Чета на едно място изказвания на български емигранти, преуспели на Запад, сред тях срещам и такива за образованието. Установявам поразителна близост и дори единомислие между техните изказвания и тезите, които развих в своята най-нова книга, носеща заглавието НИЕ НЕ СМЕ ТУХЛИ В СТЕНАТА! (с подзаглавие Есета за освобождаващото образование). Всъщност, единомислието изобщо не е поразително, напротив, съвсем естествено и закономерно е: понеже се основава на родствените ценности, от които изхождаме. Главната от тия ценности е: свободата е безусловна детерминанта или определител на живота ни, който заслужава името човешки. Ето този силно впечатлил ме откъс от книгата "Щастлива емигрантска песен няма", издадена наскоро от авторитетното издателство ИЗТОК-ЗАПАД:... Някои от тях дори се завръщат. И знаят какво трябва да се случи в България - за да може средата тук да се приближи към тази в страната, откъдето те се връщат.
"Образованието трябва да бъде много по-модерно, по-активно, по-динамично, да се стреми към най-добрите образци", категоричен е Дими Паница, който беше посветил голяма част от обществената си дейност именно на развитието на качествено обучение. В интервюто си пред Зоя Цанкова той споделя, че много от учителите не са в крак с изискванията на времето, а "зубренето на учебници трябва да бъде изпратено в миналото".
На подобно мнение е и писателят и емигрант в Германия Димитър Инкьов, според когото сериозна слабост на българското образование е това, че децата не се занимават с устройството на обществото. "За младия човек не е толкова важно да знае колко са тичинките в един цвят, по-съществено е да бъде наясно например, че в държавата трябва да се плащат данъци", казва той в своето интервю през 1997 г. И неговият извод звучи сякаш е казан вчера.
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
6 коментара:
Относно "тичинките,данаците и ценорасоиса на "Християнските ценности":
2008 края на април или началото на май,май,Майче ми чакаше да бъде оперирана "рака" да и извадят.Аз бях излязъл навън да търся някоя изоставена дупка,да се скътая някъде през ноща,че да не пътувам половин ден до тук и пак ооратно за София>хем да поспя малко,хем да съм повече време с нея.Та разхождайки се около "Руски паметник" инцидент стана пред мен.Щеше да има един мъртав и един убиец в този инцидент,ако аз си бях рекъл "що пък да се намесвам и да си рискувам живота на секундата".Не си казах така,а на секундата се намесих (рискувайки живота си съвсем наистина).Резултата от моята "необмислена бърза намеса на се кундата"- един жив комунист,който от припряност да ми обяснява как при тато нямоло да се случитака,забражи да ми каже "Благодаряя,че ми спаси живота" и зад ъгала ме е забравил;И един нестанал убиец "мутра" с тежки ланци
,остриган и мусколест,който можеше при намесата ми да ме плясне с длан и аз в състоянието в което бях да падна на секундата мъртъв,можеше но си тръгна гледайки ме кротко и убеден съм няма да ме забрави и никога повече няма да се пуска така емоционално и немислено.
Постъпих така,не си стоях на страна и да си реча "е що пък баш аз,някой друг,я тоя якия,що да рискувам".Не си рекох така,а можех като другите където гледаха и по близо имаше от мен,по мощни от "мутрата" имаше.Да не си рекох така,но пък неми се наложило след това да си търся оправдание пред себе си и Бог,чиста ми "сметката" в този конкретен случай,един от ....просто по Християнски,Бог както рекъл.
Не че някой ще разбере какво искасм да кажа,е така буквици да се изписват и времето си цъка."Нерде Ямбул,нерде Стамбул",нерде ценности ,та били те и даначни.
Пропуснах да напиша кой беше виновният да се стигне до тази случка:Този дето ,щеше да бъде мъртав (пенсионер нервен комунист псуещ през две думи).
Румен Бърцов,не бях си написъл имете,айде,не че има някакво значение.
Имах да кажа и покажа много,многоооо,дадино само не мед да знам,защото,ми защото Бог си знае защо точно АЗЪ,този пропадналият смърдел в най смърделата заради 100% комунизъм дупка,където заобикалящите ме вси са в пълно 100% отсъствие на разум.Знание нужно на вси за да хартисат ако такова щение им се прище,за това ми дадено.Но като никой незнае как се взема и строшава ръката дето му подава,неможе да се даде никому."Боже дай ни",като приказката за попа който се давел и се явин някакъв съвестен гражданин та му рекъл "дай отче ръка да те изтегля",а отчето рекъл не,не давам,такава и вашата дето от Бог щете да ви даде.Малко на към привършване времето,три години "неразбирам какво искаш да кажеш".Е огледален образ (от дугата сте страна на умрелите букви за това,наопаки разчитането им).Не Бог е избрал така "А първо беше словото и Словото бе от Бог".Та бог се видял в чудо и се приютил отдавна В мизерната ми смърдела дупка,нали рекъл съм,но пък то пак с опаки умрели букви,та пак грешка в превода.
Румен Бърсов в съжителство безконфликтно по ред стечени обстоятелства с АЗЪ съм Първият и Последният на 13 номер.
Румен Бърцов
Всъщност, единомислието изобщо не е поразително, напротив, съвсем естествено и закономерно е: понеже се основава на родствените ценности, от които изхождаме.
Тук съм съгласен.
"За младия човек не е толкова важно да знае колко са тичинките в един цвят, по-съществено е да бъде наясно например, че в държавата трябва да се плащат данъци"
Е, стига бе, този сега ще изкара хуманитарните предмети по-важни от чисто научните (естествените и формалните науки). Не ги подценявам, но смятам, че науките (science) са по-важни (трябва да познаваш света и Вселената, преди да познаваш обществото и държавата, в които живееш). Освен това, имай пред вид, че не всеки ученик желае да учи философията или друга хуманитарна наука в детайл; за това си има хуманитарни гимназии.
Да познаваме по-добре света (природата, космоса) или самите себе си (човека), наистина, кое е по-важното, по-ценното? Разбира се, нито едното не трябва да бъде подценявано за сметка на другото, а на всяко следва да се отдаде длъжното.
Разбира се, за човека на този свят най-важното все пак е той самият, човекът за човека е най-важното и ценното. Светът съществува за човека, а не обратното. Какво от това, че познаваме света, ако себе си не познаваме или пренебрегваме? Колко струва твоето знание за света, ако ти самият като личност съвсем не струваш? За себе си трябва да се погрижим най-напред, човекът трябва да е в центъра на нашите търсения.
Оня, който пренебрегва хуманитарното познание, скоро става като кон с капаци, понеже хоризонтът му твърде много е стеснен. Разбира се, има хора, склонни да подценяват човека, сиреч, себе си, което се обяснява просто: като личности тия, явно, нищо особено не представляват. Когато вътре в теб, така да се каже, е кухо, т.е. кънти на кухо, как тогава да схванеш и разбереш, че всичко на този свят, като се почне от звездите, та се стигне до най-нищожната твар, за човека е създадено - било за да има кой да му се любува, било за да има кой да му придаде смисъла.
Човекът със своето съзнание, способно на познание и пораждане на смисъла, е опората, върху която се крепи светът - и благодарение на която светът получава своята завършеност и цялост. Какво биха представлявали тия слънца или безброй млечни пътища ако нямаше око, което да ги съзерцава - и да им се радва?!
Ония пък, които не желаят да учат философия, точно те имат най-голяма потребност от нея: понеже развитието им е приело неверна посока, та се е стигнало до такова едно нежелание - и неразбиране. Нежелаещият да се занимава с философия - давате ли си сметка с какво всъщност не желае да се занимава?
Разбира се, за да се отговори основателно на този въпрос, трябва да имаме пълноценно разбиране за това какво собствено е философията. Мнозина имат съвсем превратна и неверна представа за нея - и на това основание съдят, че тя, предстате си, не им трябвала. Ако разберат някога какво е философията, ако истината, заложена в нея, им се поне отчасти открие, тогава вероятно ще преоценят позицията си.
Прочее, едва ли има толкова нищожен като личност човек, който наистина и съвсем основателно да няма нужда от философия. Даже животните, предполагам, си имат някаква своя специфична, жизнено достоверна, да я наречем дори "инстинктивна" философия, която е израз на инстинкта им за живот, вложен в тях по природа. Тъй че дори живото по принцип, да не говорим пък за човешкото, по принцип няма как да нямат философия: минималните проблясъци на съзнание, на съзнаване, на търсене на смисъла вече са философия, пък макар и несъзнавана.
Само че за човеците е характерна тая участ: нищо не се дава наготово, всичко трябва да постигнем сами, всичко трябва да е плод на нашите усилия. Правете си сметка какво означава някой да заяви: аз не ща да уча философия! Ако тази негова убеденост е рефлексивна, ако се дължи на размисъл и осмисляне, то такъв явно вече си има своя... философия. Така че от философията, собствено, няма как да избагаме! :-)
Ако пък говори, без сам да съзнава какво казва и защо го казва, на такъв думите приличат като подухването на вятъра, който клати листата...
Публикуване на коментар