С учениците от 11 клас, на които помагам да учат философия, достигнахме темата, формулирана от мен ето как: "Как аз разбирам живота?". Имам доста интересни наблюдения за това как протича обсъждането по тази толкова интригуваща тема.Първо, поставил съм темата в една умишлено подвеждаща форма: този въпрос не се свежда до това да опиташ да представиш своите "представи за живота", щото по начало нашите представи за това или онова са съвсем недостатъчни или бедни; обучението по философия пък се свежда до това да осъзнаеш сам тази недостатъчност, тази бедност - и да се постараеш да постигнеш нещо истинско, по-значимо, по-богато. Ще ни се наложи да потърсим истината за живота, сиреч, да направим нужното щото в съзнанието ни да се роди една идея за живота, която да съдържа неговото автентично естество. Това, разбира се, е трудно, особено пък за млади - не живели достатъчно! - хора, но за сметка на това е истинско. Винаги следва да се опитваме да се занимаваме с истинските неща и то по истински начин - в противен случай не си струва усилието. У нас, в България, сме привикнали обаче да се занимаваме предимно с неистински неща, с псевдопроблеми, и то по най-неистински начин: у нас всичко ни е предимно менте. Е, аз правя нужното, което ми е по силите обаче, това да не е така - поне що се отнася до обучението по философия, което предлагам на моите ученици.
Пак, разбира се, не "преподавам" почти нищо по тази тема, в момента, в който я въвеждам. "Дефиниции" за живота няма, пък и да има, те не служат за нищо. Няма и "общозадоволителни представи" за живота, пък и да има, те са негодни, не стават за нищо. Животът е велико тайнство, което трябва да бъде разгадано. Този, който ни е дал живота - а кой ли е Той? - ни го е дал, предполагам, за това да разбере доколко сме достойни за този неоценим дар. Той ни изследва за да разбере какво ще направим с живота си. То е нещо като голямо имане, дават ти го за да видят дали ще го пропилееш, дали ще го умножиш. И по този начин се разбира ти самият колко струваш. И дали ставаш за живота. (ОЩЕ >>>)
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
4 коментара:
Не ставаш за учител не си достоен да си учител и не си мисли че си интересен скучен си!
Заради такива като Грънчаров българското образование беше съсипано и доведено до просяшка тояга ако такива като него бъдат изгонени то ще се оправи.
Ако часът е минал по този начин, звучи добре. Философия трябва да се преподава именно така, нагледно и с примери от историята и живота, а не абстрактно и отвлечено, защото иначе учениците наистина започват да се чудят какъв е смисълът от нея.
Как да живеем и има ли животът въобще смисъл, е голям въпрос, на който аз още нямам окончателен отговор. Подозирам, че каквото и да правим, на някакво фундаменталнo ниво животът е безсмислен и дори, както казва американският философ Томас Нейджъл, абсурден, понеже въпреки неговото безсмислие хората не могат да не го вземат насериозно. Все пак се придържам към Аристотел и Витгенщайн, че активният живот на духа и познанието е най-висшата форма на съществуване, напук на безсмислието на света. Разбира се, тук може да се добавят и хуманизмът и алтруизмът, т.е. опитът да се намали страданието в света, което поне привидно също може да даде някакво оправдание за нашето съществуване.
Не съм съгласен с коментиращия анонимен, че живота и света са безсмислени. Всичко което го има създадено и се появява в света, а и самият този свят, имат точно определен смисъл, въпросът е дали ние го намираме. Трябва обаче, постоянно да го търсим.
Томи Томев.
Публикуване на коментар