Попаднах на текст със заглавие Д-р Николай Михайлов: Живеем в духовна война; знаете, д-р Михайлов е нещо като "духовен гуру" на опитващите се да изглеждат дълбокомислени репортерки и най-вече на водещите на дълги и скучни магазинни телевизионни предавания, които, като разговарят с него, нямат друга грижа освен да създават у публиката впечатлението, че уж разбират смисъла на предълбоките думи на тъй маниерно-витиевато изразяващия се психиатър-богослов. Както и да е, изчетох текста току-що, даже намерих някои моменти, които ми се видяха интересни, особено ме впечатли ето този коментар около думи на Паскал, който безусловно съдържа една важна истина, която е добре да се знае от всички:
У Паскал има следното изречение - колкото по-талантлив човек и по-дълбок е, толкова повече хората му изглеждат различни. Колкото по-посредствен е, толкова повече му се струват еднакви. Ако всички ни се виждат едни и същи, това е упрек към собствената глава и собственото сърце. Трябва да се внимава...
Интелигентен човек е г-н психиатърът, цена нямаше да има ако не беше толкова маниерен, но то човек без недостатъци има ли? Истински умните хора не се стараят да навират умността, учеността и образоваността си в очите и в ушите ни, тя при тях е някак незабележима. Г-н психиатърът обаче в моите очи се компрометира много когато не се посвени да изпълни някои мръсни политически поръчки, заради които стана такъв любимец на олигархичните медии. Та ето сега и опитите му да описва тъй красноречиво "духовната катастрофа на западния либерализъм" ми се виждат доста подозрителни - особено когато като приятеля и съмишленика си Явор Дачков прави съответните метани, обърнат с лице на североизток, а пищните си задни части е обърнал към родината си. За тия, които фалят "духовната мисия на православна Русия" и хулят "разкапалия се от разврата на свободата либерален Запад" сигур са отредени известна част от ония 20 милиона евра, които по сведения от медиите Русия била заделила, за да подкрепи своите тукашни мекерета, активно участващи в пропагандната война срещу европейска България. Имам чувството че и Даков, и психиатъра не се гнусят от такива пари, такова чувство имам, пък и не ми изглеждат глупаци, дето ще работят "за идеята", един вид съвсем без пари - като може и те да припечелят нещичко.
Както и да е, това са дреболии. За пари или без пари пишещи (като мен), мислещите хора в една такава духовна пустиня, в каквато живеем, са все за адмирации. Ето, подкрепям г-н доктора и рекламирам словоизлиянието му. И същевременно призовавам към отпочването на една, чини ми се, потребна дискусия. Нейната тема предлагам да е ето каква:
Утопия ли е свободата, извратеност ли е отдадеността ни на нея?
Можете да предложите и други формулировки на темата, никакъв проблем няма да търсим по-сполучлива формулировка. Но проблема си заслужава да бъде обсъждан. Пълно е наоколо с хора, които "имат едно наум" спрямо свободата, да не говорим за тия, които открито я ненавиждат. Ето, даже докторът-психиатър, виждате, има доста забележки спрямо нея. Това е и централният пункт, по който се разминават западният и... руският свят: руснаците щели били да изобретят отново "щастливо човечество", което превъзходно си живее без тази "проклета буржоазна измислица", каквото е свободата. Те, горките, веднъж строиха този "щастлив свят", в ерата на комунизма, построиха същински кошмар, сега пак щели да строят този път "руски свят", големи строители се извъдиха руските кагебисти, няма що! Ама иначе диванета, дето да им вярват, и у нас бол, да не говорим пък за продажници, които за некоя и друга рубла са способни на направо титанични подвизи!
Е, толкоз, поставям темата и се оттеглям. Смятам и в сп. ИДЕИ да проведа такава дискусия, дискусия по подобна тема. И в предаването си по ПО-тв ("На Агората...") ще подам такава тема тия дни. Тъй че призовавам ви към участие. Бъдете здрави! Хубав да ви е денят!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
1 коментар:
Опасявам се, че и тази дискусия в крайна сметка ще се изроди в махленска свада и ще се редуцира до въпроса „комунизъм или свобода“ със съответните ругатни и квалификации от рода на „товарищ комунист“, „другарю комуноид“ и под. Иначе това е интересна и голяма тема , по която може да се кажат много неща.
Четох въпросния текст на д-р Михайлов и в някои неща съм съгласен, в други може да му се опонира.
Свободата, разбира се, НЕ е утопия, защити е въплътена на практика в модерните демокрации, които – без да са съвършени, понеже няма и не може да има съвършени общества – са най-добрите общества в историята на човечеството досега. Исторически, разбира се, свободата е била по-скоро изключение, отколкото правило. Също така не можем да се съгласим с тезата на Александърт Дугин, че свободата и демокрацията са характерни особено за ранните и примитивни цивилизации, а у по-висшите вече има вождове, царе и т.н.
Всъщност въпросът трябва да бъде разделен най-вече на две части:
1. Хубава и желателна ли е свободата? – и тук отговорът е еднозначно „да“ и
2. От това следва, ли, че тя ще е вечна и непобедима? - и тук отговорът е „не“, защото никоя система, та била тя и най-хубавата, не е вечна. Специално свободата, както отбелязва Карл Попър, още на, така да се каже, теоретично ниво носи в себе си семето на своята гибел, понеже в един момент тя започва да се приема като една даденост от хората, от което лесно може да се възползват нейните врагове, за да я унищожат. Така че въпреки своите достойнства тя не е гарантирана от разруха и гибел.
Проблемът е в това, че в много случаи рационалните хора, които виждат предимствата на свободата, са по-малко и най-вече по-слабо активни от ирационалните хора, които по някакви си техни причини искат да унищожат свободата. Затова е важно разумът да надделее, иначе съвременният свободен свят е обречен на гибел, а точно това се наблюдава в момента – деградация и упадък на свободата, засилен държавен интервенционизъм във всички сфери, вкл. в икономиката и като резултат икономически упадък, дори колапс.
Това са само бегло скицирани, съвсем несистематични, импровизирани мисли, темата е голяма и централна за нашето време.
Публикуване на коментар