Опит за дефиниране на "здравия разум" и на "здравомислието"

Адвокат г-н Феодор Иливанов ми писа писмо, в което между другото се съдържа един важен, принципен абзац, който е директно свързан с моите търсения напоследък около темата за здравомислието. Ето какво г-н Иливанов ме попита, а по-долу можете да прочетете и моя отговор до него; от само себе си се разбира, че написаното ще влезе в бъдещата книга, която ще носи, най-вероятно, това заглавие "За здравомислието"; та г-н Иливанов, който тия дни подготвя тезата си за новия кръг на съдебното дяло за моето уволнение, ме попита ето какво:

... Дай ми кратка дефиниция за "здрав разум", за "здравомислие". Мъчих се от есето ти да извлека нещо, но се нарушава стегнатостта, енергичността на изложението. Есето ти е добронамерена, аргументирана реч от продължителна философска дискусия, а в съда не обичат такива неща, нито някой да ги поучава.

Ето сега и моя отговор; уж се постарах да бъда пределно кратък и ясен, но ето какво се получи в крайна сметка:

Здравей, уважаеми г-н Иливанов! Ще опитам да ти дам пределно кратка дефиниция за здравомислие и за здрав разум. И то такава, че да ти послужи за пледоарията пред съда. Но все пак ще дам разбирането си в по-разгънат вид, с оглед да няма празнини в разбирането, пък ти си вземи онова, което ти е подходящо за целта.

Разумът като такъв и по начало винаги е здрав; "болен разум" е противоречие в понятието - от рода на "дървено желязо". Разум и разсъдък не са едно и също нещо. Разсъдъкът (умът, интелектът, акълът) е чисто познавателна, едноизмерна душевна способност или сила на човека. Докато разумът е по-сложна и многоизмерна душевна сила, в която в органично единство се намират и трите основни, коренни и чисти човешки отношения към нещата, именно познавателното, ценностното и практическото. При познанието чрез съзнанието или съзнаването постигаме знанието (или "нещото в себе си", безотносително към нуждите и интересите на човека, по разбирането на Кант), това е нивото на разсъдъчното (чисто научното) мислене. При ценностното отношение на човека ние чрез чувстването, чрез чувствата търсим човешкия, субективния смисъл на нещата ("нещото за нас" по терминологията на Кант) или тяхната ценност за нас самите. При практическото отношение на основата на постигнатите знания (информация) за нещата и във основа на добития чрез чувствата техен човешки смисъл човек успява да генерира, да си изработи свои цели за промяна било на нещо извън нас, било на нещо в нас самите - и благодарение на волята си започва да действа - за да реализира желаната промяна. Това вкратце е основната теза на моята дисертация, писана в младежките ми години (когато съм бил на 23-28-29 години), тя носи заглавието "Учението за човека и формите на духа". Между другото тази моя "теория" ми помогна да разработя всичките си останали разбирания по всички ония проблеми, които съм разработвал във всичките си книги, т.е. за мен тя има някакъв евристичен смисъл. Това между другото.

Казаното означава, че разумно мислещият човек успява да свърже в едно и мисъл, и чувство, и (посредством волята) и действието, непосредствената работа по промяна на съществуващото с оглед някакви наши човешки цели. Следователно наистина разумно схваща и мисли оня човек, който не гледа неедноизмерно на нещата, а цялостно и пълно, именно многоизмерно. Такъв човек успява да постигне оня най-богат смисъл, който ни е потребен - като човешки същества. Липсва ли единият компонент, мисленето мигновено става ощетено, изкривено, ущърбно, другояче казано - нездраво или болно. От само себе си се разбира, че разумно и мъдро мислят малцина сред човеците. Пропуснах да кажа и това, че разум и мъдрост съвпадат, те са едно и също нещо. Мъдрият човек е истински, пълноценно разумен. Всеки човек в някаква степен мисли разумно, съдържат се някакви разумни "искрици" и "проблясъци" в мислите му. В този смисъл има нещо вярно в това, че по дефиниция ний, човеците, сме разумни същества. Но сме все на път към разумността, не сме я постигнали. Тя е посоката.

Единствено Бог е истински разумен, затуй и един от предикатите на Бог е Разум - Висш и Абсолютен Разум. (Примерно Бог като си помисли нещо и като го поиска, то туй нещо мигновено възниква, мигновено се ражда, Божието мислене твори битие непрекъснато, докато при нас, човеците, за да сътворим нещо, знайно е, ни трябват много усилия, труд, мъка и т.н. Само при Бога имаме абсолютно единство, тъждество на мислене и битие.) Божият Разум е недостижим идеал за човека. Божията Мъдрост - също. Но както душата ни като цяло е "Божия искрица", по абсолютно същия начин и мисленето ни съдържа някакви искрици от Божия Разум и от Божията Мъдрост. Ако това го нямаше, мисленето ни щеше да бъде изцяло нездраво, болезнено субективно, нямащо нищо общо с реалното, с действителното положение на нещата, с истината.

И сега за "болестта на разума". От казаното се разбира, че разумът на човека, доколкото е именно разум, не е болен, болестта иде от това, че на човека не е по силите да е разумен пълноценно; доколкото мислим неразумно, дотолкова и мисленето ни е нездраво и болно. Прави си сметка обаче колко страшно болни са ония, които изобщо не обичат да мислят, на които мисленето съвсем не им се удава. Тия хора живеят в един изцяло субективен свят на заблуди, илюзии, глупости, простотии и прочие, който няма нищо общо с реалния - и с разумността. Това е крайна степен на дебилизъм. Изглежда такъв човек изобщо не може да живее и неизбежно загива от обремеността на душата си с нездравомислие. Да не се мисли изобщо е невъзможно, за жалост обаче при повечето хора "мисленето" не е нищо друго освен папагалско повтаряне на чужди, на "купешки", на "учени", т.е. на мъртви мисли. Истинска мисъл е живородената мисъл, мисълта, която ей-сега се е родила в твоята душа - и затова е изцяло твоя. Такива хора с творческо мислене са вече единици. С тях да се приказва е много приятно - стига ти самият да си мислещ човек. (В скоби казано, на нас двамата, г-н Иливанов, затова ни е толкова приятно да разговаряме помежду си! :-) Да се похвалим поне малко ние самите - след като никой друг не ще да ни похвали: въпреки че с това съдебно дяло направихме заедно такива интелектуални подвизи!) Нездравомислещите, не обичащите и не можещите да мислят хора обаче, предполагам, са силно раздразнени от присъствието на такъв човек; предполагам, понеже ясно усещат непълноценността си в мисловно отношение, ги обхваща нещо като тих бяс - и те не мирясват, докато на такъв човек не му отмъстят.

За да постигне човек автентично здравомислие (или, което е същото, разумност и мъдрост на мисълта си) трябва да стори така, че всичките му душевни сили да работят свободно и пълноценно, хармонично, да се сработват, да се подпомагат, а не да си пречат. Болестта, нездравословността на мисълта (и неразумността на човека) настъпва когато някоя от душевните сили на човека придобие господстващо положение и почне да тиранизира останалите душевни сили, примерно разсъдъкът стане господар и тиранин на душата, а пък останалите душевни сили (чувствата, въображението, интуицията, волята, Аз-ът, самосъзнанието, вярата, паметта и пр.) са поставени в унизителното положение да са негови слуги или дори роби. Разбира се, толкова потиснатите и пренебрегнати, един вид унизени душевни сили намират начин да си отмъстят, в резултат на това мисленето на такъв човек е крайно непълноценно, ощетено, неистинско. В крайна сметка потиснатите душевни сили си устройват същински бунт срещу тиранията на една такава несправедлива душа, чиито Аз е допуснал своеволието обикновено на толкова склонния към тирания разсъдък; изходът от този бунт общо взето винаги е душевното заболяване, умствените аномалии, с който са обременени и мнозина от т.н. "нормални хора". (Аз тия неща, в скоби казано, съм ги описал подробно в своята книга ЖИВОТЪТ НА ДУШАТА: ПСИХОЛОГИЯ, мисля, че и нея съм ти подарил, там можеш също да видиш ако те интересува нещо повече; особено ценна в тази посока е главата за Аз-а, за самосъзнанието.) Появяват се т.н. дървени "философи", досадни разсъдъчни плямпала, които винаги, подобно на кречетала, повтарят все едно и също, които при това много се хвалят, че били "многоучени", че били многознайковци и всезнайковци, те именно имат претенции, че всичко знаят; точно такива и не чувстват никаква потребност да мислят: защо ти е да мислиш след като си си втълпил, че всичко знаеш, че всичко разбираш?!

Такива куриозни хора наистина се самовъзприемат за непогрешими; обикновено такива хора са и с твърде скромен умствен и душевен потенциал, сиреч, това са истински ощетените, именно некадърните хора, това са истинските некадърници. Не зная дали си забелязал, но точно от този човешки тип са т.н. "нормални" даскали, именно стандартният или образцов според догмите на системата даскал е такъв ужасен досадник. Това именно е и "даскалското" при такива нещастници, те са високомерни некадърници в умствено отношение, които само си плямпат все едно и също нещо (научено от учебниците!), тяхната душа е все едно скопена, нищо ново не може да роди мисълта им; там собствено мисъл, прочее, и не съществува, а съществуват единствено "знания", сиреч, пълно папагалство, механично повтаряне на чужди и на мъртви мисли. Абе какво повече да ти разправям, вярвам, си се досетил за какво говоря: най-отвратителните дървени "философи" са тия именно въпросните даскаля! Те са и най-вредни за младежта, щото точно те успяват завинаги да отвратят младите и от науката, и от мисленето, и от ученето, и от знанието, и от училището, и от образованието, и от заниманията с култура, абе абсолютно от всичко успяват да отвратят младите тия въпросните многознаещи даскали-досадници. Ето ти пример за напълно нездраво мислене, за абсолютно нездравомислие. Чини ми се, че точно това е именно "дървеното" у тия самозвани "философи".

Значи ако трябва все пак да дефинирам казаното, да го сведа до най-прост словесен израз, ще кажа следното:

1.) "Здрав разум", казахме, е качество на оная развита душа, при която всички до една душевни сили действат в превъзходен синхрон, в неизразима хармония - и в резултат на това душата на човека е плодоносна; тя ражда живи и свежи мисли, в които се съдържа тъй потребната ни човешка истина за нещата, именно за човека и света;

2.) "Здравомислието" е точно това, то е именно творческата продуктивна дейност на свободната, на необременената от непълноценни представи душа;

3.) Понякога се употребяват и изразите "здрав разсъдък" и "здрав смисъл", съобразно казаното те могат да се разбират като синоними на "здравия разум", на здравомислещата душа (въпреки че особено в израза "здрав разсъдък" има некоректност, щото сам по себе си, без сътрудничество с останалите душевни сили, разсъдъкът не може да постигне никаква здравина, а се приплъзва по наклонената плоскост на дървеното "философстване");

4.) Нездравомислието, според това разбиране, е робуването на представи, които не твоята душа е родила, а са се наместили там неизвестно откъде, най-вече от сбърканото ти образование и от манипулативните медии, водещи малоумното човечество до пълно оскотяване; такива хора са жертва на робуването на разни клишета, на "общоприетите" догми, на "единствено-правилните държавно-чиновнически меродавни постановки", на повърхностните и чисто разсъдъчни шаблони, свеждащи се до прословутото "така се мисли", "хората така мислят" и пр.; съзнанията на такива хора са подобни на боклукчийска кофа, пълно е там с какви ли не неща, но няма никакъв ред, няма нищо чисто, здраво, добро, годно за използване, всичко е гнило, прокиснало, разкапало се, гнусно и пр.

5.) Хората с общо взето скромен и най-вече с неразвит душевен потенциал (щото милостивият Бог всекиму все нещо е дал, всички ние имаме целия набор от душевни сили и затова всеки човек, стига душата му да не е ощетена от калпаво образование и възпитание, може доста добре да развие мисленето си), а това означава калпазаните (щото поради мързел, инертност не са развили даденото им от Бога) са именно истинските некадърници на интелектуалното или душевното, на образователното и пр. поприще; такива хора ненавиждат до смърт онези, чиято мисъл притежава превъзходството на свободомислието;

6.) Истински здравомислещ човек, значи, е оня, чието мислене е свободно, именно благодарение на свободата се постига онази хармония на всички до една душевни сили, при която се превъзмогва тъй коварната опасност мисълта ни да заболее и да бъде ощетена и изкривена; свободолюбието, ерго, е онази предпоставка, благодарение на която постигаме автентично здравомислие;

7.) Човечният човек, инак казано, пълноценно живеещият човек, е човекът, чиято душа е именно здравомислеща или просто казано здрава, а също така изключително щедра и плодоносна; такъв човек не страда от тъпи и нездравословни, именно чисто разсъдъчни или едноизмерни представи, характерни за нещастниците, които аз определям именно като комуноиди (госпожа Новодворская, Бог да я прости, ги наричаше "совки", аз на български този термин не мога да го преведа, иде, разбира се, от "советский"); душата на такъв пълноценно мислещ и разбиращ човек успява да нарисува една превъзходна многоцветна картина на съществуващото, точно съответстваща на превъзходния Божий свят, в който тъй милостивият и щедър Бог ни е поставил;

Спирам дотук, въпреки че още изводи мога да направя. Не зная какво от казаното може да ти послужи. Не зная дали ти помогнах или още повече усложних задачата ти.

И твоята, прочее, съвсем не е лесна. Ти на едно място писа, че добрите прависти - адвокати и съдии примерно - по необходимост трябва да са на "ти" с философията, има нещо много философско в тия търсения на човешките измерения на истината, до които се свежда разумното, доброто правораздаване и правосъдие. Изцяло споделям това твое твърдение.

Друг въпрос е, че огромна част от действащите юристи са продукт на една сгрешена в корена си образователна система, прави си сметка до какво води това. Същата е ситуацията и в образователната система. Виждаме там до какви ексцесии се стигна, въз основа на моята история. Ще видим какво ще се случи в крайна сметка в нейното правно-юридическо, съдебно премисляне и тълкуване, явяващо се задача на съдебните дела, които водим. Много любопитно ми е да разбера това. Живот и здраве да е, ще разберем, търпение се иска само. Е, иска се и борба. Няма начин да е иначе. Борбата за повече здравомислие никога няма да престане - и тя придава смисъл на съществуването ни...

Хубав ден ти желая! Желая ти също така и здраве и живот!

С уважение: А.Грънчаров

Същото пожелавам и на теб, търпеливи читателю, достигнал до края на моето изложен - и стоически понесъл толкова много мъки на мисълта! Вярвам, че не си ми ядосан чак толкова много, но каква е твоята реакция вече си е само твой проблем. Чао и до нови срещи, живот и здраве да е само!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo