Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

четвъртък, 2 октомври 2014 г.

За бодването на етикети върху личностите - и философите в частност

Във фейсбук се проведе току-що следния кратък диалог, поставящ все пак един проблем, който не е за пренебрегване:

Lidiya Faust, от Stuttgart, Germany каза: Философът-еклектик Сенека:

Да получиш власт е случайно нещо, а да я предадеш на друг е доблест.

Vasil Karaivanov каза: Колко "политици" са чули за Сенека? Бареков, Волен, Бойко?

Ангел Грънчаров каза: Защо Сенека пък да е еклектик?Да не бъркате думата? Сенека, доколкото зная, е стоик, това няма нищо общо с еклектиката...

Lidiya Faust каза: "Еклектиката се споменава за пръв път от група древногръцки философи, които се опитали да подберат от тогавашните философски теории тези, които са им се стрували най-разумни. Известни гръцки еклектици са стоиците Панет и Посидон, а от римската школа - Цицерон и Сенека."

Ангел Грънчаров каза: Аз знам какво е еклектика, но за първи път чувам, че Сенека бил еклектик. Както и да е, науката преживява непрекъснат прогрес. :-)

Lidiya Faust каза: Да, за разлика от философията! :-)

Ангел Грънчаров каза: Апропо, в това човек да търси истински разумното във философските учения няма нищо еклектично. Стига разумното в тях да се съгласува органично с даден принцип, който споделяш, в случая при Сенека това е принципът на стоическата философия. Да се нарече Сенека от тази гледна точка "еклектик" е най-малкото странно... но има всякакви учени, не бива обаче всичко, което е написано или казано някъде, да го приемаме безкритично като чиста монета, като истина и като неподлежащо на съмнение...

Аз възразих най-вече затова, защото слагането на етикети връз философите отдавна не ми е по вкуса. Навремето, при комунизма, като студентите от всички специалности бяха заставяни да учат "философия", комунистическата, естествено, обучението им се свеждаше до това да знаят какви етикети да боднат на този или онзи философ. Платон бил "обективен идеалист", Фихте - субективен, Лок бил сенсуалист, Спиноза - пантеист, Шопенхауер бил, видите ли, фаталист и прочие. Глупава работа... но някои учени явно я карат по инерция по същия начин и сега, поради скудоумие най-вече. Можеше да каже просто Сенека, без да му бодва непременно етикета "еклектик"...

Lidiya Faust каза: Явно това определение най му допада. :-)

Ангел Грънчаров каза: "Еклектик" ли? То не е определение, а етикет. Етикетирането на личностите и на философите е лош навик според мен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Няма коментари: