Коментари по повод статията със заглавие А те продължават да скачат в ледените води:
12 Коментара
Радо каза: "... модерни европейци през 21 век..."
"... за да се справя във все по-бързия, отворен и комплексен свят..."
БГ не е модерна европа от 21 век. БГ не е отворен комплексен свят. Комплексиран - да, но не и комплексен. Какво европейско има в минималната заплата, в мутренското общество?
Добре, че има има Българи, които поддържат традициите живи!
Александър каза: Да ме простите, обаче колко точно трябва да се "поевропейчи" човек, за да сътвори подобна откровена глупост за обичаите на народа си? Не че подобни личности не са описани примерно от Васил Друмев, ама все се надявах да ги няма в наши дни. Няма да питам автора не го ли е срам (вероятно никак), обаче името, което с него носим означава "пред мъжете" от гръцки. Там обикновено седи водача им, не някой способен да им каже какви са "примитивни". Та не го заслужавате това име Андреев!
Дражко каза: Господи, какъв бълвоч! Тази статия е идеална за жълтото предаване на Николетка Лозанова, което съвсем случайно слушах (не гледах). Цитат: "Я, а после да пият хапчета и да отсъстват от работа?" това ли ти е дерта?! Традициите са за да се спазват! Поредните призиви към еврогейс*во и педерас*ия! Не било модерно... ха-ха тръгнал да ми обяснява какво трябвало да прави модерния човек ама че наглост! Новината чупи тъпомера и нагломера.
Гост каза: Човекът ви го е написал:
Съвременният умиротворен човек има нужда по-скоро от интелект и морал, от гъвкавост и диалогичност, за да се справя във все по-бързия, отворен и комплексен свят.
AVC каза: А кой е Андреев, че да определя, кое е глупаво, а кое не? Да ходи да скача по някой гей-парад, без да дава много акъл. Аман от дегенерати, мислещи се за прогресивисти, че и съдници на добрия вкус!
Михайлов Михайлов каза: Г-н Андреев, този ритуал, няма нищо общо с фолклорна традиция - това е религия! Според мен трябва да се извините за думите си, затова че сравнявате религията с мутри и подобни думи. Направете го поне на ум - пред себе си!
Мария Петкова Сиракова каза: Традициите господин Андреев съхраняват самосъзнанието на един народ! Срамотно е да принизявате традициите на българите до нивото на сироп за кашлица Бронхостоп!!!!
Ivan Zapryanov каза: Традициите са нещо хубаво, когато наистина са традиции, а когато са изродени вече не са и традиции. Четем днес, че в Ботевград са се сбили за кръста има и видео и какво виждаме - шадраван. Първи опит: кръста отива отвън. Втори опит кръста пада в близост до другия край и някой от публиката го вади. Аналогичен случай в Първомай, пак шадраван, пак бой и грозни сцени, та даже и развяване на обрязани мъжки "достойнства". Навсякъде парична награда за извадилия кръста. Къде е вярата, къде е традицията? Излагане и панаир на суетата. А вие пак си викайте срещу тези, които пишат статиите.
Антоанета Георгиева каза: Да, народът ни е религиозно непросветен, народът ни е безбожен може да се каже.. Факт. Насилствено бе откъснат от вярата си исконна. Сега същите тези, които се гаврят с тази неграмотност, всъщност много държат на нея под вида на "няма място Вероучението в българското училище"! Е, тогава когато е имало място в българското училище на Вероучението на учителя и свещеника при среща ръка се е целувало, учителя и свещеника при среща изправени само са поздравявани... Като лишиш от съдържанието, от Православието, традиции и празници освен уродщина друго какво да се получи? Другият вариант го потърсиха атеистите комунисти - да заменят съдържанието с етнографски щуротии - езически смисъл, който преоткриват някак си, смучейки го от пръстите си, за да заместят истинската същност на празниците. Ей така безверници първо, после ставаме безродници. Още повече, че търсим причината не там където е и в желанието си уж да изпишем вежди, вадим очи. Значи да махнем традициите, та да не личи грозотата на безверието? Нека я има, всеки допринася за нея. Вече нищо свято няма за народеца ни. Един пророк 1925 г.- го е казал точно: "Нашият народ прекарва тежки дни. Той е подхвърлен на големи изпитания и стои пред още по-големи опасности. Неговият социален строй е подровен, неговата държавна сигурност застрашена, неговото национално чувство притъпено, неговата човешка съвест приспана. Във всички области на неговия живот се чувства една мъчителна криза.
Обаче, най-тежка, почти съдбоносна, е кризата в душата на българския народ. През всичкото време на своето съществуване нашият народ е понасял много тежки удари и претърпявал страшни страдания. При все това, той е оставал почти всякога здрав и невредим и се е запазил като нация в продължение на вековете. Той е могъл да преодолява изпитанията и превъзмогва опасностите само затуй, защото неговият дух е бил здрав, бодър, твърд и непобедим. Сега обаче душата на нашия народ е болна и недъгава. Заблудени синове на тоя народ дигнаха отцеубийствена ръка и израниха негова душа. Престъпни ръце вляха смъртоносна отрова в тая душа, която сега се разяжда и разлага. А щом един народ се разяжда и разлага вътрешно, неговата гибел става почти неизбежна.
Най-големите врагове на нашия народ, негови собствени рожби, посегнаха на най-ценното съкровище и най-великата сила, която той имаше: посегнаха на неговата вяра - оная божествена творческа сила, която издига човека и човешкия дух до Бога и го прави твърд и непобедим, богоподобен и възвишен. Най-напред те разклатиха неговата вяра в Бога, а след това неминуемо биде разклатена и неговата вяра в себе си. Те го откъснаха от Бога и от всичко божествено в живота и в света. Те го откъснаха от доброто, правдата, човещината, любовта, истината, добродетелта, светостта и въобще от всичко възвишено и светло в тоя живот. Най-напред те сподавиха неговото религиозно чувство, притъпиха неговата съвест и създадоха в неговата душа едно безразлично отнасяне към най-великите религиозни и морални ценности. Заличена биде разликата между добро и зло, истина и лъжа, любов и омраза, правда и безправие, добродетел и порок, чест и безчестие. Някои самонадеяни и полуинтелигентни хора у нас пожелаха да застанат отвъд доброто и злото и се опитаха да направят преоценка на ценностите. Всъщност настъпи пълно обезценяване на ценностите, защото безразличието е невъзможно за човешката душа. То не може да бъде трайно нейно състояние. То е само преход към друго настроение. След индиферентизма, след безразличното отнасяне към най-великите - религиозно-нравствените ценности на човешкия дух, у човека настъпва неизбежно едно предпочитане на злото пред доброто, на лъжата пред истината, на злобата пред любовта, на безправието пред правдата, на порока пред добродетелта. Защото ние можем да бъдем или с доброто или със злото, или с истината или с лъжата, или с любовта или със злобата, или с правдата или с безправието, или с добродетелта или с порока. Ние не можем да бъдем едновременно и се едното и с другото, или пък нито с едното, нито с другото. Няма среден - безразличен път, по който бихме могли да вървим. Това е неумолим закон в религиозно-нравствения живот на човека.
По тоя гибелен път тръгнахме и ние като народ. Обаче процесът на разложението и падението не спря дотук... Виж това.
Ia каза: DW (Български) отново пускат малоумни статии, а уж претендират за сериозна медия! Дори и пеевските медии не си позволяват чак такава подигравка с празниците ни! Засремете се!
Антоанета Георгиева каза: Поздрави за автора на статията! Същи г-н Магариди.
Николай Янчев каза: Много ми е смешно как сте си поставили за цел да принизите един български обичай. Мога да ви дам десетки примери за подобни обичай в СЪРЦЕТО на Европа:
Чували ли сте за фестивала Сан Фермин в Памплона? Моля да насочите критичния си поглед към тази испанска традиция. Там обаче вместо да критикуват напразно са направили от това събитие туристическа атракция, която е известна в цял свят.
Да се насочим към карнавала в Кьолн - доста "езически" традиции има в тези чествания, нали?! Но никой не ги заклеймява. Напротив - две седмици празненствата привличат хора от цял свят. Избрах тези два примера, но има още много.
С много голямо учудване чета в последно време статиите в DW и вече съм убеден, че българската редакция има за цел да представи България по възможно най-отрицателния начин. Това вече не е интересно. Едно е да си критичен по отношение на политическите събития, друго е тенденциозно да отричаш всичко българско.
Моля ви прочетете разказа "Пази Боже сляпо да прогледа" на Алеко Константинов и се съвземете малко!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар