ще живея съвсем без пари, щото, казах, у нас явно така са устроени нещата: като се разболее човек, системата след това го наказва с пълно безпаричие и гладуване, та ако може, поне да умре, а не само да боледува. Попитах патили хора и те ми казаха, че понякога бавили изплащането на болничните дори с цял месец; ей така, за да знае човекът, че изобщо не е в негов интерес да се разболява. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
8 коментара:
Хрумва ми следното във връзка с текста, дето днес имам намерение да пиша: простотията е родствена на немисленето, те са едно и също нещо, казано с различни думи; дали не е време да се опише простотията; примерно, да се напише текст под заглавие "Феноменология на простащината", на простащината, щото простотията е някак си по-безобидна, докато простащината е крайно нагла и зла. Ето една близка тема до онази, която фурмулирах така "За ползата от немисленето, за вредата от мисленето". Пиша тази бележка, за да не забравя, дето се казва, мисълта си, щото тя мисълта е такова нещо: идва за миг, и ако не е уловиш, фръква, и понякога изобщо не се връща никога. Като птичка хвърката е мисълта. Нали знаете: хвани врабчето, дето ти е на рамото, а недей да мечтаеш за сокола, дето е в небесата! И тая поговорка си струва да се осмисли. Ще видим...
Там е работата, че здравната система навсякъде по света е огромен проблем, страшно е скъпа, все се реформира и все не е реформирана. Не си мислете, че несоциалистическите системи са по-добри. Отрицателен пример е Америка, единствената развита страна на света без всеобща здравноосигурителна система. Там 45 милиона от общо 300 милиона население нямат никаква здравна осигуровка. Това са основно бедни, които не могат да си я позволят. Но дори да имаш здравна осигуровка, тя често не покрива всички разходи и има много случаи на хора, принудени да взимат кредити, за да се лекуват и немалко се разоряват впоследствие („медицински банкрут”).
Факт е, разбира се, че единственото правителство в България след 1989, имало смелостта да започне здравната реформа, беше това на Иван Костов. Повечето хора въобще не си дават сметка каква решителност и компетентност се изискват за подобно начинание и каква съпротива имаше срещу това. Спомням си глупавите заглавия и коментари в „Труд” например, където се пророкуваше масово измиране на българите в резултат на здравната реформа. След 2001 обаче реформите във всички области, включително в здравеопазването, практически спряха, та и до днес.
А „разбойническата държава, която тормози гражданите си” би трябвало да се възприема по-скоро като метафора, защото „държавата” като такава не е съзнателно и одушевено същество, което си поставя някакви цели и задачи и ги преследва. „Държавата” не си казва „Абе аз защо не започна да грабя и тормозя гражданите си, особено тоя Ангел Грънчаров?!”
Немският автор Ханес Щайн има книга „Най-после немислител!” – наръчник на претоварения интелектуалец и пръв справочник на Германия за свръхумни – иронична апология на немисленето. И наистина мисленето пречи на кариерата, води до самота и отегчение, намалява шансовете да се появиш по телевизията и загрозява. Всеки знае, че дългото седене и интензивно размишляване върху проблемите и загадките на света подкопава здравето. За сметка на това чрез немислене се става силен, богат, постига се вътрешно спокойствие, самоувереност и уважение, смелост, здраве и секс. Всъщност всеки би трябвало отдавна да е разбрал тези неща, но мнозина още не са ги разбрали. Защо? Защото мислят.
Само че как да се откажем от мисленето? Рядко истински мислител е успявал да се откаже от мисленето. Но книгата на Ханес Щайн показва, че това е лесно. В осем лекции се научавате да живеете в хармония със себе си и света. Научавате се да вегетирате ден за ден, без да се замисляте, защото мисленето и нещастността са неразривно свързани. Само чрез изкуството на немисленето можем да станем щастливи и да се радваме истински на живота!
Книгата има различни глави, напр. „Увод: Недостатъците на интелигентността – как се отучих да мисля” или „Аз съм най-великият – последиците от скромността” или „Книгите се боклук – долу буквите, да живее пиктограмата!” или „Алкохол, канабис, екстази, кокаин, опиати – кой наркотик е подходящ за мене?” или „Възхвала на немисленето”.
Начало
„Благосклонни читателю, възхитителна читателко,
Понякога ми се струва, че животът ми досега е бил само подготовка, за да напиша тази книга. След като загубих най-ценните си години с мислене – години, които по-добре щях да прекарам, усмихвайки се, години, в които безметежно можех да се наслаждавам на чистото битие – дойде моментът на просветлението. Този момент ме осени съвсем лесно и изведнъж от мен падна тежко бреме: реших просто да спра да мисля. Оттогава нито за секунда не съм съжалявал за това решение. Сега бих искал да споделя с колкото се може повече хора насладите от немисленето. Затова реших да напиша този скромен наръчник… Всеки може да спре да мисли без никакви трудности. Животът без мислене не само си струва да бъде живян, той е много по-забавен… Резултатът е например, че грижите ви се стопяват като сладоледът на клечка на дете в горещ летен ден. Дори болестите вече не могат да ви обезпокоят… Навремето в училище внезапно ни връчиха есе на мислител от 18-ти век…, в което пишеше „Sapere aude! – Имай смелостта да използваш собствения ум!... Дали учителите ни знаеха какво правят? Вероятно са си мислели: този Имануел Кант е бил университетски професор, а и отдавна е мъртъв. Такъв човек не може да е опасен… Но Кант пропуска да предупреди за последиците от мисленето…”
:):):)
Занимательная дуракология:
http://booknik.ru/publications/all/zanimatelnaya-durakologiya/
Благодаря за откъсите, а можете ли да дадете линк към книгата на тоя немец, откъдето сте взел цитатите? Или Вие ги преведохте? Искам да ги публикувам в отделен постинг, затова питам...
"Силен агностицизъм (също наричан „твърд агностицизъм“, „затворен агностицизъм“, „стриктен агностицизъм“ или „абсолютен агностицизъм“) се отнася до схващането, че въпросът за съществуването или несъществуването на Господ или божества и естеството на крайната реалност е неизвестна поради нашата естествена невъзможност да докажем каквото и да е преживяване без използването на друго субективно преживяване. Силен агностик би казал „Аз не мога да знам дали Господ съществува или не, но ти също не знаеш“.
Румен Бърцов - пробващт да мисли върху въпроса "защо "модерният изучен човек не е в състояние да приеме очевадните факти за факт"
" Способността да се мисли самостоятелно, трябва да бъде ликвидирана чрез внедряване преподаване на готови възгледи. Духовните сили на хората трябва да бъдат подкопани чрез използване на куха демагогия. Свободните мисли, издигани от партиите трябва да бъдат обезсилени и “провлачени” от ораторите на илюминатите, докато у хората се създаде умора от слушането им. И така да се изработи сред народа отвращение към ораторите с подобна ориентация. В замяна на това, държавно възприетото учение на илюминатите трябва да се поднася на гражданите в лека форма, така че да могат да го възприемат спокойно." источник "НОВИЯТ ЗАВЕТ НА САТАНА"
Къде бързаш?
Аз имам 10 дни болнични - от 15 до 25 януари. Още не съм видял парите. Междувременно два пъти ми връщаха болничния - заради грешки в новия софтуер на ДжиПито.
Книгата на Щайн я няма онлайн, само в хартиен вариант, напр.
http://www.amazon.de/Endlich-Nichtdenker-%C3%BCberforderten-Intellektuellen-praktischen/dp/3821807504
и вече е изчерпана. Откъсите са в мой превод. Разбира се, авторът е всичко друго, но не и немислител, защото немислител изобщо не би писал и публикувал книга. Тя е метафорична и иронична и в някаква степен тя напомня Еразъм Ротердамски и неговата прочута, вече класическа „Възхвала на глупостта”.
Публикуване на коментар