Вярвайте в себе си, в способността си да се справяте сами - и непременно ще успеете!

Във Велика сряда, броени дни преди Възкресение Христово, аз сядам да пиша нещо като въведение към хартиеното издание на моята книга ПОМАГАЛО ПО ВЯРА, една книга, която започнах дни преди Рождество Христово - преди малко повече от три месеца. Книгата беше написана и завършена за около месец, от доста време е достъпно нейното онлайн-издание (съдържащо пълния й вариант, той е от повече от 300 страници). От доста време работя по цялостното редактиране, съкращаване и натаманяване на краткото й книжно (хартиено) издание. Ето, днес сядам да напиша нещо като увод към него. Само с няколко думи искам да се обърна към бъдещите читатели и ползватели на нашето помагало.

Помагалото, което държиш в ръцете си, уважаеми читателю, е една твърде необичайна книжка. Тя може силно да те озадачи на моменти. Не съм се опитвал да вместя текста в догмата или в калъпа за едно "добро учебно помагало". Тъй като предметът тук е силно необичаен: вярата. Да се учи човек на вяра е една крайно деликатна, фина работа. Това е духовна дейност, която няма правила. Вярата е нещо, което се ражда в сърцето и душата - или не се ражда. За да се роди нещо, то трябва да бъде преди това заченато. Да се хвърли семенцето в подходяща почва. Не камениста и суха, а що-годе гостоприемна към него. Е, донякъде тази книжка има отношение към това да подготвим почвата - душата си - за приемане на семенцето на вярата. Та да пусне своите корени и да не изсъхне. Само това. Всичко друго вече не зависи от нас. То или става или не става. Тия неща не се поддават на регулиране. А почвата на душата, гостоприемна за семенцето на вярата, е една: свобода.

Най-доброто помагало по вяра е ясно кое: Свещеното писание. Библията. Няма нещо друго, което да може да е по-въздействащо и силно. Има и други такива текстове, но Библията е първа по мощ и по духовна чистота. Тъй че и през ум не ни е минавало, че можем да напишем нещо по-добро. Истинското занимание по вяра е само това: да четем по-често Библията. От нея можем да получим и да постигнем всичко. Нищо нея не може да я замени.

Трето: животът също е наш най-велик учител. Самият живот, това, което ни се случва, изпитанията, които се изправят пред нас на различните етапи. Ако привикнем да разбираме живота - ще се причастим към неговото велико тайнство. И към Този, който ни е дал този най-скъп дар. Да, животът е най-скъп дар за човека. И трябва да се живее така, че после да не се срамуваме. Не бива да проявяваме малодушие, не бива да петним името човек. Да, следва да живеем като човеци, заслужаващи това име. Трябва да бъдем човеци. Огромна и тежка е задачата и мисията на оня, който иска да бъде човек в истинския смисъл. А мерзавци да бъдем е най-лесното. Или подлеци. Или тъпи, ограничени, злобни, завистливи уроди. Пълно е с хора, които са позор за човека и човещината. Които са карикатури на човека и човешкото. Е, искайки да бъдем човеци, стремейки се към истината за човешкото съществуване - свободата - живеейки както е достойно, както подобава за човека, ние неизбежно ще намерим своя лично проправен път към Бога.

Та затова не се чудете, моля, на "странностите" на това помагало. То е твърде човешко и човечно. Примерно, описал съм една история, която - ще си позволя да кажа това - много наподобява историята на Христос. Знаете какво му се е случило на Христос, нали? Той бил Учител, да, Учител, само дето е бил Учител с голяма буква, не просто учител. Бил много различен Учител, даже нямал, представете си, диплома за учител. Имал си неколцина ученика, а иначе си позволявал да се обръща към всички човеци, към народа. Знаете какво направили тогава с него дейците на тогавашния образователен и църковен истаблишмънт, крепителите на онова тогавашно тяхно статукво, имам предвид първосвещениците, "началниците": наклеветили го, че е "враг", че е "лош", че е "вреден", че е "опасен"; дали го под съд (по същия начин по-рано бил съден и един друг знаменит учител, именно Сократ), осъдили Христос също като Сократ на смърт, но още по-страшна, унизителна, жестока: той бил разпънат, прикован на кръст!

Е, има нещо подобно, което се случва и на автора на това Помагалце по вяра, който е един най-обикновен учител по философия в едно училище: срещу него като хиени са се нахвърлили разни началства, обвиняват го за какви ли не "грехове", бил "лош учител", бил "некадърник", бил "негоден за системата", той, видите ли, "нямал никакви качества да е учител", бил "враг на човечеството" и пр. Обруган по такъв един недопустим начин, този човек е уволнен от училище, изгонен от образователната система, фактически е лишен доживотно от преподавателски права. Той завежда съдебно дяло, опитвайки се да се върне правата. И интересното е това, че тази история изобщо не е фантастична, въпреки цялата си абсурдност е съвсем истинска, реално се е случила и още се случва, да, нищо че е вече 21-ви век, тази същата типична история се случва отново и отново. Първо на Сократ се е случила, после на Христос, а сега се случва на един най-обикновен учител от едно пловдивско училище. Случва се на автора на това Помагало.

Аз, разбира се, можех да скрия от това, което ми се случваше. И да напиша едно друго Помагало, в което да има най-възвишени теории. И да няма нищо, което да е взето от самия живот. Да, обаче аз дръзнах да направя нещо по-различно. И представих историята както точно се случва в тия дни, в които ми хрумна идеята да напиша това Помагало. Нищичко не скрих. Нека да има и една такава книжка. В която няма нищо измислено. Нека да е странно и необичайно това Помагало.

Ще завърша съм следното. То показва нещо много важно.

Не съм луднал да се сравнявам с... Христос. Но това, което се е случило на Христос, е нещо, което се случва на всеки един, който с право иска да се нарича християнин. А какво е християнинът?

Ами това е просто един добър, великодушен, духовно просветлен човек. Християнинът се опитва да следва великия нравствен пример на Учителя. Който, както знаем, понесъл всички беди и страдания с вдъхновяващ стоицизъм. Не проклел мъчителите си, не им отмъстил. Той - Божият Син - е могъл да изпрати за миг по дяволите своите тъй нагли мъчители. С една гръмотевица е могъл да ги изпепели. Нищичко обаче не им е сторил. Те се гаврили с Него, Той понася всичко. Постъпил е точно както е учил. Няма никаква разлика между думи и дела при Него.

Е, ние, хората, сме слаби. Често си позволяваме да не понасяме безмълвно гаврите, на които ни подлагат тъй усърдните ни мъчители. Влизаме в разгорещени спорове с тях. Опитваме се да ги убедим, че грешат, че не са прави, че така не бива. Но нашите мъчители, обикновено опиянени от тамяна на властта, ни гледат презрително и ни се надсмиват. И продължават да се гаврят още по-ожесточено с жертвата си. Милост от такива не чакай.

Е, и те ще отговарят един ден пред Бога за всичко, което са си позволили. Има висша справедливост, Бог е най-справедливият Съдия. Има неумолим баланс на живота. Нека хитреците, дето си мислят, че ще могат да надхитрят самия живот, да се опитат да разберат поне това. Колкото зло си сторил толкова и на теб ще бъде сторено. Затуй изходът е: прави добро! Глупаво е да правиш някому зло. Щото все едно на себе си го правиш.

Както и да е. Спирам дотук. Да се надяваме, че тази книжка ще ви даде нещо. Но онова, което ви е истински потребно, ще си го сътворите единствено вие самите. Не чакайте нищо даром. Свободният човек разчита най-вече на себе си. Нашият така човечен и свободолюбив Бог се радва, когато забелязва, че не сме се изоставили - и се борим всеки ден. Бъдете борци за правда и добро - и ще преуспеете в живота си! Малодушници, подлеци и страхливци недейте никога да бъдете. Просто е грозно - и е много тъпо! Желая ви успех!

Вярвайте в себе си, в способността си да се справяте сами с трудностите и с изпитанията - и непременно ще успеете! Бог много обича ония, на които праща изпитания - защото знае, че те няма да се огънат. И ще се вдъхновяват още повече, съзнавайки своята непокорна духовна сила. Такива хора няма как да не успеят. Успехът им е в кърпа вързан!

8 април 2015 г., Пловдив АВТОРЪТ

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo