Вчера участвах в много дебати около така и така сложилата се политическа ситуация у нас във връзка с падането на кабинета "Олигарски" и идването, настъпването на нова избирателна кампания. Най-различни становища се ширят из интернет, какви ли не спекулации се правят, няма как, навлизаме в период на предизборна кампания. Ето едно становище на политолога М.Дойчев, по по повод на което аз реагирах по съответния начин, можете по-долу да видите как, а пък след това съм дал някои други мои реплики, отправени в подобни дискусии, които, както казах, усилено текат в интернет тия дни:
Момчил Дойчев каза: Ако смятаме, че в резултат на гражданските протести ще дойде по-лошо правителство от току-що подалото оставка, защо тогава изобщо протестирахме цяла година? Защо не оставихме Орешарски с Делян Пеевски да "възстановят демокрацията", да премахнат "страха" от "простака", "мутрата", "тиквата", "популиста" Борисов??? Защо не оставихте тези "мили хора" да продължат да ни управляват докато плячкосат всичко и извадят страната от ЕС и НАТО? И ако преди е управлявал "популист", каква алтернатива на популизма в резултат на протестите се появи? Не се появи никаква алтернатива, която да бъде припозната от хората!
Защото битката на РБ с ГЕРБ бе и е контрапродуктивна и глупава от самото начало и е в услуга само на посткомунистите и олигархичното антиевропейско задкулисие. Вместо да предлагат реални алтернативни политики, представителите на РБ воюваха с ГЕРБ и помежду си. Ако ГЕРБ не е достатъчно умен, десен и антикомунистически и това е причината да воюват с него, политиците в РБ видяха ли се, че също не са нито по-умни, нито по-десни, нито по-антикомунисти. И най-важното - не в това е проблема и не това интересува хората, а реалните политически решения, които да са по-добри от досегашните. За съжаление освен искане за незабавна оставка, нищо друго не се чу...
Да се надяваме, че в бъдеще хората няма да търсят популистки идеален ангел-управленец, а практични политици, които просто няма да ги излъжат отново. (по повод статус на Емил Коен)
Ангел Грънчаров каза: Не става дума за някаква хипотетична "битка на РБ с ГЕРБ" а за нещо съвсем друго: за суверенното право да критика, което е органична част от демократичния дебат. Къде е казано и доказано, че демократичният дебат между РБ и ГЕРБ трябва да се свежда до (или да се изразява в) някакви... любовни отношения, при които двете сили да се гледат влюбено в очите, да се хвалят, да си правят реверанси и пр., до това ли трябва да се свеждат отношенията между двете политически сили? Това, че РБ основателно критикува и изтъква кусурите и недъзите на Б. Борисов и на ГЕРБ не е никаква борба, която, видите ли, била изгодна само на комунистите, не, няма такова нещо, тази критика е изгодна най-вече за ГЕРБ, щото най-лесното щеше да бъде ето какво: да не го критикуват от РБ, да го оставят да си счупи главата, пък след това да оберат дивидентите, да, но такъв подход е вреден за страната, нали така?
И кое тогава е доброто за ГЕРБ, да го хвалят ли, или да го критикуват, и то овреме, преди още да са направени съответните поразии? Разбира се, да посочиш грешките на даден политик или политическа сила не е нещо лошо, напротив, то е партниране, то е помощ, то е проява на съпричастност и участие най-после.
Да, ала, за жалост, оказва се, че ГЕРБ няма нужния демократичен рефлекс и оценява това като "борба", като "конфликт", от ГЕРБ очакват явно само хвалби и поклони. И ето че, още по-жалко е, че политолози като г-н Дойчев, вместо да се опитат да повлияят на ГЕРБ с оглед да почнат да мислят малко по-демократично, наливат масло в огъня, атакувайки РБ... жалко, много жалко е това, г-н Дойчев!
Така правите мечешка услуга не само на ГЕРБ, но и в крайна сметка вредите, според силите си, за установяването на разбирателство между тия две сили. Знам, че искате да си взаимодействат, ала ето, на дело спомагате за засилване на недоверието между тях - като тълкувате толкова невярно, превратно всичко случващо се...
А ето по-долу и други мои реплики по сходни въпроси, дискутирани пак в интернет вчера:
Бойко, видите ли, се чувствал обиден заради това, че десните лидери от РФ не само че не му се кланяли доземи, но и, представете си, си позволявали публично да го критикуват, сиреч, да не хвалят гения му. По тази причина, за да им отмъсти, ги нарича "некакви си там реформатори" и дори "кви реформатори бе?!". Той е прекалено обидчив, явно е с много изтънчена и чувствителна душа.
Реформаторите пък са нелюбезно откровени дотам, че си позволяват, видите ли, да казват каквото мислят и то директно в очите, и то при положение, че, знайно е, в нашенското разбиране за политика требе непрекъснато да се лъже и лицемери. Такива ми ти работи. Комунистите гледат на театрото в дясното пространство и радостно търкат морни ръце, сърбящи ги за нови и нови далавери и за нови най-апетитни кражби.
Аз пък казвам, че хора, дето са се зафанале с политика, требе да забравят тънкообидността си, в политиката хората влизат не за да се обичат или за да се хвалят, а за да работят с общи сили за доброто на страната си. Който не разбира това и не умее да надмогне порива на толкова нежните, на така чувствителните струни на душата си, не е за политика и требе непременно да се върне към основния си, примерно пожарникарски, занаят...
...
Спорно е кое управление е по-лошо, на комунистите в съюз с ченгетата на Доган и Сидеров, или на мутро-ченге-милиционеро-пожарникарите. Аз лично смятам, че вторите въпреки всичките им кусури са по-добри, щото нали знаете тази поговорка: "Пази се от зъл и умен човек", комунистите са сравнително по-умни, ето защо са и по-опасни, докато милиционеро-пожарникарите и мутрите са някак по-симпатични с природната си и така народностна неинтелигентност... а и сякаш са по-малко опасни, ще видим де, то тия неща ще се разберат скоро де, съвсем скоро ще се разберат...
...
Сидеров, горкият, не отишъл на консултациите при президента на България, щото така чу били наредили неговите работодатели от руското посолство. По същото време когато се водели консултациите при президента той бил на среща с руски шпионин, който му предал в най-секретен порядък най-новите опорни точки, разработени от Кремъл за неговата пета колона в България. Сидеров бил удостоен с честта пръв да получи този така скъп армаган, комплектуван, естествено, с доста на брой пачки под формата на рубли и на иначе тъй омразните му евра...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар