Из: Добрите дойдоха на власт и станаха като всички, Автор: Иво Беров
... А какво е сега отношението на обществото ни към хората на изкуството и науката? Ами каквото е и отношението на министъра на културата към певеца от хора „Йоан Кукузел”. Отношение на господар към роб. Но господар не от ония - римските и просветените, а отношение помешчик към крепостни. Който по-скоро би възнаградил циганския хор, защото може да поливал голи циганки с шампанско, нежели да възнагради някое изпълнение на соната.
А какво е отношението на самия хор към министъра? Робско, за съжаление. Отношение на роби, които благодарят на господаря си за подхвърлените трохи. С едно единствено изключение...
... Едно уточнение към пазарната икономика. Да, на пръв поглед хор „Йоан Кукузел” не би могъл да печели и да се самоиздържа, за разлика от певачката Йоана. Ако има такава примерно. Това е само на пръв, обаче. С времето голямото изкуство трупа почитатели, а пошлотията губи феновете си. Оказва се, че най-слушаните парчета на всички времена не са на някоя поп певица от рода на Мадона и Гага. Дори на Бийтълс не са. Най-слушаните парчета на всички времена са четирите годишни времена на Вивалди. Само че няма как Вивалди да си прибере хонорарите. И несправедливо се получава някак.
А кой трябва да поправи тази несправедливост? Да помогне големите творци докато са живи?
Това е задача и длъжност на държавата, ако е цивилизована, разбира се. А то ще рече, че това е задължение най-вече и преди всичко на нейния министър на културата.
Който в България се казва Вежди Рашидов... Оня същият, дето щял да се бръкне за педесе - сто лева (нали си спаси двата милиона от КТБ, та е щедър) и с тия педесе-сто лева щял да накара певеца да мълчи, вместо да оревава орталъка с прищевките си. Същия тоя орталък, дето Вежди Рашидов не само орева, ами и пропсува с незабравимото си и вълнуващо: „Това ви е нацията на 1300 години, да ви еба нацията циганска!” повод двата си милиона и половина в КТБ, дето можеше и да загуби и дето му ги спасиха, щото е министър на Бойко Борисов...
... Друг един въпрос от същия вид: „Бива ли простак да бъде министър-председател?” вече получи отговор и този отговор е ясен и недвусмислен: „Бива, щото прави магистрали, щото мисли за народа, защото и той е прост, та се разбираме, защото е по-добър от предишните, защото няма други възможности и защото така!”.
Отговор на въпроса обаче „Бива ли един министър на културата да бъде некултурен простак, да псува като циганин и то да псува не кого да е, а съвкупната нация българска?” все още няма.
Съвсем скоро, обаче, и този въпрос ще получи своя отговор. И той може лесно да се предвиди: „Ми кво като министърът на културата е некултурен, кво като псува?! Да псува когото си ще, дори и съвкупната нация - щом прави изложби в Лувъра и дава пари за театър!”
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар