Духът е именно тази градивна, раждаща, оживотворяваща, облагородяваща, оздравяваща всичко свобода

И тъй, изследванията върху проблема за здравомислието напреднаха дотам, че стигнахме до заключението, че до този проблем се свежда в крайна сметка всичко, което изобщо може да ни занимава; всички спорове, конфликти, ценностни разминавания и т.н. в крайна сметка се обуславят от това, че много хора си позволяват лукса да живеят в атмосферата на поразително нездравомислие. Разбира се, естественото е хората да се опитват да се освобождават от оковите, от ограниченията, от блокажа на едно нездраво, инертно, несъвременно съзнание, неспособно да постигне адекватност, така да се каже, с духа на самото време, в което живеем, сиреч, със съществените потребности, които самият живот изисква да задоволяваме. Цялата духовна култура, като се почне от различните видове изкуство, та се стигне до най-сериозните философски трактати, в същината си е порив към здравомислие, неугасим стремеж да преодоляваме изкушенията и рисковете на разсъдъчното нездравомислие.

Или направо на немисленето. Щото немисленето е предпоставка на нездравословното, на болното представяне на нещата. Здравата, хармонично функциониращата, пълноценно живеещата душа е именно душата, чиито мисли и чувства са именно здрави - и здравословни, и плодовити, и облагородяващи духа на човека. А иначе е пълно с хора, чиито души са осакатени, непродуктивни, потиснали потенциала си, ощетени, бедни, пораждащи само кухо самомнение и празно високомерие. Рядкост в наше време е да срещнеш човек, чиято душа е неощетена, непотиснала способностите си, напротив, разгърнала потенциала си във всички посоки. Рядкост в наше време са пълноценно живеещите и одухотворени личности, излъчващи благородство, душевна щедрост, светлина, сила на духа и нравствена чистота. В наше време, какво да крием, е пълно общо взето предимно с мижитурки, сиреч, с претенциозни безличия. И цялата работа по тази причина се свежда до ето какво: а какъв е изходът, как можем все пак да излезем от това състояние, какво трябва да правим та да се борим по-ефективно - с оглед да преодоляваме толкова неблагоприятната за нашата човечност тенденция?

Ето, напоследък сякаш всички осъзнаха, че политическата деморализация или деморализацията в областта на политиката е един съдбовно важен за функционирането на демокрацията ни проблем; само преди няколко години обаче на предупрежденията на странници като мен, които предупреждавахме за толкова негативната тенденция, ни се подиграваха за това, че сме се били занимавали с неуместен морализъм, с банално морализаторство в областта на политиката, която по презумпция, видите ли, била "извън морала". Е, сега изглежда все повече се разбира, че всичко, що е в сферата на човешкото, няма как да няма своите нравствени детерминанти и измерения. Нещата винаги са многосмислени, многолики, съдържат много измерения; не бива да си позволяваме лукса да се задоволяваме с ощетена в смислово отношение интерпретация, щото по този начин себе си ощетяваме и дори деформираме. Всяко нещо, ако не бъде схванато и постигнато адекватно, в цялото богатство на смисъла му, сиреч, цялостно, ако не бъде възпроизведена под формата на мисъл тези именно негова пределно човешка и духовна многоизмерност, неминуемо почваме да го възприемаме изкривено, непълноценно, сиреч, нездраво. Повечето хора, поради това че душевният им живот е беден и ощетен, непълноценен, на тази база неизбежно ощетяват и картината на света, с която се задоволяват. Те започват да се откъсват от реалният сват, започват да живеят в ефимерни, илюзорни, фантастични даже светове, нямащи нищо общо с реалния. Такива хора се държат в нашия реален свят пределно неадекватно - и на тази база успяват да извършат страшни щуротии и поразии. Примерно ето как обремененият с вулгарно-кагебистките и пошли имперски представи за нещата всерусийски самодържец Путин се държи напоследък: държи се като слон в стъкларски магазин. Разбира се, за да са възможни такива грандиозни масови социално-идеологически психопатологии като путинизма се налага да се влага огромен ресурс в зомбирането, ослепяването, видиотяването чрез масирана медийна обработка на огромни човешки маси. Същият процес върви доста успешно и у нас. Калпавото, изцяло сгрешено, тотално загубило автентичния си смисъл, безчовечно, тоталитарно в същината си, командно-бюрократично и монополно държавно образование играе най-главна роля в този процес на душевно оскотяване, видиотяване, озверяване и опростачване на цялата ни нация.

Понеже темата, която зачекнах, е безкрайна, това ме освобождава от потребността да се стремя към цялостно представяне и описание на проблема - по причина на това, че такъв един стремеж е твърде нереалистичен, неизпълним, непостижим. И като такъв е направо глупав. Ще ми се с още няколко щриха да представя още някои характерни и по-изразителни нюанси, пък нека всичко останало да си го доработват съзнанията на ония, които дръзнат да прочетат книгата ми.

Тия дни ми се върти в главата идеята да опитам да направя по-пълен анализ на онова знаменито изказване на премиера Борисов, изказано в тъй славния му предишен мандат, когато той често ръсеше какви ли не откровения. Сега пак се мъчи да шашне човечеството, но сякаш вдъхновението му се е попритъпило. Та ето тази въпросната мисъл, която ми се струва заслужава едно такова голямо внимание, именно да стане предмет на тълкуване в една по същество философска, не само психологическа книга:

И вие сте прости, и аз съм прост - и затова се разбираме!

Това той го каза, разговаряйки със стачкуващи миньори в Кърджали. Той има и доста други попадения, примерно ето това: "Мойте кучета са страхотни, но са точно като българите - трябва здраво да се държат" и т.н. За да не разводняваме текста нека да се съсредоточим върху горната мисъл, която наистина е шедьовър - и заслужава цялото ни внимание. Защото съдържа в себе си един истински закон. Закон на мисълта. Философски закон. Цяло чудо е как толкова потресаващо дълбока мисъл е родило премиерското съзнание. Тоз Б.Борисов май изобщо не бива да бъде подценяван. Като едното нищо един ден може да стане българският Дьо Гол - или българският Чърчил. Знаем, че тия двамата държавници освен всичко друго са били и доста културни, доста интелигентни, доста мислещи. Тъй че, предупреждавам, нека да не подценяваме г-н Премиера - заради неговия простонароден, бих казал простодушен маниер на държание и изразяване.

Още древните мъдреци са формулирали закона, който сега преоткри в такава покъртително ясна форма и нашият тъй проницателен премиер: подобното се привлича от подобно. Е, вярно, има и още един закон, който твърди точно обратното: а именно, че противоположностите се привличат. Тъй простите и "сложните" хора вероятно по някакви тайнствени начини също се привличат. Въпросът е да определим точно какво разбираме под "прост" - и какво под "непрост", санким, "сложен".

То, от друга страна погледнато, съвсем не е лошо човек да е... прост - щото "сложните" хора са хем неприятни, хем има риск от много сложнотия да се объркат. Между другото обаче преди време някакъв младеж, подтикнат от вдъхновение, беше изписал със спрей на стената на Математическа гимназия в Пловдив следното покъртително по мъдростта си изречение-откровение:

Хич не е лесно да си прост!

Тоя случай разшумя по медиите, но така не се разбра това нещо дали е написано по адрес на директора на въпросното училище, на когото някакъв ученик е поискал за нещо да отмъсти, или е просто израз на философските и поетическите наклонности на възпитаниците на математическата гимназия. Апропо, въпросният директор след този случая рязко се разви нагоре в йерархията, изведнъж стана депутат, дорасна и до заместник-министър на образованието и нАуката, възвиси се чак дотам, че в един момент стана дори и доцент (е знам от кой институт, може и да е от Библиотекарския, важното е, че е доцент, институтът изобщо не е важен! Да му пожелаем един ден и професор да стане, а защо не, както му е потръгнало, и в Академията да получи заслужено кресло!

Истински простия човек, санким, неусложнения човек, е някак си първичен - и в този смисъл душата му е здрава, в нея няма нищо излишно, няма разните му там лиготии, свързани с голямата "начетеност", ученост и пр. Най-тежки са случаите на усложнените индивиди, които са си наблъскали главите с "много знания", които обаче съвсем не са успели да преработят и осмислят. И затова се държат като двукраки британски енциклопедии: всичко знаят, за всичко могат да ти кажат колкото си искаш досадни и непременно чужди мисли! Но за сметка на това нямат ни една своя, оригинална мисъл, мисъл, дето е родена от тяхната душа. Пред тази сложнотия аз решително избирам простотата. Общо взето такъв е ефекта върху душите на калпавото, на изцяло сгрешеното ни образование: произвежда надути многознайковци, чиято глава не е родила и няма да роди нито една своя мисъл. Ражда плямпала, чиято уста работи като мелница, без обаче да успее да каже нещо смислено, нещо заслужаващо да бъде чуто. Ражда купища "бай вучковци", млади, но кухи "всезнайковци", кухари, претендиращи за всезнайство. За да спасят някак душите си младите решително нищо не щат да учат, което е значително по-мъдро и по-добро решение. Най-кардинално решават проблема младите циганчета, които съвсем не щат да идат на такова училище - и се доверяват на живота да бъде техен учител. Животът ще ги научи на много по-добри неща. Напук на патриотите пиша тия думи - принципно няма да се откажа от тях никога. Животът е най-добрият учител. Това е максима.

Общо взето нашето свидно отечество си страда не от този род автентична простота на т.н. прости хора, а от една съвсем друга, твърде усложнена и изкуствена, сиреч уродлива простащина, която е израз на дефектната ни, на нежизнеспособната ни култура - и на същото това дефектно в корена си образование. А нерафинираната, естествена простота, стига човек да не е извратил душевността си, изобщо не е зло; такива човеци са твърде естествени и непосредствени. Да, обаче в съвременния информационен, културен (тъй да се рече) и медиен океан, в който сме поставени, такава една автентична и неизвратена простота едва ли може да бъде съхранена. Представете си "диваците", които са съществували в пълно и хармонично единство с природата, например индианците преди идването на белите в Америка, ето за такъв род съзнание става дума. И за такъв род простота става дума. Който иска да бъде облъхнат от нея нека да прочете Писмото на Вожда Сиатъл до президента Франклин Пиърс, аз съм убеден, че ще бъде втрещен от неподправената дълбочина, мъдрост и непостижима при това разумност на такава една простота. За нея аз тук говоря. Явно не е тя онова нещо, което се е запазило у нас и не то се има предвид когато в нашенски условия говорим за "прост човек". Но бях длъжен да упомена, че има една такава автентична и неподправена простота; интересно е да се замислим може ли нещо от нея да бъде съхранено когато съзнанието, душата на съвременния човек бъде подложено на инвазията на т.н. "масова култура", на тероризма на тираничните медии и на извратеността на това, което минава за образование у нас, ала, за жалост, изобщо не е такова.

Вероятно и нашият тъй всенародно любим премиер не е имал предвид този род простота когато е изказал своето тъй впечатляващо изказване И вие сте прости, и аз съм прост - и затова се разбираме!. А пък може и нещо интуитивно да е долавял все пак когато се е изразил така. Когато в душата му се е родил подтика, който го е принудил да се изрази така чистосърдечно. Както и да е, това беше само един пример, който да ни подскаже, че не всичко се схваща подобаващо, че винаги се налага да премисляме нещата и да се опитаме да ги постигаме по-пълноценно, сиреч, че не бива да се задоволяваме със съвсем повърхностните представи за тях.

За мен най-важното, което все пак постигнахме в тези анализи, е тезата: ако душевният ни живот е здрав, сиреч, хармоничен, т.е. ако душевните ни сили под мъдрото ръководство на Аз-а успяват да се сработват, да се подпомагат, да се разбират, да не си пречат, ако успеят заедно да съхранят свободата си, т.е. ако душевният ни живот в резултат на това е именно свободен, бих си позволил да кажа дори свободолюбив, ако душата ни не търпи никаква тирания, ако душевните сили са партньори, а не уреждат отношенията си на основата на господството и подчинението, ако този наш т.н. душевен живот не е дисбалансиран и ощетен, ако не е допуснато Аз-ът да подценява едни душевни сили, а да толерира за тяхна сметка други и т.н., то тогава наистина имаме пълното право да говорим за здравомислие, стига да приемем, че най-висшата дейност на такава една душа е именно продуктивната, творческата мисъл (каквато мисълта ни трябва да е именно по презумпция, по дефиниция). Такъв един правилно, нормално функциониращ душевен живот не може да се постигне, разбира се, ако в образователната сфера сме допуснали монополизъм, тирания, примерно, на т.н. научно познание, ако стремежът към прехваленото знание е тиранично доминиращ, водещ, определящ всичко друго. Образование, от което духовните форми, именно философия, религията и особено изкуството (което е пряка противотежест на едноизмерното научно познание) са изпъдени, ако заниманията на младите с изкуство, философия и религия не се допускат, ако на тази база и възможността им да живеят един що-годе пълноценен духовен живот е отречена и ощетена, то такъв именно тип отношение към човека неизбежно поражда и болестотворност, и изкривеност, и едноизмерност, и дефектност, и деградация на човешкото и т.н. Такова образование няма начин да не поражда нравствени уроди, които дори и да бяха "многоучени" или "многознаещи" (макар че изобщо не могат да бъдат, принципно и на дело!), пак щяха да са по-скоро карикатура на човека и на човещината, щяха да са една жалка и мизерна от човешка гледна точка картинка. Това всъщност ми е и основната мисъл, която се опитвам да проведа в своето изследване за здравомислието, този е основният резултат, до който достигам в него.

На тази база вече всичко останало може да се схване, проумее и разбере. Необходимо ни е едно разбиращо в същината си образование и обучение, една разбираща "подготовка" на младите за живота, която по друг начин не може да се постигне освен чрез свобода, но една плодоносна свобода, която е налична само благодарение на пълноценнотото им общуване с духовността, с формите на духа, именно с философията, изкуството и религията. Духът е именно тази градивна, раждаща, оживотворяваща, облагородяваща, оздравяваща всичко свобода, духът именно и поражда тази образцова и пълноценно изразяваща се човешка личност, която би следвало да е идеал на един такъв тип отношение към човека; едно подобаващо, дължимо отношение към човека - стига да разбирахме човека именно като човек. А да си човек е точно това: да си свободно и отдадено на духовни занимания същество, което успява да се отдаде всецяло на така великото и вдъхновяващо тайнство на живота. Тази е моята дефиниция за човек. И за живот. Двете трябва да са едно цяло. Духовният живот на човека е предпоставка за всеки друг. Не живеят ония, които са си втълпили, че могат да живеят извън духа, това тяхното съвсем не е живот. А духът е това: свобода. Отдаденост на свободата. Пълноценен живот е само животът, оплодяван от свободата. Да спра за момента дотук и като завършек на този текст да коментирам в една също така диалогична форма позицията на изказалите се под по-раншната публикация, именно ето тази Щом се освободим от дефектите на калпавото си образование, имаме всички шансове да преуспеем по пътя на мисълта; пак ще добавям своите реплики абзац по абзац, щото иначе дискусията става като обмяна на монолози:

Анонимен каза: Благодаря много за изчерпателния отговор, за някои неща дори съм съгласен, за други бих могъл да Ви опонирам, но не това най-важното. Хубаво е, че въобще стават такива диалози, защото тази класическа форма на философското общуване – срв. диалозите на Платон – днес не е на особена почит.

Ангел Грънчаров каза: Радвам се, че разбирате това! Чудесно е, че сте осъзнал това! Похвално е, че така се отнасяте към нашето обсъждане...

Анонимен каза: Различията между нас се дължат отчасти на това, че вие мислите по-скоро в руслото на т.нар. „континентална“ философия, докато аз се разсъждавам повече в духа на позитивистката, „аналитична“ философия, а тези две течения нямат много пресечни точки. Навремето Вие бяхте дори така любезен да публикувате на страниците на сп. „ИДЕИ“ един такъв наш диспут. Аз обаче не отхвърлям изцяло континенталната философия, още повече че дихотомията „континентална-аналитична“ е твърде условна.

Ангел Грънчаров каза: Приемам тази констатация. Аз наистина вероятно мисля в руслото на една по-различна философска традиция, макар че изразът "континентална философия", както и още по-генерилизиращото "философията", както понякога се изразявате, признавам си, ме дразни - по причина на това, че такива обобщения не са коректни. В т.н. "континентална философия" има най-различни школи и течения, в това число и позитивни (позитивистични); Общо взето противник съм на това да пришиваме етикети на философите и да се опитваме да ги обезличаваме като ги отнасяме към някакви "общи движения", щото най-ценното в сферата на мисълта е тъкмо оригиналното, индивидуално-неповторимото. То и в сферата на човешкото е така: това, че имаме нещо общо, именно две ръце, два крака, една глава и пр. едва ли е толкова значима констатации; интересното, вълнуващото е обаче тъкмо онова, по което се различаваме. А най-вълнуващи са различията ни в сферата на мисълта, на духа. Интересно е обаче, че хора, мислещи в руслото на традицията, към която Вие сам се отнасяте, вероятно съвсем не разбират що е това дух, какво представлява духовният живот, също и човешкото като пределно индивидуализирана и конкретно изявяваща се цялост и пр.

В този смисъл, простете, но от гледна точка на току-що развитото становище не само т.н. "аналитична философия", но и други подобни явно следва да бъдат отнесени към една извъндуховна, чисто позитивна сфера; но това пък, от друга страна, изисква признанието, че тяхната тенденция, тъкмо заради съдържащата се в нея едноизмерност, както и да я погледнем, е израз на едно нездраво, болестотворно мислене, е израз на болестта на културата, която можем да открием като една от водещите тенденции в развитието цивилизацията ни. Другата, противодействащата тенденция е тази на т.н. "философия на живота", към която, изглежда, и аз принадлежа. Аз тук обаче бих си позволил да Ви задам ето какъв въпрос: може ли с основание да се отнася към философията една нейна форма или едно учение, което само (ударението е върху о) се определя като антидуховно, при положение, че по презумпция философията е форма на духа? Може ли да е философско учението, което само се определя като антидуховно, при положение, че философията по начало е форма на духа? А духът синтезира в една цялост и мисъл, и чувство, и воля (действие), и интуиция, сиреч, всички до една душевни сили; ако някаква конкретна философия (философско учение) не прави това, тя заслужава ли изобщо да се смята за философия? Смятам, че този въпрос е добре да си го поставите сам. И сам да си отговорите, пределно честно при това.

Анонимен каза: Иначе още веднъж ще повторя, че не страдам от мания за всезнайство, понеже знам много добре, че не знам всичко. Aз непрекъснато осъзнавам колко малко знам и как никога няма да науча и разбера много неща, което на подсъзнателно ниво ме изнервя, макар че се боря с това. Това обаче не е пречка да се интересуваме от много неща и да искаме да знаем много или дори „всичко“, каквото и да значи това точно. Историята на философията учи, че много философи са били такива именно такива наречени от вас пейоративно „всезнайковци“: Аристотел, Авицена, Алберт Велики, Лайбниц, Чарлз Пиърс (може би най-големият американски философ), Кант, който е имал необятни познания и др. Разбира се, поради нарасналия обем от знания днес е много трудно или дори невъзможно да си универсален учен в старата традиция, затова е по-добре да се говори за „универсалисти“ и „генералисти“.

Ангел Грънчаров каза: Прекъсвам дотук разсъждението Ви, за да отговоря; пък след това ще продължа за останала му част.

Виждате как тук се забърквате в съвсем излишно противоречие, което се дължи на Вашата недотам основателна представа за това що е философия изобщо. Философията не е форма (наистина "по-специална") на науката, по тази причина познанието и знанието няма как да са нещо като самоцел на ония, които се занимават с нещо, наподобяващо философия, или имащо отношение към нея. Просто да знае това или онова за философа е почти нищо, просто да си информирам е прекалено малко за философа. Друг е въпросът, че информираността и знанието могат да бъдат подтик за занимание с философия, но това последното не може да се сведе до упражняване в знаене, в многознайство и пр. Още Хераклит го е казал превъзходно, съветвам Ви да помислите повече защо се е изразил така:

"Многознайството на ум не учи, в противен случай то би научило и Хезиод, и Питагор, и Ксенофан..."

Съвременниците му го смятали за "многоумен" (забележете - не за многознаещ!), но и за надменен повече и от който и да е друг, защото също така обичал да казва и следните думи:

"... съществува една мъдрост – да се постига Знанието, което управлява всичко чрез всичко."

Има какви ли не знания, даже по времето на Хераклит е имало, а си представете какво е положението днес; глупава работа е да искаме да знаем много, камо ли пък всичко; щото има опасност, прочее, стремейки се да знаем всичко, в крайна сметка да не знаем нищо; този, който иска да знае всичко за всичко, в крайна сметка стига до ето какво: да знае... нищо за всичко! Между другото мъдрата природа неслучайно е поставила този механизъм в душите ни: да забравяме. Запитайте се и за това защо освен да знаем, да трупаме знания, душата ни превъзходно умее и това, именно да забравя вече наученото. Но да не изпусна да Ви кажа онова, което е най-важното: като не можем да знаем всичко, пък като е подозрително дали има смисъл да се стремим да знаем и много (по-точно колко много трябва да знаем?!), ето, мъдрият Хераклит ни съветва да подбираме, да се стремим да знаем онова, без което не може, в крайна сметка да търсим онова Знание (не знание, а Знания, има разлика), без което не може, което именно управлява всичко останало; знанието за Единното, за "ядрото на знанието", сиреч, да се опитваме да постигнем Логоса. Философите са се отдали на това да търсят и постигат Логоса (Разума, Мъдростта, Истината и пр.), ето защо е пределно глупаво да се стремят да се обременяват с с толкова излишен товар или баласт, именно да знаят много - или, опази Боже! - всичко!

Та според мен представата Ви за философия, за смисъла на заниманията с философия е недъгава и нездрава, откъдето и произлизат останалите Ви беди. Или грешки. Най-добронамерено Ви казвам това. Изглежда сте учил философия при крайно нефилософски настроени учители... пълно е с такива, впрочем...

Анонимен каза: Според мен философите трябва да са именно такива генералисти, а не тесни специалисти. Тесният специалист има опасност да изпусне от поглед ГОЛЯМАТА КАРТИНА, затова трудно може да е философ. Философ обаче БЕЗ СПЕЦИАЛНИ ПОЗНАНИЯ рискува да изпадне в безпочвени спекулации. Всъщност аз съм на мнение, че философът освен, разбира се, по философия трябва да има задълбочени познания В ЕДНА ИЛИ НЯКОЛКО ОБЛАСТИ и познания В МНОГО ДРУГИ ОБЛАСТИ. Така че не подценявайте моите познания по физика и ТО например. Моето образование не бих нарекъл „калпаво“ и това може да се потвърди от специалисти, с които съм дискутирал философия, социология, политика, физика, космология, класическа музика и медицина например.

Ангел Грънчаров каза: С току-що казаното Вие превъзходно илюстрирате констатацията, която по-горе направих. Проблемът Ви е, че имате една доста проблематична, съмнителна направо представа за това що е философия. Баналното твърдение, че философът трябвало да умее да вижда "гората", а не "отделните дървета", показва и говори много. Но работата е, че ситуацията на автентичния философ се усложнява прекалено много поради това, че за него специално "виждането" ("гледането") като такова не е и не може да е самоцел. Философът при това не гледа непременно навън, нали така? Други светове го вълнуват него. Светове, невидими за очите при това. Духовни светове и вселени вълнуват автентичния философ. Тъй че работата съвсем се усложнява ако вземем предвид и това. Неработеща е Вашата елементарна представа за това що е философия. Философът не борави само със знания, познания и представи, а с нещо много по-значимо и многоизмерно: борави с идеи. Истинската идея (апропо, за философа идея и истина са едно и също нещо) съдържа съдържа и познавателен, но и ценностен момент. Тя се долавя не само с ума, но и с цялата душа, със сърцето (чувството) особено. Като философстваме впрягаме целия потенциал на душата си, не само ума, не само разсъдъка. Тъй че нещата са по-различни от това как си ги представяте. А иначе наистина е имало всякакви философи, само че доста е съмнително дали някои, минаващи за такива, наистина заслужават това доста ангажиращо и отговорно прозвище. Има степени на философичност при философите. При някои тяхната степен е твърде ниска.

Анонимен каза: Освен това мисля, че всеки човек и философът в частност трябва да МОЖЕ много неща. Е, не става дума за крайност, явно никой не може да бъде едновременно, да кажем, класически балетист, пилот на изтребител и олимпийски шампион по гребане, но не е зле да се владеят някои „класически“ неща, напр. да владееш всички лекоатлетически дисциплини на прилично ниво, да свириш полупрофесионално на един или няколко инструмента, да пееш опера на професионално или полупропфесионално ниво, да можеш да разглобиш и сглобиш велосипед и т.н.

Ангел Грънчаров каза: Аз в случая мога да се съглася с нещо от това, което казвате. Философът наистина трябва да може, да умее много неща, но не чак толкова много. Все пак най-главното е да умее да мисли пълноценно, истински, т.е. по философски начин. Вместо да умее да бяга като лекоатлет, на добрия философ му е пределно достатъчно да умее да се разхожда дълго сред природата, това умение на мен лично ми е предостатъчно. Спортът като такъв изобщо не ме вълнува, макар че мога да призная постиженията на разни хора в тази сфера. Все пак за философа не тялото, а душата има приоритет. И сърцето най-вече. Тялото е един звяр, който всеки човек трябва да умее да опитоми, с оглед да му служи, енергията, локализирана в него, да бъде градивна, а не разрушителна. Душа и тяло трябва да са хармония при всеки човек, не само при философа. Всеки човек и философ по свой начин търси и постига тази хармония.

Между другото ето как сега се сещам, че трябва да обърна повече внимание (в това изследване за здравомислието) на ролята на тялото за постигане на човешка хармония, щото човекът е именно единство на двете си половини, на душата и тялото. Тялото съвсем не бива да бъде пренебрегвано - щото пренебрегнатото тяло има ресурса да ни отмъсти. На тази почва се получава голям дял от нездравословността на нашите мисли. Болно, недъгаво, потиснато, недвижещо се, страдащо тяло не може да даде подтик за една просветлена, облагородена, чиста, незлоблива и пр. душа.

Владимир Петков-Трашов каза: Браво, мой скъпи мислещи Приятелю и скъпи ми Учителю - ти казваш точно и ясно това, което чувствам! :-) (А що е туй, ако не триумфа на Хюм!)

И присъединявам моите към твоите съвети отправени към г-н Хлопаща дъска! :-) Има потенциал, но не го е развил в правилната посока. А най-важното и, според скромната ми личност, е г-н Хлопаща дъска, да си преодолееш първо манията за анонимност, та после и другите мании, правилно посочени ти от Добрия Философ!

Той е 100%-но прав! Оправи си дървенията с анонимността, та виж, че и другите ти неща взели па, почнали да се оправят... :-)

На мен мисълта на Хюм също ми се разкрива достатъчно ясно, обосновано и точно, макар да нямам лицензирано философско образование...

Ами, слушаме чувството си - кой ни говори истината.

А това, че никой не може да я изчерпи до дъно... си е съвсем друго нещо...

2015.03.25 г. Владимир Петков-Трашов

Ангел Грънчаров каза: Г-н Петков-Трашов, благодаря за добрите думи, явно мислим в една и съща посока, което е радващо! Имам само една забележка, това, че покрай думата "приятел" (която си написал с голяма буква), си употребил и думата "учител", написана с голяма буква, и то употребена, както с ужас забелязах, по моя адрес!!! Това за мен е същинско светотатство, щото само добре знаеш Кой Единствен заслужава да се употребява тази свята дума, изписана с голяма буква! Тази ми е забележката само.

А пък квалификацията "Добрия Философ", изписана по мой адрес, макар и твърде ласкателна, силно ме зарадва, особено в тия времена, в които аз официално съм провъзгласен не за нещо друго, а за "най-некадърния", сиреч, "най-лошия" философ. :-) Но щом като на поне един човек му е хрумнало да ме определи като "добър философ", на мен ми стига, дето се казва, тая награда или това признание, то е особено ценно за мен. Пък и има значение кой, що за човек казва едно или друго нещо. Така че мога само да ти благодаря за това толкова важно за мен признание! "Откровенията" на други, пък макар и намиращи се на някакви началнически позиции, мен наистина съвсем слабо ме вълнуват...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo