Здравомислието, за което се опитваме да подемем разговор, е признак на здравата, на хармонично развитата, богата, неощетена от нищо душа

Вчера се опитах да обясня, доколкото това изобщо е възможно, на какво се дължат ония ценностни разминавания, благодарение на които дадени хора започват да си представят нещата съвсем изопачено или изкривено, без каквото и да било съответствие с истинското състояние: виж В историята и в живота ни враждуват две противоборстващи си сили или тенденции: на свободата и обратната на нея, именно на несвободата, на склонността ни робуваме.... Постарах се да посоча и критерий за разграничаване на здравомислието от нездравомислието, от нездравословния илюзионизъм. Поради заетост обаче трябваше да прекъсна разсъждението си; сега се налага да продължа оттам, докъдето стигнах тогава.

Ето тезата, която се очерта в резултат на досегашните ни търсения: за да постигне цялостния, изчерпателен смисъл на нещата душата трябва да успее да синтезира в едно всички ония "частици" смисъл, които ни доставят отделните душевни сили, именно разсъдък (ум), чувствителност, интуиция, воля, разум, вяра и пр.; това обаче много рядко се постига, то явно не е по силите на повечето хора. При повечето хора става така, че обикновено една душевна сила е взела надмощие и тя тиранизира останалите, не им позволява да разгърнат потенциала си; обикновено тази доминираща тиранична сила е разсъдъкът, умът, т.н. интелект; но е възможно и другата основна душевна сила, именно чувството (чувствителността) да придобие приоритет над останалите и да заеме господстващото положение. (И тук мога да подхвърля, че обикновено при мъжете тиранична сила е разсъдъкът, а при жените - емоциите; умът по дефиниция е мъжка сила и потенция, а емоциите - женска.) А адекватно, реалистично, цялостно, пълно и пр. възпроизвеждане на действителното положение на нещата можем да постигнем само когато всички до една душевни сили спомогнат за това, всяка според заложения си ресурс или потенциал. Това наистина рядко се постига и затова в резултат повечето хора страдат от някаква ограничена, аз я нарекох едноизмерна, а това значи и изкривена представа. Тук може би действа и знаменитото правило за икономия, за икономично използване на душевните сили; душевната енергия, която не е безгранична, се насочва обикновено в една посока, а в другите посоки затова и възниква празнина; в резултат картината на съществуващото се оказва ущърбна, ощетена, непълна, изкривена. А най-обичайният механизъм е човек, пак заради икономия на сили, направо да взаимства готови обяснителни или разсъдъчни схеми (модели, клишета, шаблони, "калъпи" и пр.), в които по-лесно да помести своята нужда от разбиране - и така именно възниква илюзията, че е разбрал, че си е обяснил нещата, че знае, че е наясно. Такива лесни за възприемане клишета (модели, образци) за елементарно, простичко представяне се ширят наоколо и човек просто трябва да улови някое; същевременно те услужливо му се предоставят от манипулаторите, от пропагандата. Пропагандата облекчава значително съществуването на склонните към немислене инертни хора (инертни като душевен живот, като липса на динамика, жизненост на душевните сили) като им предоставя лесни за схващане, прости схеми, в които те да поместят потребността си от някакво разбиране. Или да задоволят потребността си от смисъл.

Човекът е така устроен, че без смисъл не може да живее. Вместо обаче сам да положи длъжните усилия и да постигне потребния му смисъл, обикновено т.н. "незабележим човек" взаимства наготово каквото си искате "умствена конфекция" от разните му там пропагандно-агитационни молове или супермаркети. Ето как благодарение на този механизъм, особено пък когато самата държава вложи целия си огромен ресурс, за да задвижи една бясно работеща на зададените обороти пропагандна машина, става така, че по-голямата част от природонаселението на една страна започва да се видиотява, сиреч, всички започват "да мислят" еднакво, да схващат нещата еднакво невярно, изкривено, удобно обаче за манипулаторите, за управниците; този процес се разви пред очите ни в такава голяма страна като Русия, където кагебистко-путинистката имперска носталгия и меланхолия за няколко години успя да се възроди и да обхване застрашително голямо мнозинство от нацията. (Аналогични процеси се развиват и у нас, особено под влияние на платената от Кремъл пропаганда на т.н. "русофилска" пета колона на нашите московски мекерета.) Там, в Русия нормалният душевен или културен процес на живот, на пораждане и развитие на представите, именно в резултат на демократичен сблъсък на позиции и на интерпретации беше пресечен, медиите минаха под пълния контрол на кагебистката мафия-олигархия, разномислието постепенно беше изтикано в някакви тъмни ъгли, а индоктринирането на огромните простодушни и немислещи народни маси за кратко време сътвори същински чудеса: в тълпата не останаха трезвомислещи, здравомислещи хора - или ако останаха, те станаха нещо като куриоз, като "отклонение от нормата", такива хора почнаха да бъдат възприемани като "чешити", "чудаци", "болни", като "екзотични птици" и т.н. Разбира се, те, няма как иначе, бидоха възприети и като опасни, като "народни врагове", сеещи смут в тъй трогателното единонемислие на зомбираната, на лишената от здрав разсъдък нация. На видиотената от имперска пропаганда нация. У нас текат абсолютно същите процеси, примерно, имаме си дори и "влиятелна" проруска (путинистка) телевизия (телевизии), финансирани директно от Москва, които ден и нощ сеят отровата на руската имперска догматика, митология и идеология. (Впрочем, в тази посока могат да се схващат и две публикации от днес в блога ми, ето техните заглавия: Бедни сме защото ни мързи да мислим и също Вчера в Курило и на 4-ти километър май е имало ден на отворените врати - обитателите на тези институции се разходиха из центъра на София.)

Мисля, че казаното хвърля известна светлина върху генезиса да това удивително нашенско дебелоглавие, което, както и да го погледнем, съпровожда феномена на представяното тук нездравомислие. Но онова, което подготвя почвата и я прави годна да поеме хвърляните от пропагандата отровни семена, е представения по-горе фундаментален дефект на съзнанието и душата, изразяващ се в нарушен, ощетен, дисбалансиран, нехармонично функциониращ душевен живот - благодарение на това, че някоя от душевните сили е взела надмощие, което именно обуславя и едноизмерността на представянето, и неговата нежизнеспособност, болестворност, неадекватност и т.н. Калпавата, построена също на едноизмерен принцип бюрократична система на командното държавно образование също е един от главните фактори за толкова ефективното душевно и умствено дегенериране на нацията. Самият факт, че ето и тази моя поредица от есета (подобно и на поредицата от описания на тъй показателната административно-психологическа и сега вече и правна сага около подготовката и отстраняването ми от преподавателско място по философия в ПГЕЕ-Пловдив) общо взето не намира никакъв отклик у по-широки слоеве (поне интернетни) по чудесен начин се свързва с издиганата тук теза за това, че нездравословността на съзнанията у нас твърде много е напреднала, че здравомислещите хора са вече отчайващо нищожно и все по-намаляващо малцинство, че не само здравомислието, но дори и мисленето по принцип сякаш е на залязване из просторите, маркиращи нашето тъй свидно отечество. А там, където истинските неща почнат да изчезват, там в образувалия се вакуум се настаняват фалшификатите и ментетата; погледнете какви непълноценни уродства у нас минават за "културен живот", имам предвид "чалга-културата", какви профани се представят за разните му там "звезди", за "политици", за "държавници" (с извинение!), за "журналисти" (опази Боже!), за "народни кумири" (един пример - бай ви Вучкова! - е напълно достатъчен), за "мислители", за "професори" и за какво ли не още. В тази атмосфера на профанизиране и опростачване на всичко е съвсем нормално свестните да бъдат смятани за "луди", истинските, богатите личности да бъдат в немилост, да бъдат мачкани и убивани, да бъде опропастявано всичко, и сили, и младост, и таланти, и какви ли не ресурси, шансове. Да, успяваме да си съсипваме всички толкова благоприятни шансове за растеж, за просперитет, за достоен живот. И причината за всичко това е една: ценностен, духовен, умствен и какъв ли не още дефицит, породен от тъй удивителната липса на здравомислие из нашите тъй свидно родни простори.

Пак ще спра дотук, с оглед текстът да не става прекалено дълъг, изморителен за четене. Вчера като прекъснах принудително, се захванах да давам отговор, сиреч, да влизам в диалог с един коментиращ, надявах се, че ще мога поне да му отговоря, но и за това не ми стигна времето (тогава бързах за черква). Сега ще завърша отговора си, с оглед да закрием поне този проблем; ето докъде стигнахме:

Анонимен каза: В крайна сметка нещата опират до определението на понятието “здрав разум”. Ако под него разбираме ежедневния, практичен, “битов” здрав разум, с него наука наистина не може да се справи. Различно е обаче, ако под “здрав разум” разбираме РАЦИОНАЛНИ КРИТЕРИИ И ФОРМАЛНА ЛОГИКА. Така например класическата механика на Нютон наистина е сложна, но не нелогична и с известни усилия може да бъде разбрана ПО ПРИНЦИП от всеки средно-статистически човек. Молекулярната генетика, т.е. механизмите на наследствеността, са изключително сложни, но не са парадоксални или непонятни. През 1900 година математикът Давид Хилберт казва, че (отчасти нерешените до днес) 23 големи проблеми в математиката трябва да може да бъдат формулирани така, че да бъдат обяснени на първия срещнат на улицата минувач. И наистина колкото и сложен да е един научен проблем, той трябва да е разбираем ПОНЕ ПО ПРИНЦИП с помощта на разума и логиката.

Ангел Грънчаров каза: Казах Ви, "здрав разум" и "здрав разсъдък" не са едно и също нещо - щото разум и разсъдък не са едно и също, нищо че повечето хора не сфащат никаква разлика между тия думи. Що е разум в моето разбиране съм обяснявал безброй пъти, но ето, ще Ви кажа вкратце: разум е синтетична душевна сила (от рода на вярата), т.е. е душевна сила, която свързва нещо цяло отделните ("прости", аз ги наричам коренни и и чисти) душевни сили, именно мисълта и чувството (способността за познание и способността за оценяване, за постигане на субективния смисъл на нещата), т.е. разумът е нещо много повече от разсъдъка, който именно е израз на една чиста познавателна способност. Мисли разумно или истински само оня, който не мисли само разсъдъчно или чисто познавателно, а е успял да обогати представата си с оня чисто човешки смисъл на нещата, който ни доставят чувствата, чувствителността. От казаното излиза, че ако нещо наистина е разум, то няма как да не е здраво, разумът е самата здравина, но ако нещо пък е само разсъдък, то няма как да е здраво - щото едноизмерността пречи за постигането на пълнота; здравото винаги е пълнота, изпълненост, интензивност на жизнените сили, нали така? Има обаче и още нещо: в разумността има и трети основен момент, това е именно практичността, действеността: на основата на постигнатите смисъл и знание на нещата човешката душа благодарение на волята и на въображението започва да продуцира идеални образци ("цели"), а пък на тази основа вече се задвижва и онази енергия, която е потребна, та в действието да се работи за промяната на нещата, с оглед да станат по-близки на човека. В примерите, които пък сте дали (за Нютон и пр.) си личи, че бъркате по непростим начин обяснение и разбиране, но сега да ви обяснявам разликата между двете е безнадеждна работа, опитайте се да проумеете тия неща сам (аз много съм писал по тях, примерно в моето изследване със заглавие "Учението за човека и формите на духа" ще намерите предостатъчно пища за размишления в тази посока).

Анонимен каза: Това обаче не може да се каже за Теорията на относителността и конструкциите на модерната теоретична физика. Оказва се, че поради някакви причини те са достъпни не само в детайли, но и ПО ПРИНЦИП само за една малка група “богоизбрани” умове. Обикновено се твърди, че без дълбоки, най-вече математически познания тези теории ни могат да бъдат разбрани. Забравя се обаче, че математиката е само инструмент, но не и същността на тези теории и че ако те не могат да бъдат обяснени нагледно ПО ПРИНЦИП на широката публика без специални познания, значи има нещо дълбоко проблематично.

Ангел Грънчаров каза: Поставяте проблем, нямащ нищо общо с обсъждания. Вероятно за да ни продемонстрирате "начетеността" и учеността си. Прескачането от тема в тема без да има потребност за това води до еклектика и свидетелства за това, че този човек просто не мисли. Подобно "философстване" е от типа на дървеното, то с нищо не може да ме впечатли или пък да ме респектира.

Анонимен каза: Само че науката не е само безкористно търсене на истината, а и СОЦИАЛЕН феномен. Така например много научни кариери са изградени на базата на приемането на определени господстващи възгледи или “парадигми” или „дисциплинарни матрици“ (Томас Кун) и тяхното отхвърляне би означавало край или преосмисляне на тези кариери. Това обяснява поне отчасти съпротивата на “конвенционалната” наука срещу нови или алтернативни възгледи и неприемането на критиката на ТО от „нормалната наука“. Така че съвсем не е необходимо тук да има някакъв страшен „заговор“ на учените срещу алтернативни, неконвенционални мнения.

Ангел Грънчаров каза: Отплеснахте се съвсем, нямам време за губене да обсъждам неща, които нямат връзка с проблема. Обикновено тия, дето искат да се представят за многоучени, имат този дефект, че, да допуснем, в главите им има някаква информация, която обаче те не са успели да осмислят, сиреч, стигнали са до нещо като "хранително разстройство", до разстройство на "умствения стомах", в резултат на което всичко, което напишат или кажат, не е нищо друго освен някаква... умствена диария. Ще ме простите много, но казвам тия неща не за да Ви обидя, а за да Ви помогна, стига това да е възможно; ако сте млад човек, то това, че Вашият умствен живот е приел невярна посока на развитие може донякъде да се коригира, но ако сте на зряла възраст, простете, то този дефект на мисленето май ще си остане пожизнен. Не ми е сега работа да Ви обучавам в мислене, но това е именно мястото, където имате отчайващи пропуски; боравенето с данни, с факти, еквилибристиката с думи, с понятия, с клишета, на които често не разбирате точния смисъл, не е мислене, то е именно нерегулирана дейност на въпросния "умствен стомах", което именно и поражда въпросната диария (с извинение за грозно звучащата дума, но за друга не се сещам сега). Има хора, на които като им кажеш такава все пак, признавам, тежка забележка, се сепват, почват да усещат, че има нещо, което е проблем за тях, на тази основа, постепенно, може да настъпи промяна към добро. Други хора обаче се озлобяват и почват още повече, без никакво неудобство, да демонстрират дефекта си. И продължават да затъват в празнословие. Много ми е интересно Вие как ще реагирате. Имате потенциал мисленето Ви да се оздрави, ама от Вас си зависи дали ще го използвате - или ще го пропилеете. Аз затова често се бъзикам с вас, дразня ви, с оглед да провокирам замисляне, обикновено не се получава. Но и чудеса са възможни някой ден. Желая Ви успех!

Спирам дотук. Хубав ден желая на всички! Бъдете здрави! Моля, осъзнайте, че душевното здраве е залог за всяко друго, а душевно здрав е оня човек, чиято душа функционира здравословно, тъй да се рече - ако трябва да се изразя учено. Здравомислието, за което се опитваме да подемем разговор, е признак на дейността на здравата, на хармонично развитата и богатата, неощетената душа. Правете нужното и вашата душа да бъде такава - ето тази е грижата, която следва да е най-важна за човека, който иска да живее пълноценно.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo